Думи за новия политик Бареков
Към края на месец януари 2014-та година се случват интересни за обществения живот в България явления.
Едно от тези явления е новоучредената партия на журналиста Николай Бареков. Тя носи името на предаването му - "България без цензура". След учредяването на партията си, господин Бареков заяви, че ще се бори за два мандата на най-висшия политически пост в страната ни - министър-председателския. Тук можем да вмъкнем едно сравнение с един друг политик, вече бивш, който също "искаше" - става дума за Симеон Сакскобурготски (Царят): Царят поиска 800 дни, а Бареков - 8 години.
Както и да е. Да оставим царя на мира.
Тези дни господин Бареков гостува в предаването на Люба Кулезич по НоваТВ "На светло". Гостуването мина под символиката на кръчмарските навици и разговорите бяха на "Ти" (Нещо, което редица възрастни журналисти у нас си го позволяват, напр. К.Кеворкян). Бареков безспир обясняваше, че ще е защитник на бедните; че е плакал(!) заедно със своите приятели(!) за мъките на бедните българи и че му се иска да им помогне с каквото може... Тук има някои доста интересни моменти:
Плакал е. Бареков може и да се е разплакал, но във време като нашето, когато наркотиците са така разпространени и толкова лесно достъпни, можем да твърдим, че е плакал под въздействието на някой нов опиат. Може да го е пробвал, докато се е напивал до несвяст с олигарсите на Сен Тропе.
Приятелите на Бареков. Кои са му приятели на Бареков. И как всъщност един журналист става политик - това е ясно. Журналистите стават политици, когато се сближат с други, съществуващи политици. Но не просто да се сближат, а между тях да пламне приятелство.
Защитник на бедните. Бареков често се самоопределя като защитник на бедните, като техен спасител. А всъщност часовникът, който носи на лявата си ръка, струва седем-осем хиляди лева. Как, уважаеми, ще си хем защитник на бедните, хем ще носиш толкова скъп (за българските стандарти) часовник. Ако ти наистина си защитник на бедните или искаш да си такъв, то тогава трябва да го покажеш не само на думи, ами и на дела. А това изисква известна саможертва и разделяне с някои навици. Тук става дума за ценности, толкова висши, че г-н Бареков винаги би се чувствал недостоен дори и да ги споделя.
Правилно бе онова твърдение, което господин Борисов сподели миналата година (и което ''изтече'' в публичното пространство под фомата на СРС) - "Мани го тоа капут". Капут - така Борисов нарече Бареков.
Капут - това е "глупав и некадърен мъж" по тълковния речник на езика ни.
В интервюто по НоваТВ, за което стана въпрос по-горе, Люба Кулезич направи едно послание към Бареков, което силно впечатлява със смисъл: (цитирам по памет)
"Човекът, когото ти толкова силно хвалеше", всъщност е Бойко Борисов.
"Онези хора" - това е задкулисието; това е Ахмед Доган, това е Цветан Василев, Ирена Кръстева, Делян Пеевски и т.н. Това са хората, които реално управляват страната ни, от които в действителност зависи всичко, което се случва и което не се случва.
Едно от тези явления е новоучредената партия на журналиста Николай Бареков. Тя носи името на предаването му - "България без цензура". След учредяването на партията си, господин Бареков заяви, че ще се бори за два мандата на най-висшия политически пост в страната ни - министър-председателския. Тук можем да вмъкнем едно сравнение с един друг политик, вече бивш, който също "искаше" - става дума за Симеон Сакскобурготски (Царят): Царят поиска 800 дни, а Бареков - 8 години.
Както и да е. Да оставим царя на мира.
Тези дни господин Бареков гостува в предаването на Люба Кулезич по НоваТВ "На светло". Гостуването мина под символиката на кръчмарските навици и разговорите бяха на "Ти" (Нещо, което редица възрастни журналисти у нас си го позволяват, напр. К.Кеворкян). Бареков безспир обясняваше, че ще е защитник на бедните; че е плакал(!) заедно със своите приятели(!) за мъките на бедните българи и че му се иска да им помогне с каквото може... Тук има някои доста интересни моменти:
- - Плакал е.
- - Със своите приятели.
- - Защитник на бедните.
Плакал е. Бареков може и да се е разплакал, но във време като нашето, когато наркотиците са така разпространени и толкова лесно достъпни, можем да твърдим, че е плакал под въздействието на някой нов опиат. Може да го е пробвал, докато се е напивал до несвяст с олигарсите на Сен Тропе.
Приятелите на Бареков. Кои са му приятели на Бареков. И как всъщност един журналист става политик - това е ясно. Журналистите стават политици, когато се сближат с други, съществуващи политици. Но не просто да се сближат, а между тях да пламне приятелство.
Защитник на бедните. Бареков често се самоопределя като защитник на бедните, като техен спасител. А всъщност часовникът, който носи на лявата си ръка, струва седем-осем хиляди лева. Как, уважаеми, ще си хем защитник на бедните, хем ще носиш толкова скъп (за българските стандарти) часовник. Ако ти наистина си защитник на бедните или искаш да си такъв, то тогава трябва да го покажеш не само на думи, ами и на дела. А това изисква известна саможертва и разделяне с някои навици. Тук става дума за ценности, толкова висши, че г-н Бареков винаги би се чувствал недостоен дори и да ги споделя.
Правилно бе онова твърдение, което господин Борисов сподели миналата година (и което ''изтече'' в публичното пространство под фомата на СРС) - "Мани го тоа капут". Капут - така Борисов нарече Бареков.
Капут - това е "глупав и некадърен мъж" по тълковния речник на езика ни.
В интервюто по НоваТВ, за което стана въпрос по-горе, Люба Кулезич направи едно послание към Бареков, което силно впечатлява със смисъл: (цитирам по памет)
"Не трябваше да се подвеждаш от онези хора, които те накараха да плюеш по човека, когото ти толкова силно хвалеше."
"Човекът, когото ти толкова силно хвалеше", всъщност е Бойко Борисов.
"Онези хора" - това е задкулисието; това е Ахмед Доган, това е Цветан Василев, Ирена Кръстева, Делян Пеевски и т.н. Това са хората, които реално управляват страната ни, от които в действителност зависи всичко, което се случва и което не се случва.
Коментари
Публикуване на коментар