Парад на фукнята
Велико Търново
В една от миналите нощи - в онези часове, за които е трудно да кажеш дали са късни или ранни - присъствах около час време в едно от оживените нощните кътчета в града. Впрочем, точно в тази нощ присъствах на много места - едно от тях беше "на конниците", т.е. до паметник Асеневци, където вече повече от седмица с определена компания "бием лафа" (комуникираме един с друг). Това се случи около трийсет минути след полунощ. После част от присъстващите се преместихме в "Да да бар" (там, където работех през онова лято, когато бях свършил първи курс и ми предстоеше да започна втори курс). След това отидох в един бар, чието име така и не научих.
Тези места бяха оживени, от тях кънтеше мелодията на необузданата младост, някои се смееха, а други разказваха весели историйки. Лятно нощно безгрижие. Но след това отидох на друго място - това бе т.нар. "Jack" - как сàмо звучи: "Отиваме в Джак". Това е дискотека, намираща се в сградата на т.нар. МДТ (Музикално-драматичен театър или просто Театъра) и собственост на онзи влиятелен мъж, който е собственик на още няколко големи дискотеки, барове, клубове и кафенета, позиционирани в този град. За него, впрочем, казват, че "държи" - т.е., че е собственик на - половината град.
Та - отивам аз там, още от входа охраната ме проверява дали нося оръжие или нещо подобно, опипва ме от горе до долу, бъркат ми в джобовете, ровят ми в чантата. Охраната представлява трима или четирима мъже с бръснати глави, всеки с видима тежест над сто килограма. За да вляза в дискотеката, т.е. за да бъда вътре, трябва да дам пет лева на единия от охранителите. Давам пет лева, пожелават ми весела вечер, влизам, вземам си една бира - съответно давам още три лева. Запалих една цигара. При мен дойде една огромна жена, която ако не бе облечена с впития си черен клин, късата розова пола и ужасно впитата жълта блузка, която бе поне 3 номера по-малка от онези огромни блузи, които биха били съразмерни на тази лоена топка, наподобяваща жена - ако не беше това облекло, бих я помислил за охранител. Изпих си бирата набързо, изпуших си цигарата и излязох от това място.
Това място бе парад на фукнята, радвам се, че го напуснах толкова скоро. Надявам се никога вече кракът ми да не стъпи там.
И нека да вкарам едно уточнение, за да не остана неразбран - всичко щеше да бъде добре, ако хората бяха добре; но не са. Отвратително е да видиш такава показност, такова парадиране, демонстриране на суетност, на красота, на стил, на ценности и така нататък от такива хора!
Ужасно е. Говоря за един огромен абсурд, за това, че едни хора демонстрират красотата си, въпреки грозотата си.
И за да засиля картината, ще кажа, че демонстрирането на красотата като процес има своя словесен еквивалент - той е "виж ме, аз съм красив" или "виж ме, аз съм красива". Сега си представете да чуете тези думи от едно наднормено човешко тяло с разкривен от алкохол и опиати поглед и още по-разкривена походка. А сега си представете събрани на едно място много хора с подобни физически белези. И как сàмо крещят помежду си - "вижте ни, ний сме красиви!".
Това е парад на фукнята!
А красотата е относително нещо.
В една от миналите нощи - в онези часове, за които е трудно да кажеш дали са късни или ранни - присъствах около час време в едно от оживените нощните кътчета в града. Впрочем, точно в тази нощ присъствах на много места - едно от тях беше "на конниците", т.е. до паметник Асеневци, където вече повече от седмица с определена компания "бием лафа" (комуникираме един с друг). Това се случи около трийсет минути след полунощ. После част от присъстващите се преместихме в "Да да бар" (там, където работех през онова лято, когато бях свършил първи курс и ми предстоеше да започна втори курс). След това отидох в един бар, чието име така и не научих.
Тези места бяха оживени, от тях кънтеше мелодията на необузданата младост, някои се смееха, а други разказваха весели историйки. Лятно нощно безгрижие. Но след това отидох на друго място - това бе т.нар. "Jack" - как сàмо звучи: "Отиваме в Джак". Това е дискотека, намираща се в сградата на т.нар. МДТ (Музикално-драматичен театър или просто Театъра) и собственост на онзи влиятелен мъж, който е собственик на още няколко големи дискотеки, барове, клубове и кафенета, позиционирани в този град. За него, впрочем, казват, че "държи" - т.е., че е собственик на - половината град.
Та - отивам аз там, още от входа охраната ме проверява дали нося оръжие или нещо подобно, опипва ме от горе до долу, бъркат ми в джобовете, ровят ми в чантата. Охраната представлява трима или четирима мъже с бръснати глави, всеки с видима тежест над сто килограма. За да вляза в дискотеката, т.е. за да бъда вътре, трябва да дам пет лева на единия от охранителите. Давам пет лева, пожелават ми весела вечер, влизам, вземам си една бира - съответно давам още три лева. Запалих една цигара. При мен дойде една огромна жена, която ако не бе облечена с впития си черен клин, късата розова пола и ужасно впитата жълта блузка, която бе поне 3 номера по-малка от онези огромни блузи, които биха били съразмерни на тази лоена топка, наподобяваща жена - ако не беше това облекло, бих я помислил за охранител. Изпих си бирата набързо, изпуших си цигарата и излязох от това място.
Това място бе парад на фукнята, радвам се, че го напуснах толкова скоро. Надявам се никога вече кракът ми да не стъпи там.
И нека да вкарам едно уточнение, за да не остана неразбран - всичко щеше да бъде добре, ако хората бяха добре; но не са. Отвратително е да видиш такава показност, такова парадиране, демонстриране на суетност, на красота, на стил, на ценности и така нататък от такива хора!
Ужасно е. Говоря за един огромен абсурд, за това, че едни хора демонстрират красотата си, въпреки грозотата си.
И за да засиля картината, ще кажа, че демонстрирането на красотата като процес има своя словесен еквивалент - той е "виж ме, аз съм красив" или "виж ме, аз съм красива". Сега си представете да чуете тези думи от едно наднормено човешко тяло с разкривен от алкохол и опиати поглед и още по-разкривена походка. А сега си представете събрани на едно място много хора с подобни физически белези. И как сàмо крещят помежду си - "вижте ни, ний сме красиви!".
Това е парад на фукнята!
А красотата е относително нещо.
Коментари
Публикуване на коментар