Към тъпия поглед и нерелевантните измерения на мъжките комплекси

"Който нож вади - от нож умира" (световно наблюдение)


"Пилците се броят на есен - е казал мъдрият български народ!" (Бойко Борисов)


[на всички, които ще кажат "това не се отнася до мене"]



Нека сега ви разкажа една-две грозни истории, случили се във Великотърновския университет.
Мисля, че поне в случая имам право на свободно изразяване, имайки предвид обстоятелствата, чиито пряк потърпевш се оказа именно моя милост.

Едно число маркира долупосочените грозни сцени - числото седем (7). Това число е следващото след числото шест (6) по реда на положителните прости цели числа от нулата до безкрайността. Числото шест (6) пък от своя страна е крайната дестинация на оценяване по съвременната петчленна, но пък иначе шестобална система за оценяване в държавните предприятия, носещи гръмките названия Университети и Училища.
Но числото седем (7) взема участие в грозните сцени долу именно като една предполагаемо крайна, последна дестинация в тях.

[драма в няколко действия]

На първо място.
(първо действие. действащи лица: Благовест Цветанов, Петър Стефанов)

Шест пъти се явявам на изпит по Д.Л. и шест пъти знанията ми не са достатъчни за положителна оценка. Явявам се седми път - този път знанията ми са достатъчни, за да бъда оценен с положителна оценка. И ТОЧНО ТОГАВА:
- Но колега - казва професорът по Д.Л. - не сте прочели това.
- Напротив - отвръщам аз - прочетох всичко в конспекта и мога да говоря по всеки въпрос; а "това", за което говорите го няма в конспекта...
- Но колега - прекъсва ме професорът по Д.Л. - това е конспект, не библиографско указание кое да четете.
Добре - мисля си - може би аз бъркам нещо.

На второ място.
(второ действие. действащи лица: Благовест Цветанов, Антон Гецов)

Шест пъти се явявам на изпит по Л.Т. и шест пъти знанията ми не са достатъчни за положителна оценка. Явявам се седми път - този път знанията ми са достатъчни, за да бъда оценен не просто с положителна, а с най-високата положителна оценка. И ТОЧНО ТОГАВА:
- Абе-е-е, колега - казва професорът по Л.Т. - вие имате ли подпис при мене?
- Да - отвръщам учудено от въпроса.
- Сигурен ли сте?
- Да, сигурен съм. За съжаление не нося студентската си книжка, тъй като досега - в шестте пъти, при които се явявах на изпит при вас - никога не сте я изисквали. Бях редовен и на лекциите, и на упражненията при асистентката ви и като следствие от това получих подпис и от двама ви.
- Хъм. Ще погледна вкъщи; трябва да съм записал някъде на кой съм давал и на кой не съм давал подписи.
Добре - мисля си учудено аз - погледни си вкъщи, виж си къде кво си записал и ми нанеси шестицата.
Това е.
(трето действие. по пътя на равносметката. къде води той (пътят на равносметката). действащи лица: вътрешният Аз)

Това са две подигравки от двама надменни, уж зрели мъже, професори. Подигравки - брутални по своята същност. Гавраджии.
Предстои да се стигне до разрешаването на въпросите, отнасящи се до мен. Днес, утре, другия месец, на есен.
Не. Нямам време за глупости и глупаци. Още днес:

До Ректорското ръководство на Великотърновския университет
До Деканското ръководство на филологическия факултет към Великотърновския университет
До Омбудсмана на Великотърновския университет
До Националното представителство на студентските съвети в България
До Националната агенция за оценяване и акредитация в Република България
До Министерството на образованието, младежта и спорта
До Омбудсмана на Република България
До Европейската асоциация за гарантиране на качество във висшето образование
СИГНАЛ
От Благовест Георгиев Цветанов, студент във Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий", специалност Българска филология, IV курс, редовна форма на обучение.

На 20.06.2014 година с индивидуален протокол бях допуснат до писмен изпит по дисциплината "Лингвистика на текста" с квесторно представителство от професор доктор Антон Гецов и Силвия Коева. Шест дни по-късно - на 26.06.2014 година професор Антон Гецов директно и безцеремонно ми заяви, че оценката ми не може да бъде нанесена, тъй като в студентската ми книжка липсва подпис от него, който да легитимира явяването ми. Твърдение - неистинно по своята същност и нерелевантно към реалността.
Налице е затруднението ми да докажа наличието на подпис, предпоставящ явяването ми на изпита, поради скорошно изгубване на студентската книжка. Последва заверка на дубликат на студентска книжка - с печата на Великотърновския университет, както и с подписите на декана и ректора. Но в този дубликат на студентска книжка няма въведена нито една учебна дисциплина, нито едно име и фамилия на преподавател, нито един подпис; полетата са празни. При тези обстоятелства е трудно да се докаже наличието на подпис в изгубената ми студентска книжка. Но съществува един факт, който доказва правото ми да се явя на изпит по дисциплината "Лингвистика на текста" - това е наличието на оценка "слаб (2)", придобита при първото ми явяване на изпит по споменатата дисциплина. Тази оценка присъства в протоколите за оценяване, както и в електронната система "Е-студент". Наличието на една такава оценка показва, че веднъж вече съм бил допуснат до изпит. Това от своя страна доказва недвусмислено факта, че имам подпис от господин Антон Гецов. Подписът обаче удобно бива забравен от страна на господин Гецов сега - когато писменото ми представяне на изпита е успешно, когато оценката ми е положителна. Дори наличието на индивидуален протокол, удостоверяващ легитимността на явяването ми не се взема предвид.
Налице е откровена гавра и подигравка от страна на един университетски преподавател. Поведението на г-н Гецов е изумително в стремежа да потъпква и неспазва правилата, определени от Закона за висшето образование в България и Правилника на Великотърновския университет. Професор Гецов злоупотребява със служебното си положение по начин, потъпкващ правата ми, гарантирани от Закона за висшето образование в България и Правилника на Великотърновския университет. Отказът на господин Антон Гецов да впише положителната ми оценка в протокола за оценяване възпрепятства явяването ми на държавен изпит, както и защита на дипломна работа; нанася ми непоправими и несъизмерими морални и психологически щети.
Сигнализирам и апелирам компетентните институции и представители на институциите да разрешат гореизложения проблем и да защитят правата ми, гарантирани от Закона за Висшето образование в България, както и от Правилника на Великотърновския университет "Св.св.Кирил и Методий".

 

 
Дата: 27.06.2014 година С уважение: Благовест Цветанов
Град: Велико търново
*

(очаква се позиционирането на определена реалност във време-пространствените измерения на заобикалящата ме действителност, типизирайки ситуацията в конкретиката на определен контекст. главен и единствен герой: Аз. свръх-Азът умря някъде по пътя на равносметката, водещ към фрагментарно унижение)

''Вашта мама непобедна!''(из еднo революционнo стихотворение)
Следва...

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба