Четири панорами: Аз, той, тя и Батист

*

Беше прохладна майска вечер. Из улиците на града се чуваше само песента на щурците. По това време на денонощието всички хора спяха своя заслужено спокоен сън. Ако не броя писателя Рьортщахт, мога да кажа, че в момента съм единственият буден гражданин в този град. Само аз и писателят сме будни тук сега. Така е всяка вечер. Така е от години. И въпреки това от години всички хора по това време на денонощието спят своя заслужено спокоен сън. Всъщност те затова са хора, защото сънят им е заслужено спокоен. А пък ние с Рьортщахт сме просто граждани: той е писател, аз - престъпник. Той пише разкази и повести, аз - принуждавам млади момичета да задоволяват страстите ми.
И двамата сме горди граждани на града. И ние, както хората, спим спокойно. Но спокойният ни сън не е заслужен - дори и днес, в тази прохладна майска вечер.

*

Той имаше слабостта да философства. Не съзнаваше, че размишленията му са с философска тежест, че са от философско естество. Гледаше на тях като на остатък от детинското си хленчене, любопитстване иразсъждаване на глас. Но ето, че веднъж попадна в компанията на най-ерудирания философ в града – Рене Жозефини. Кратка среща. След месец Рене Джозефини се разболя и умря. А градът имаше своя нов ерудиран философ.

*

Тя се роди в съвсем обикновено семейство – родителите й не бяха богати, но не бяха и бедни. Тя не получи добро възпитание, но не беше и лошо възпитана. Завърши училище със среден успех, което не беше нито много добре, нито много зле. Колкото до външния й вид – не беше кой знае каква красавица, но не беше и грозна.
Започна работа като продавачка на храни. Омъжи се, роди две деца. Мъжът й – полковник – след раждането на второто дете загина в пиянска свада. Какъв нещастник!
Въпреки всичко, тя успя да отгледа двете си деца и да ги дари с добро възпитание и навици.
Бог обичаше тази жена – позволи й да доживее безгрижна и безпроблемна старост, но ето, че в един септемврийски ден я прибра пи себе си...

*

Батист се роди в богато семейство в средата на миналия век. Благодарени на тази си локация на пристигането си на този свят, той получи почти всичко, което един родители можеха да дадат на дългоочакваната си и едничка рожба. Като следствие от това, Батист бързо се ориентира в заобикалящия свят и напусна бащиния дом още когато навърши пълнолетие. Не след дълго създаде прекрасно многодетно семейство. Скоро след това се появиха и внуци. Но ето, че Батист остаря и му дойде времето да напусне този свят. Е – не дочака дълбоката старост: пропи се и умря от алкохолно натравяне.
Казват, че последните му думи преди да дойде смъртта са били „in vino veritas“... Не бих се изненадал – Батист често говореше на някакви други езици, които ние, по-младите, не разбирахме.

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба