ЖЕРВЕЗ

- А слънцето, Жервез, отново ще изгрее и утре, когато с теб се събудим. Сега обаче тъмна нощ е обхванала нашия квартал, нашия град и, впрочем, цяла Франция. Нека поспим и утре отново да помислим върху проблемите си; нека невинните слънчеви лъчи да обхождат косите и очите на поквареното ти тяло, когато обсъждаме случилото се. Защото, Жервез, онова, което ти направи днес – колкото и ужасно и гнусно да е – не може по никакъв начин да наруши спокойствието и тишината на нощта, обхванала нашия квартал, нашия град и – впрочем, както казах вече – цяла Франция. Хайде, Жервез, послушай молбата ми и избърши престорените си сълзи, погледни ме в очите, виж – нося шампанско от Париж. Купих го изгодно – дадох само двайсет евро.
Последва мълчание. Жервез донесе две от стилните чаши за шампанско, постави ги на масата и зачака, като през цялото време не отлепи погледа си от пода.
Очаквано – гръм наруши тишината, последва мелодичният звук на разливащото се в чашите изгодно закупено шампанско.
Жервез отпи от тункостенната чаша и продължи да гледа в пода на стаята – намираше го за особено странен и загадъчен. Този под бе постлан с тишина и спокойствие; беше толкова тих, толкова спокоен – сякаш му бе заповядано да бъде именно такъв и той стриктно спазваше тази заповед. Жервез се стовари на пода, понасяйки анонимното наказание на нарушеното спокойствие. Сега тя можеше да види отблизо тихата постеля на пода – жалко, че беше мъртва.
Е, ще се намери нова Жервез. По-жива от тази. Още тази нощ!

Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба