Търсене в този блог

Translate

9.01.2014 г.

Първият ми урок

 

На 8 януари 2014 година проведох първия си урок пред ученици. Това стана в един от деветите класове в ПМГ "Васил Друмев", град Велико Търново.
Имайки предвид факта, че учениците не знаеха, че ще имат литература, а не български език - мисля, че се справих много добре. Всъщност единственото нещо, което ме спира да кажа, че се справих отлично е това, че приключих урока си две минути по-рано от планираното. Но, както се казва, аз съм все още млад; не че оправдавам грешките си с младостта, но тя е тази, която ще ме научи.
Пиша си оценка много добър (5).
Публикувам няколко снимки от преподаването ми, както и сбит вариант на урока:

Първият ми урок (1) Първият ми урок (2) Първият ми урок (3)

 

 

 

 

 

ДРЕВНОГРЪЦКА ЛИРИКА

 

1.СЪЩНОСТ

 

7-5 в.пр.н.е. Струнен инструмент, понякога и танцово изкуство. Древногръцка лирика и древногр. музика е значело едно и също. Терминът лирика е създаден през 3в. пр.хр.

Появява се при разпадането на родовата община, когато се появява гражданската община. Тя е творчество на пробуждащата се индивидуалност. Възниква от култовата и обредната фолклорна песен. Свързана е с дълбока промяна на общественото съзнание и с обособяване на един вид личен поглед към света.

Откроява се личността на поета, излязъл от анонимност, който говори за личните преживявания на отделния човек.

Преходът от епос към лирика е преход от митологичнообразно мислене към по-реалистичен тип мислене.

За лириката е характерно не легендарното минало (както при епоса), а съвремието.

Липсва сюжет и персонажи, освен автора – той е единствен персонаж - за разлика от епоса.

 

2.ВИДОВЕ

 

 

Старогръцката лирика започва с Декламативна лирика, а по-сетне налага и песенна лирика (Мелика).

 

ДЕКЛАМАТИВНА ЛИРИКА

                                        ЯМБ – Произходът му се свързва с култа към богиня Деметра. В началото ямби се наричали онези песни, които изобличават отделни хора или цели обществени групи. Но по-късно започва да изобразява лични мисли и преживявания на поета. Представители: Архилох, Симонид и др.

                                        ЕЛЕГИЯ – Редуват се ту надеждата, ту страха. Букв. Означава „тъжна песен“, но не е задължително да е тъжна. Задължително е обаче да се занимава със сериозна тема – войни, социални позиции, политически идеи и т.н. Видове елегии:

  • Обществена - войнствено-патриотична тематика, зове към защита на традициите. Тиртей
  • Любовна - силно субективна и лична,възпява младостта и се ужасява от старостта
  • Дидактическа - с нравоучително и поучително съдържание

ПЕСЕННА ЛИРИКА (МЕЛИКА) – по-късно започва да се изпълнява без съпровод

                              СОЛОВА (МОНОДИЯ)- Изпълнява се от един човек и говори с гласа на личността. Доминират темите за любовта и житейските наслади. Представители: Сафо, Алкей, Анакреонт.

 

                              ХОРОВА – Изпълнява се от обучен хор и говори с гласа на обществото. Тя пази връзката си с култа и с възхвалата на герои – тоест има

обществен и религиозен характер. Представители: Стезихор, Пиндар.

 

 

3.ПРЕДСТАВИТЕЛИ

 

  • САФО – Сафо е първата жена поетеса в историята на античната литература. Може би най-важната представителка на соловата лирика. Била е нещо като учителка по лирика – около нея се събирали благородни девойки, които напътства в поезията, музиката и танца. В древността Сафо е почитана като десетата муза. Стиховете й са прости и стегнати.

 

Любовна болка

 

На боговете равен ми се струва

оня, който, до тебе приседнал,

те слуша тъй сладко да говориш

и да се смееш нежно-шеговита.

 

Но аз, щом отдалече те съгледам,

в уплаха — бледна — изведнъж изтръпвам.

Сърцето трепва във гърдите,

гласът ми става сух и сякаш спира.

 

Езикът ми засъхва — нежен пламък

под кожата ми тънко запълзява.

Очите ми покрива нежен мрак,

бучение в ушите си усещам.

 

Студена пот челото оросява,

нозете ми се подкосяват, ставам

по-бледна от изсъхнала трева,

свяст ми се вие, сякаш че умирам.

 

Виждаме едно чисто описание на любовното състояние. То не се обяснява в природно явление или божествено-митологичен образ; то е индивидуално преживяване. Виждаме лично изживяното. Всеки стих е изповед на интимно душевно състояние.При Сафо любовта става това, което е днес – един от изключителните моменти в живота. Любопитна подробност: В I век след н.е. Плутарх съобщава, че именно тази песен е била използвана като образец на диагноза за болните от любов.

  Творбите на Сафо са изключително искрени и колоритни и успяват да се запазят до наши дни, защото в тях са втъкани вечните проблеми на любовта – копнежа на двамата влюбени да са винаги заедно, вълнението и неизменното щастие при срещата с любимия, мъката от раздялата с обичания човек, опиянението от радостта и младостта.

 

  • ТИРТЕЙ – Елегически поет, войнствено-патриотична лирика, пише военни песни. Описва мизерията на поробения и победения, венецът на победителя. Привърженик на добрия държавен строй, често е канен от държавниците да пее на гражданите, като им вдъхва увереност в неустрашимост в битките.
  • АНАКРЕОН – Доминират темите за любовта, виното и пиршествата.
  • ПИНДАР – написал около 17 книги дитирамби, химни, траурни маршове и др.

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар