Търсене в този блог

Translate

28.03.2014 г.

Тенденциозни записки 2

Около 140 милиона души имат щастието да живеят в Русия. Останалите хора по света нямат това щастие, но имат всичко останало. (тъжен виц)

---

(не толкова тъжен виц) "45-годишната неомъжена библиотекарка мечтаеше някой читател да я заеме и върне с просрочие от месеци, многократно прочетена, с разкъсани корици... "

---

Наскоро научих, че Антидаефобията означава страх, който някои хора изпитват от това, че ги наблюдава патица... Странен страх...

---

Това, което фактически свързва социализма и ада е митът за общия казан. Да се знае.

---

Спрях да чета вестнии, но наскоро съвсем случайно се загледах в едно вестникарско заглавие, изписано, естествено, с главни букви: "УЧЕНИ ПОТВРЪДИХА ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ВАНГА , НО КРИЯТ ИСТИНАТА ЗА ДА ПРЕДОТВРАТЯТ ПАНИКАТА ВИЖТЕ ЗАЩО"._____jebem ти журналистиката_____Това ми бе достатъчно, за да разбера, че не съм сгрешил с не четенето на вестници. Впрочем, тук е моментът да кажа, че русофилите активно използват Ванга; никак не е случайнa появата на образа й в медиите и общественото пространство в точно определен момент. Веднага се сещам за един пример - миналата година, малко след като генерал Бойко Борисов подаде оставка, много медии "гръмнаха" със заглавия от сорта на "Ванга е предсказала, че България ще се управлява от жена". И... познайте кво. След една седмица Илиана Раева създаде партия. Jebem ти партиите! (тука трябва да обясня за по-бавно схватливия читател как е станала схемата. Въпросната г-жа Раева се обадила на една жена, която държи много вестници и списания и издателски къщи и партии и телевизии и какво ли още не... и й обяснила, че ще си прави партия и й трябва някаква реклама, щото без реклама, без да те дават по тв, да пишат за тебе някъде - не става. И така - общественото пространство се наводнява с предсказания за баба ви Вангелия). Естествено - има си обяснение и за това защо точно с Ванга се занимават медиите: защото има един слой от населението българско, чийто мозък се подчинява автоматично на подобни ''авторитети''; и този слой не ходи да гласува.

---

Дълго време се чудех коя дума е по-ранна - хайдутин или айдук; сиреч с кое значение от двете се е употребявала по-напред думата "haydùt" в БГ-езика? Допитах се до филоложката Павлина Върбанова, която изрази мнение, че вероятно думата се е появила със значението на "разбойник". Мисля си, че историята със семантичната еволюция на думата би могла да обясни много неща от народопсихологията ни.

---

14 683 човека към днешна дата са подкрепили идеята за присъединяване на България към Княжество Монако. Подкрепата е станала чрез лайкване на съответната фейсбук страница. Признавам си, аз съм един от тези, които натиснаха съдбоносния бутон Like.

---

"Няма престъпление, щом целта е висока и в исторически мащаб грандиозна" - пишеше някъде из дневника на Иван Кондарев. Много, изключително много ми допадат такива слова. Аплодирам всеки, който се осмели да мисли сам, чрез Аз-а!

---

"Изчадия сме ний и трезвост не гнети ни" - това пък пише Борис Пастернак в "Пирове". Ами...това май ми допада повече от предишното...

---

Отива шефът на Мерцедес в Русия и започва да разглежда колите им. Разглежда, разглежда, пък по едно време казва: Какво ли не правят тези руснаци, само и само да не строят пътища.

---

Г8 стана Г7. Изключиха Русия от Групата заради глупостта на руския диктатор Путин. Крим премина в руско. Оказва се, че историята не е нещо непроменимо; географската карта също. Честно да ви кажа - очаквам някаква война. Не съм историк, но цялото това мълчание на медиите е някак плашещо; замислете се - за какви малки неща медиите вдигат и всяват паника у населението, а сега гледат формално да ни "информират". И тук не говоря за бг-медиите...

Ситуацията в Европа напомня на тази преди 100 години. Дано този път не сме от губещата страна... Но, ще видим кво ще стане. Млади сме, силни сме... Ако трябва - ще се бием, ако не - ще си стоим "у назе си", дека вика една леля...

Преди няколко дни, впрочем, станах неволен свидетел на един разговор между двама непознати в едно автобусче. И, стоя си аз в автобусчето и слушам две момчета - горе-долу на моята възраст (ок. 23-годишни)  - как си лафят (сиреч - говорят). И едното момче, леко пълничко, обаче много приказливо като че ли между другото спомена, че дядо му бил столетник, и че живял в няколко епохи - по време на Царство България, по време на Народна република България и по време на Република България, сиреч след 1989 година. А другото момче, по-слабичкото, му каза нещо от сорта на "сигурно му е било интересно на дядо ти да вижда с очите си как се променя историята..., жалко че ние няма да бъдем свидетели на такива промени..." (цитирам по памет), а другото момче веднага го контрира: "Откъде знаеш, че няма да бъдем?" Когато дебелакът каза това - стъписах се, изтръпнах от ужас. Сякаш думите му бяха от някой роман на Стивън Кинг! Уверявам ви, драги читатели, че и вие, ако сте чувствителни поне малко, ще изтръпнете от такъв случайно доловен разговор. Имайки предвид и зловещите сцени, които гледах онлайн с руските снайперисти, стрелящи по цивилни украинци; също и кадрите с украински трупове в носилки - кой без глава, кой без крак... Ето това е братската любов на Путиновата Русия, ето така "освобождават" те...

---

По официални данни: През 2013 в ЕС са влезли над 40 хиляди бежанци от Русия, над 50 хиляди от Сирия и над 25 хил. от Афганистан.

---

Към края - препоръчвам ви да се запознаете с Речника на пропагандните похвати, публикуван в блога на Пейо тук: http://blog.peio.org/?p=12825

---

Като заключение към тази статия, давам снимка от неповторимия и вечен град Велико Търново, в който живея и се уча, и който тази година бе удостоен с над 40 000 посетители за своя празник - 22 март.

1534796_724405040933138_193522530_o

27.03.2014 г.

Държавата се разпада пред очите на историята

1958034_739313392765634_1505909178_n

 

 

За Дупнишката юридическа школа и други правни колоси

От известно време госпожа Мая Манолова се е заела със задачата да пише закон за промяна на изборния кодекс. Е, написа го най-накрая този закон. Резултатът обаче бе неработещ закон; както каза бившият премиер - "Дупнишката юридическа школа се провали". Да, провали се тотално! Изборните правила, оказва се, са писани специално и само за предстоящите избори.

В своя защита госпожата от Дупница Манолова изрече следните думи: "Оценките на правни колоси като Бойко Борисов и Десислава Атанасова не могат да ме уязвят".

Тук говорим за изкривени ценности. При толкова ясен и категоричен провал - да не си го признаеш, да не си кажеш поне едно "да, сгреших"?...
Или една осъзната и призната грешка е проява на слабост и самоунижение?

Хайде, госпожи и господа от БСП, признайте си най-сетне, че сте некадърни!

Признайте, че този закон го пишете само заради шефа ви Станишев - най-големият службогонец в България, стремящ се към депутатско място в ЕП!

...

Пожелавам на лидера Ви да спечели в тези избори и да замине в ЕП. А тук, в БГ някой друг да го замести в шефското БСП-място. Това явно е единственият начин за модернизиране на социалистическата партия - като се махне Станишев.

сергей_станишев_евродепутат_службогонец_бкп_бсп_пес

25.03.2014 г.

Няколко думи за Името

(по случай именния ми ден)

Името... Кво е едно име?  Един нейм?
Имената са много важни в човешкото общество и цивилизация. Името е идентификационният материал - тоест това, с което ти се идентифицираш пред другите. То е нещо абстрактно, нещо виртуално и несъществуващо реално; нещо, което го има само в човешките мозъци. Но от друго гледище името е определящо за личността. Щото името е етикетът, в който се вглеждаш цял живот. Този етикет определя в известна степен начина ти на мислене. Мога да го докажа с (няколко) лесни мисловни експерименти, но не мисля, че е нужно.
(...)
Добре ще е да се спомене и някой ред от Евтим Евтимов - например "Човек за името живее и само с име е човек." Тук, макар името да е споменато с друго свое значение (в смисъл на "човек с добро име" и "достоен човек"), се вижда колко важно е Името.

24.03.2014 г.

ἡδονή


***


Пий! Пий от мастиката хладна.
Запали си сетне цигара,
изпуши я и пак пий!
Нека пием двама
и нека телата ни груби
да омекнат от пиене веднага!
Нека музата нежна възпее
нашто пиянство тъй
как ние искаме за него да пее.
Тя ще пее, ние ще пием
и колкото повече пее,
толкова повече ще пием.
Докато не изпее и последната
глътка хладна мастика!


***


Щом види те, че пиеш
небрежно до тебе ще седне,
'случайно' ще те заговори
за твоите неща и твоя живот.
Ти, щом видиш, че слуша те
ще започнеш безспир да говориш
дума след дума, драма след драма.
Ще те слуша прикрито отегчено,
ще ти кима и ще казва "да".
Ще ти налива и ще те напива,
ще ти бъде жена.


***


Гордо изпъчени и
с достойна походка
под строй в редица
вървим -
към портите на Ада.


***


Събуждаш се.
Хем с болки, хем с кеф -
но се събуждаш.
Болките са в главата,
а кефа телесен е.
Един е засмукал члена ти жадно,
друг гърдите ти целува настървено,
трети те гали нежно с ръката си груба.
Всеки иска да се похвали,
че на младото ти тяло
удоволствие доставил е.
Всеки! И галещият,
и целуващият, и смучещият!
А ти - гледаш ги невинно и виновно
и питаш се защо боли те главата?
Туй обаче няма никво значение,
щом болката поднесена е с кеф.
Нали? Или?

20.03.2014 г.

без заглавие

Зловещо чернобели спомени и внезапно умрели фантазии изграждат своята кула и свят от еректирала словестност и псевдо парадигми. Тази кула и свят влиза в гръцкото хронос само за да излезе от него. Тя за друго не е създадена.
-
Zloveshto chernobeli spomeni i vnezapno umreli fantazii izgrazhdat svoyata kula i svyat ot erektirala slovestnost i psevdo paradigmi. Tazi kula i svyat vliza v grŭtskoto khronos samo za da izleze ot nego. Tya za drugo ne e sŭzdadena.

19.03.2014 г.

Тенденциозни записки 1

"О, Българийо, нека имаш жребий нелек,
теб тринадесет века те насилват през век.
Помълчи за минутка, нямаш капка вина.
Ти не си проститутка, ти си честна жена."
Недялко Йорданов
-
Някак си... Рациото успя да ликвидира Емоциото. Така май трябва да стане...
-
През 1994 г. в Будапеща под председателството на Ядрения клуб, Украйна доброволно се съгласява да се откаже от ядреният си арсенал, останал й в наследство от СССР и да го върне на юридическия наследник на Съветския съюз - Руската федерация. В замяна на този акт Великобритания, САЩ и Русия стават гаранти за суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
-
3.1415926535897932384626433832795028841971693993751058209749445923078164062862089986280348253421170679
-
''И люшва се шедьоврестата спалня...'' Пл.Д.
-
Изкуството си е изкуство. Като не го разбираш - проблемЪТ си е лично твой.
-
В петък, 21 март, ИК Жанет ще представи писателя Милен Русков в читалнята на РНБ "П.Р.С.", Велико Търново. Там съм.
-
Името ми е Благовест (като ДС-псевдонима на проф. Харалампиев); моля не се обръщайте към мен с други имена, включително звателни форми, умалителни и малки именца. Щото не ми е много гот.
-
Някой увлича ли се по конспирации тип "3.14" ?
-
Впрочем, мислех да готвя, но няма да е днес. Трябва да си намеря жена /понеже нямам пари за прислуга/.
-
Не слушайте хора с побелели коси или оплешивели темета. Щото 90% от тях са изкуфели (куку)
-
Заглавие в медиите: "Подписан е договорът за включването на Крим в състава на Русия." Към приятелите ми русофили - имате добър повод да черпите. Пия бира.
-
Време е за вечеря







1902742_1402468560019710_944218521_n







15.03.2014 г.

Записки на Последния (IX)

За двете начала

Начинът на усвояване на света води като следствие след себе си същия начин на изграждане на света. Двете очи, двете уши, двете ръце, двата крака, двете посоки - ляво и дясно, напред и назад - двете части на денонощието - ден и нощ, двата пола и т.н. са част от примитивността, от общовалидното, което пък влияе върху усвояването на света, разбирането на/за света. Това, оказва се, дава предимство да се поеме по онзи път, който се състои от две части. И онова, което се изгражда като разбиране за света, също се състои от две части.

За двата типа хора

Има два типа хора: такива, които са склонни повече да слушат и да възприемат информация, отколкото да я възпроизвеждат и произвеждат и такива, които са склонни повече да говорят и да възпроизвеждат и произвеждат информация, отколкото да я възприемат. Тоест производството и възприемането на информация са нещо характерно за всеки един от нас, но у никой от нас не присъства само едното или само другото. Просто едното надделява над другото.

Относно произвеждането и възпроизвеждането на информация: Приема се, че информацията е в процес на непрекъснато производство и възпроизводство.

За манипулирането

Както има начини за манипулиране на масите, така има и начини за манипулиране на елита. За да бъдат избегнати термините маси и елит, може да се каже същото, но в следния вид: Както съществуват начини за манипулиране на мнозинството, така съществуват начини и за манипулиране на властващото (или имащото решаваща роля в редица обществени отношения) малцинство. Сиреч манипулацията може да се осъществи на всички йерархични нива във всяка обществена структура - стига да е съобразена с определеното йерархично ниво. Обществото е вертикална (йерархична) структура и няма как иначе да бъде.

Конфликтът между млади и стари

Новите винаги ще изтласкват старите - това е вечен и незаобиколим природен и божествен закон. Закон, не правило, не тенденция.

За изкуството и изкуственото изобщо

Наскоро съвсем случайно се замислих върху това, че думите "изкуство" и "изкуствен" са всъщност сродни, демек близки думи. Поне у нашия език е така. "Изкуствено цвете" - това не е истинско цвете, а наподобяващо истинското; то е направено от пластмаса, да кажем. Изкуственото дишане, изкуственото оплождане, изкуственото око, изкуственото сърце, изкуственото опрашване, изкуствените елхи... - всички тези изкуствени неща наподобяват истинските. Заради това наподобяване те са изкуствени; ако не наподобяваха нещо, нямаше да са изкуствени.
Та, казах вече, че "изкуствен" и "изкуство" са сродни. Всъщност и изкуството (както всяко изкуствено нещо) наподобява. Счита се, че наподобява действителността. Тази действителност, която е наподобена от него, тя не е истинска действителност. А наподобяваща истинската действителност...Тоест говорим за истинска (естествена) действителност - реалност - и изкуствена (наподобедена) действителност - изкуство.

За глагола "Съм"

Не са един и два случаите, в които размишленията ми се блокират от липсата на елементарна дефиниция на елементарни на пръв поглед думи. В българския език има един глагол "съм" (съм, си, е, сме, сте, са, бъда, бъдеш, бъде, бъдем, бъдете, бъдат). Този проклет глагол, не вписващ се в нито едно спрежение, държи като заложници всички, които говорят български език. В другите езици положението със същия битиен глагол е същото. Какво означава нещо да Е? Какво значи аз да Бъда, да Съм? "Аз съм българче", "Аз съм висок" - какво значи?
Цялата сложнотия на тоя глагол е далеч по-страшна и объркваща. Тя е класически пример, доказващ схващането ми, че хората са заложници на езика си. На езика, като определен (ограничен) тип знакова система.

Размисли за младостта и старостта

Младостта се характеризира с несигурност и неувереност (или обратното), но пък с хиляди възможности за експониране. Онова състояние, след нея, наречено старост, като че е обратно на младостта - съществува и сигурността, и увереността (или обратното), но пък липсва възможността за експониране. Естествено, това са само мои размишления, аз не познавам старостта така, както младостта - а нея я познавам от първа ръка, както се казва, и в душата, и в тялото. Докато й се нарадвам, ще мине доста време.

Как трябва да стане

Рано или късно Рациото ще успее да ликвидира Емоциото. Така, мисля си, трябва да стане...

За една нова дума

Тези дни научих нова дума - фалократичен. Малко след като я научих, проверих и значението й. Поразен съм от богатството на езика.

14.03.2014 г.

Приятелството според Цицерон

 Представям ви избрани от мен фрагменти (извадки) от етическия трактат на Цицерон "За приятелството", в превод на Юдит Филипова.

-----------------


 1


 „Аз мога само да ви посъветвам да го поставяте над всичко друго в човешкия живот; тъй като няма нищо по-природосъобразно, няма нищо по-добро и в щастие, и в нещастие. Но преди всичко мисля, че само между добри хора може да съществува приятелство“...

 2

 ... „приятелството превъзхожда роднинските връзки по това, че при тях е възможно доброжелателността да изчезне, а при приятелството не може. Изчезне ли доброжелателността от приятелството, престава да съществува, а роднинството остава. А колко голяма е стойността на приятелството, може да се разбере по това, че сред безкрайните връзки, създадени между хората от самата природа, това отношение е сведено до такива тесни рамки, че цялата обич свързва само двама или неколцина. Всъщност приятелството не е нищо друго, освен пълно съгласие в отношението към божие и човешко, съпътствано от уважение и обич; и може би безсмъртните богове не са дали на хората нищо по-добро от него, с изключение на мъдростта.“

3

„Какво по-приятно от това да имаш човек, с когото ще се решиш да говориш за всичко така, както със самия себе си? Колко щеше да струва големият резултат от един успех, ако нямаше кой да се радва на него така, както ти самият? А да понасяш несполуките, щеше да ти бъде трудно без човек, който да страда от тях повече дори от самия теб.“

4

„И независимо, че приятелството съдържа в себе си тъй много и тъй значителни предимства, то без съмнение превъзхожда всички останали по това, че запалва пред нас в бъдещето светлината на добрата надежда и не позволява духът ни да се обезсили и рухне. Защото който вижда пред себе си един истински приятел, вижда сякаш своето собствено изображение.“

5

„Привързаността, от която идва и названието на приятелството, е първата причина за поява на доброжелателството.“ (На латински език думите „привързаност“ и „приятелство“ имат общ корен)

6

„Колкото повече един човек вярва в собствените си сили, с колкото повече доблест и мъдрост е въоръжен той до такава степен, че да не се нуждае от никого и е наясно, че всичко зависи от него, толкова по-добре от другите умее той да създава и запазва приятелски отношения.“

7

„Проявяваме услужливост и щедрост не за да спечелим благодарността (нима ще преобърнем услужливостта в лихварство?), а понеже по природа сме предразположени към щедрост; по същия начин според нас заслужава да се стремим към приятелство не заради надеждата за изгода, а тъй като самата обич е цялата печалба от него.“

8

„...нека разберем, че чувството на симпатия и доброжелателна обич се ражда естествено, след като се проявят добрите качества на един характер.“

9

„И така, нека установим в приятелството следния закон: нито да молим за безчестни постъпки, нито да ги извършваме по чужда молба.“

10

„Слънцето от света отнемат според мен ония, които отнемат приятелството от живота; не сме получили от безсмъртните богове нищо по-добро, нищо по-приятно от него.“

11

„Защото няма нищо по-приятно от това на добрите ти чувства с добри да ти отвръщат, няма нищо по-приятно от това на твоето внимание и услуги да отговарят с взаимност.“

12

„И тъй, не бива да обръщаме внимание на разплулите се от удоволствия хора, ако някога започнат да беседват за приятелството, което те не познават нито на практика, нито на теория.“

13

„...все пак две обстоятелства изобличават повечето хора като повърхностни и слаби: че ако приятелят им е добре, те омаловажават успехите му, а ако е зле, го изоставят. Следователно когато някой и в двата случая се е показал като твърд, непоклатим приятел, ние сме длъжни да смятаме, че те принадлежат към една изключително рядка категория хора и, бих казал, едва ли не хора-богове.“

14

„...приятелството може да съществува само между добри и честни хора. Защото на добрия човек, когото можем да наречем и мъдър, е присъщо да следва в приятелството две правила: първо – да не допуща и най-малката лъжа, и най-малката преструвка: много по-достойно за свободния човек е той да показва омразата си открито, отколкото да прикрива мислите си зад челото си; второ – не само да отблъсква подхвърлените от тоя и оня клевети, но и сам да не е подозрителен и да не мисли непрекъснато, че приятелят му е нанесъл някаква обида.“

15

„Колкото по-отдавнашно е едно приятелство, толкова повече трябва да ни се услажда то както вината, които издържат с години; и вярно казва поговорката, че много крини сол трябва да изядеш заедно с приятеля си, докато изпълниш приятелския си дълг.“

16

„Но в приятелството най-важно е с по-нискостоящия да се отнасяш като с равен(...)Защото стоящите по-високо в едно приятелство са длъжни и да бъдат скромни, и да издигат по някакъв начин стоящите по-ниско.“

17

„Иначе приятелските връзки не могат да останат трайни, тъй като от различието на характерите следва и различие в интересите и то разделя приятелите; и единствената причина, поради която добрите не могат да бъдат приятели на лошите, нито пък лошите на добрите, е, че между тях съществува най-голямата възможна противоположност между нрави и интереси.“

18

„Въобще във всеки отделен случай си длъжен да преценяваш и какво искаш от приятеля си, и какво позволяваш да иска той от теб.“

19

„А достойни за едно приятелство са тези хора, при които причината, за да бъдат обичани, е в самата им същност. Радък вид хора!“

 20

 „Затова (необходимо е често да се повтаря) трябва да обичаш, след като си преценил, а не да преценяваш, след като си заобичал.“

12.03.2014 г.

Случи ни се случка

Официално: работещите в БГ са по-малко от неработещите. Честито!

Доскоро специалистите се опасяваха от тревожната тенденция към намаляване на заетостта сред българите. Днес обаче тенденцията е факт.

Сбъднаха се дългогодишните опасения - вече официално работещите и осигуряващите се лица в страната ни са по-малко от неработещите и неосигуряващите се.

Работещите са около 2 700 000 българи, срещу тях обаче стоят 2 200 000 пенсионери и над 400 000 безработни, чакащи в бюрата по труда.

Естествено, това е дългогодишен процес и тук няма никаква изненада или сензация.

До това положение се достигна с помощта на дългогодишно бездействащия политически елит.

 

4.03.2014 г.

Упътване за живота...

Всеки прави грешки, но не всеки се учи от грешките си. Хубаво е, важно е, дори е задължително човек да се поучи от грешките си и да не ги допуска.

Много от нас оправдават грешките си с факта, че "животът не идва с упътване". Това оправдание е вярно и на място. Днес много неща идват при нас с упътване - купиш си нов ел. уред и заедно с него идва упътването или инструкциите за неговото използване. Когато се научаваме да четем, учителките ни казват, упътват как да четем; после - как да смятаме и т.н.; по-натам в живота ни често чуваме най-различни упътвания относно това - кое как трябва да се прави. И докато научим всичките тези упътвания, вече младостта си е отишла. Станали сме стари (или - другият термин - възрастни) . Но упътени ("мъдри").

Христот Мурутис разказва как попада на едни правила в едно ръководство докато търси решения за начина, по който можем да постигнем щастието. Въпросните правила без никакви уговорки могат да бъдат определени като упътване за живота. Ето ги и тях:

 

  • Грижи се за себе си. Ето как:

    • Осигури си необходимите грижи, когато си болен.

    • Поддържай тялото си чисто.

    • Поддържай в добро състояние зъбите си.

    • Храни се по правилен начин.

    • Почивай си.



  • Бъди умерен и не злоупотребявай. Ето как:

    • Не използвай съставки, които те правят зависим, наркотици, алкохол и цигари.



  • Не бъди леконравен. Ето как:

    • Бъди верен на партньора си.



  • Обичай и помагай на децата, своите собствени и всички останали, колкото можеш.

  • Уважавай и помагай на родителите си.

  • Давай винаги добър пример на останалите.

  • Стреми се да живееш с истината, без да говориш лъжи и да даваш лъжливи показания в съда.

  • Не отнемай никога човешки живот, нито участвай в отнемане на живот, нито пожелавай нещо такова на друг човек.

  • Не прави нищо незаконно.

  • Подкрепяй управляващите, които смяташ, че работят за общото благо.

  • Не наранявай с думи и дела хората с добри намерения.

  • Пази и подобрявай средата, в която живееш. Ето как:

    • Има добър външен вид като човек.

    • Грижи се за пространството и мястото около себе си, за страната си.

    • Грижи се за доброто на планетата, което днес е един световен въпрос.



  • Не кради и не мисли за кражба.

  • Бъди човек, който заслужава доверието на останалите.

  • Изпълнявай задълженията, които поемаш.

  • Бъди работлив.

  • Бъди компетентен в това, което правиш. Ето как:

    • Наблюдавай.

    • Учи се непрекъснато.

    • Упражнявай се.



  • Уважавай религията и вярата на другите.

  • Не прави на другите това, което не искаш те да правят на теб.

  • Дръж се с другите така, както искаш те да се държат с теб.

  • Опитвай се да се развиваш и да просперираш.

2.03.2014 г.

Неграмотност ли? Глейте си работата!

Мой приятел ме провокира да коментирам тази кратка журналистическа драсканица:

1961695_621903741210854_911444322_o

Моят коментар е следният:

Относно буквите - спомням си, че в първи клас ни "учеха", че Ь и ь ("Ер голям" и "Ер малък") са две различни букви. После даскалите така и не ни казаха Я и Ю гласни ли са или съгласни. Оказа се, че това са букви, а гласните и съгласните са били звукове (или звуци)... Но нека да излезем от конкретиката. Образователните стратегии през миналия и сегашния век още дълго време ще дават своите плодове. Безотговорността на почти всички институции ще ражда още дълго време гнили ябълки, както би се изразил поетът...

Проблемът не е в студентите, а в учебниците, които са написани на жесток, объркващ и висок академичен стил. 

Когато един текст не може да бъде разбран от който и да е - било то студенти, ученици и т.н., - това си е проблем ЛИЧНО И САМО на текста, а не на тези, които го четат! Това не е въпрос на философия, а факт.

Да си гледат работата възмутените!

Това, което се шири покрай нас не е нарастваща неграмотност, а неразбиране - резултат от псевдоучебниците и псевдоучените.

Като аргумент прилагам едно кратко изречение от философа Айнщайн (казвам "философа", защото покрай всичко останало, Алберт Айнщайн е и философ) :
"Ако не можеш да обясниш нещо на едно шестгодишно дете, значи самият ти не си го разбрал."