Записки на последния (X)
(Вратът ми се е схванал. За щастие това е най-малкото, което може да му се случи на човек в среднощните търсения и дирения на любов.)
За подигравките
Подигравката, оказва се, не е нещо лошо изначално. Тя е начин да се изрази гледна точка - на неодобрение. Например ако се подиграваш на някого това означава, че не одобряваш поведението му или някоя негова черта. Аз лично от ранна детска възраст сочех с пръст дъртите комунисти и им крещях "Комунист!", "Комунист!", смеейки им се подигравателно. С алкохолиците процедирах по същия начин и дори не бях сам, а в компания от няколко момчета на моята възраст (може би съм бил десетгодишен). Друг е въпросът, че една от лелите ми стана алкохолик и хич не ми бе приятно да гледам как другите й се подиграват.
Та... подигравката е начин да се изрази неодобрението на подиграващия се към нещо - било то към определена класа, съсловие, типове характери, черти на характера и т.н. Това е част от имунната система на обществения организъм. Чрез нея се дава ясен знак, относно това - кое е добро и кое - зло; кое трябва да бъде така, както е в момента и кое - не.
Колкото и парадоксално да звучи, подигравките са оптимистични прояви. Защото оптимизмът, като философски възглед, е вяра че всичко на света е добро и върви към по-добро. Подигравките в цялото си разнообразие (сарказъм, ирония, пародия, гротеска, карикатура, виц и т.н.) съдържат заложена идея - скрита или явна, че светът (трябва да) върви към по-добро.
За разврата
Склонността на едни хора към това да унижават другите и склонността на други хора към това да бъдат унижавани или сами да се унижават - ето тези неща произвеждат разврата в обществата.
Не на елиптичните изречения!
Аз съм твърдо против елиптичните изречения, както и всички изречения с висока степен на недоизказаност, непълност и заложена надежда за подразбиране. Авторите на такива типове изречения нарочно пропускат изреченски части - някои казват, че го правят за да избегнат изреченската натовареност, т.е. за да направят изречението по-леко, по-четивно. В действителност обаче се получава нещо съвсем друго. Ясно е, че употребата на тези изречения трябва да е съобразена с компетенциите на реципиента. Но когато не е...
Tempora
Времето лети безкомпромисно. И дори едни да го чувстват бързо, че минава, а други - бавно, то трака с монотонен и безспирен такт. Тик-так-тик-так-тик-так-тик... И какво ли не правим ние, хората, само и само да заглушим това тиктакане, този звук на времето! Правим всичко по силите си, за да не го чуваме... А хората са наивни и поведението им напомня на щраус, който крие (заравя) главата си в пясъка. Смешна и жалка съдба!
Vivus
Напоследък изтръпвам от ужас, разсъждавайки за живота. По-рано не беше така... И песни, мислех, че пея за него, а всъщност песните пяха за мене. Престъпление и наказание е това...
NB
От изключителна важност е да знаеш кой си, къде си и кога си. Тоест в кой момент къде (сред кое/кои) се намираш и какъв си там.
Паяк
Вътрешното състояние на хората, тоест духовното им състояние, състоянието на душите им - има своя проекция във външното им състояние, т.е. в телесното. По стойката на даден човек, по позата му, по начина му на разположение в пространството може да се види в какво състояние е духът му.
Генеалогия на ценността
Велик е този, който пръв е показал среден пръст! На този трябва да му се издигне паметник, но в човешки ръст! Жестът на посочването на среден пръст е в родствено отношение с жеста на изплезването. Тези неща бележат един изключително нов етап в историята на мисленето. И ако един ден изгубят значението си, но историята ги помни - тогава ще се наложи да бъдат преосмислени обективно. И тогава ще се появи споменатият паметник. Но дали ще е в човешки ръст?
За подигравките
Подигравката, оказва се, не е нещо лошо изначално. Тя е начин да се изрази гледна точка - на неодобрение. Например ако се подиграваш на някого това означава, че не одобряваш поведението му или някоя негова черта. Аз лично от ранна детска възраст сочех с пръст дъртите комунисти и им крещях "Комунист!", "Комунист!", смеейки им се подигравателно. С алкохолиците процедирах по същия начин и дори не бях сам, а в компания от няколко момчета на моята възраст (може би съм бил десетгодишен). Друг е въпросът, че една от лелите ми стана алкохолик и хич не ми бе приятно да гледам как другите й се подиграват.
Та... подигравката е начин да се изрази неодобрението на подиграващия се към нещо - било то към определена класа, съсловие, типове характери, черти на характера и т.н. Това е част от имунната система на обществения организъм. Чрез нея се дава ясен знак, относно това - кое е добро и кое - зло; кое трябва да бъде така, както е в момента и кое - не.
Колкото и парадоксално да звучи, подигравките са оптимистични прояви. Защото оптимизмът, като философски възглед, е вяра че всичко на света е добро и върви към по-добро. Подигравките в цялото си разнообразие (сарказъм, ирония, пародия, гротеска, карикатура, виц и т.н.) съдържат заложена идея - скрита или явна, че светът (трябва да) върви към по-добро.
За разврата
Склонността на едни хора към това да унижават другите и склонността на други хора към това да бъдат унижавани или сами да се унижават - ето тези неща произвеждат разврата в обществата.
Не на елиптичните изречения!
Аз съм твърдо против елиптичните изречения, както и всички изречения с висока степен на недоизказаност, непълност и заложена надежда за подразбиране. Авторите на такива типове изречения нарочно пропускат изреченски части - някои казват, че го правят за да избегнат изреченската натовареност, т.е. за да направят изречението по-леко, по-четивно. В действителност обаче се получава нещо съвсем друго. Ясно е, че употребата на тези изречения трябва да е съобразена с компетенциите на реципиента. Но когато не е...
Tempora
Времето лети безкомпромисно. И дори едни да го чувстват бързо, че минава, а други - бавно, то трака с монотонен и безспирен такт. Тик-так-тик-так-тик-так-тик... И какво ли не правим ние, хората, само и само да заглушим това тиктакане, този звук на времето! Правим всичко по силите си, за да не го чуваме... А хората са наивни и поведението им напомня на щраус, който крие (заравя) главата си в пясъка. Смешна и жалка съдба!
Vivus
Напоследък изтръпвам от ужас, разсъждавайки за живота. По-рано не беше така... И песни, мислех, че пея за него, а всъщност песните пяха за мене. Престъпление и наказание е това...
NB
От изключителна важност е да знаеш кой си, къде си и кога си. Тоест в кой момент къде (сред кое/кои) се намираш и какъв си там.
Паяк
Вътрешното състояние на хората, тоест духовното им състояние, състоянието на душите им - има своя проекция във външното им състояние, т.е. в телесното. По стойката на даден човек, по позата му, по начина му на разположение в пространството може да се види в какво състояние е духът му.
Генеалогия на ценността
Велик е този, който пръв е показал среден пръст! На този трябва да му се издигне паметник, но в човешки ръст! Жестът на посочването на среден пръст е в родствено отношение с жеста на изплезването. Тези неща бележат един изключително нов етап в историята на мисленето. И ако един ден изгубят значението си, но историята ги помни - тогава ще се наложи да бъдат преосмислени обективно. И тогава ще се появи споменатият паметник. Но дали ще е в човешки ръст?
Коментари
Публикуване на коментар