Познатият ни приказен свят...

Наскоро една песен ме впечатли със светоусещането, което остави у мен след като я чух. Във въпросната песен се изобразява неубедителността на приказния свят, непълнотата на приказната парадигма, нейната дефектност и произтичащата от тази дефектност нефункционалност. По-долу показвам текста на песента. В дясно на реда на всеки стих съм отбелязал какъв е типът на изпълнението му - в един глас, солов (с) или в множество от гласове, хоров (х).

Дух един живял затворен (с)
после някой го отворил (с)
да не гине от жажда и глад. (х)
Но духът щом с радост хвръкна (с)
нещо явно се обърка (с)
в познатия ни приказен свят. (х)

Виж Снежанка - и таз добра - (с)
до Канада се добра (с)
и за връщане не мисли и дори (х)
праща помощи в колет (с)
със специален самолет (с)
за джуджетата си гладни и добри... (х)

Червена шапчица? Че тя (с)
до сто години доживя (с)
и върви все напред към разцвет. (х)
От конгрес към нов конгрес (с)
дебне я вълкът злочест - (с)
за фасон нахлупил синия каскет... (х)

Бог високо, цар далеко; (х)
помежду им сам - Човекът (х)
мъкне своя житейски ярем. (х)
Празни приказки вече нещем. (х)
Нещем! (х)

А ламята, тъй се случи - (с)
в реституция получи (с)
златни ябълки - цяло дърво. (х)
Трима братя - рекетьори (с)
все й обикалят двора (с)
и ще стане - познайте какво...(х)

- Айде, ламята, (с)
ако обичаш, гор'и р'ъцете (с)
и дай парата. (с)
- Добр'е. (с)

Пусти дядо белобради - (с)
пет години ряпа вади, (с)
покрай нея снове ли, снове... (х)
Котка с куче, баба с внуче (с)
чакат дядо да сполучи, (с)
че цените растат с часове... (х)

Двама безработни братя (с)
тикат в студ и пек колата (с)
- а неволята вътре седи. (х)
Хем са боси, хем са голи, (с)
по-добре слезни невольо (с)
и от помощ ги освободи... (х)

Бог високо, цар далеко; (х)
помежду им сам - Човекът (х)
мъкне своя житейски ярем. (х)
Празни приказки вече нещем. (х)
Нещем! (х)

Този текст демонстрира еволюцията на мисленето, показва движение от образното към понятийното мислене, от митологичния светоглед към реалистичния. Онова, което се изрича от многогласовото изпълнение, отбелязано с "(х)", дискредитира соловото такова.
В количествено отношение лесно може да се наблюдава доминирането на соловото изпълнение, но дискредитиращата роля на по-малко застъпеното хорово такова предполага смисловото доминиране на хоровото над соловото.
Наивността на смислите, показани в соловото, едногласното изпълнение предполага свързване на реалистичния подход на светоусещане и интертекстуалните връзки между този текст и засегнатите приказки. Дискредитиращата роля на хоровото изпълнение демонстрира тоталната липса на такова свързване и на такава връзка. Изводът е категоричен и ясно изразен в последната, петстихова цялост.