Търсене в този блог

Translate

28.08.2014 г.

Тенденциозни записки 7

Взех най-достойните за свой образец и пример.

-

Давай само тогава, когато искат от теб да дадеш. Давай толкова, колкото искат. Не давай, щом не искат.

-

''IzвиHявай за правопиsa''

-

Застраховал съм се от грешката да вляза в омагьосания кръг.

-

Видях поредното видео, в което граждани събарят паметник на Ленин. От днес нататък ще смятам всеки бутнат паметник на Ленин за личен повод да черпя. От скъпото уиски! Споделяйте всяко видео!

-

На 26 август 1886 г. княз Александър Батенберг е принуден да абдикира от българския престол

-

Премиерът Близнашки е много мазен тип... Но нали е про-$ и про-€, трябва да бъде подкрепян.

-

Чух се с даскала ми по български от гимназията и му споделих за житейските ми сполуки, а той ме посъветва: "милиона трябва да го стигнеш преди 30; после шанса ти намалява главоломно...". Добър съвет.

-

И една православна простотия - днес се чества Преподобния Пимен Велики. Имен Ден празнуват хора с име Пимен.

-

Преоценка на всички ценности = смяна на актуалните предразсъдъци


 

 



Отворено писмо на ББ *

Уважаеми,

/интелектуалци, простаци и личностни безличия/

Това, по принуда отворено писмо, е до Вас, понеже не останаха сънародници, съграждани и съсловия, към които да се обърна. Вие, по ирония на съдбата сте вменения ми заместител на род и родина, към които бих се обърнал, ако ги имаше. Много ми се иска да разбера какво Ви се иска, понеже нещата които искате често са взаимно изключващи се неща. Нещо, което видимо не съзнавате. Вие искате едновременно, да няма дупки по улиците, но и да няма улици затворени за ремонт. Искате да получавате европейски заплати, но същевременно заплатите ви да са съизмерими с положените усилия. Искате ниски данъци и сериозна социална политика. Искате равноправие, а всеки отстоява собствената си правда. Искате правосъдие, а превръщате престъпниците в легенда. Ратувате за култура, а слушате чалга. Пишете поезия, а четете проза.

Длъжен съм да Ви поясня, че вече съм удовлетворил всичките Ви искания. И вината за това, че едните искания унищожават други искания и по този начин корените на уравнението се свеждат до нула, вината за това е че исканията Ви са разнопосочни. Дадох Ви каквото поискахте, а това, че сте сложили както в циганска торба свободи и ограничения, ценности и пороци, работа и завист, почтеност и безхаберие – това си е Ваш проблем. Имате ги в последователността, в която ги поискахте. Това че не работят и взаимно се анихилират нещата, които поискахте – това си е Ваш проблем. Уточнете си исканията. Ако вие не можете да ги подредите, така че да работят в синхрон, ще ги подреждам аз, както ми харесва.

И не ме плюйте с „разделяй и владей“, щото многообразието с което сами се разделяте е непостижимо за един човек, пък бил той и премиер.

Бай Пешо Шопа има същите права и свободи каквито има всеки олигарх. Само че олигарха и Бай Пешо имат различни възможности за ползване на същите тези права.

Само това да можеше да Ви стане ясно, целия ми път от бодигард на Тошо до чисто Ваш премиер автоматически придобива смисъл и историчност.

Както вече съм Ви казвал – една филия мас може да потдържа жизнения Ви цикъл, а който иска повече – да мисли, да учи, да предприема – условията са еднакви за всички. Правилата са ясни, а това че не Ви харесват – просто пак прочетете текста по-горе.

Да вземем простото правило за просперитет. Както във всички подвластни на нещо и някой общества, бързия път за прогрес е през кура на премиера. Има и бавен път – през кура на следващия премиер. Или на по-следващия. Има и още по-бавен път – пътя на собственото Ви достойнство и морал. Бих казал – път безконечен. И пътя и избора му са Ваша грижа и не ми вменявайте вина за това. Защото от историята знам, че ако обърна нещата, ще ме разпнете.

Говорете си, пишете си – на никого не пречите! Исканията Ви, както казах са разконцентрирани, разнопосочни, моментни, конюнктурни и безидейни. Каквото и да направя, или не направя, доволните и недоволните ще са 50%. Това ме прави вечен, мъдър, справедлив и обичан. Аз съм като чашата, наполовина пълна, благодарение на Вас, като цяло. Тук се сещам за още една странна Ваша особеност. Мненията Ви са като цяло, а действията – индивидуални. Държите се като поклонници, което ме обожествява. Не ми вменявайте вина за това.

Територията на РъБъ Ви е дадена под наем, или на концесия и Вие си плащате, волно, или неволно под формата на данъци, глоби и акцизи този наем, или концесия. Ако щете – вървете другаде, но от сега да Ви кажа – и там е така.

Вие, с поведението и най вече с безхаберието към съдбата на ближния си, ме превърнахте в гарант на собственото си бъдеще. Та аз няма как да Ви познавам всичките, че да Ви бъда гарант. За тези, които познавам, и най-вече за тези, които ме признаха, станах гарант. Виждате го. Но-о, пак повтарям, не мога да ви познавам всичките. Станах медиина звезда, за да ме познаете Вие поне, но повече няма какво да направя. Аз моя път го извървях – извървете и Вие Вашия.

Лидер става оня, които в максимална степен удовлетворява максимален брой интереси. Аз съм такъв лидер. Не ми приписвайте лява, дясна и центристка ориентация, не ми търсете програма и партийна линия, не очаквайте последователност въпреки всичко и на всяка цена. Аз съм живият Референдум. Ако не вярвате – направете си друг и тогава ще ме изберете отново с квалифицирано мнозинство. Вие ме направихте края и началото, не мислете, че при това положение ще съм длъжен и ще Ви давам отчет.

Пак казвам – каквото и да направя, половината ще са доволни.

Значи Вие сте ПОЛОВИНАТА. Ясен ли съм?

Айде сега – едната половина от лявата ми страна, другата – до десния ми лакът. Едните на изток от рая, а другите издигам в ранг конвертируема валута. Пийте, пейте и протестирайте. Кеф Ви търсете „път от който виждаше духа към безсмъртието по-прекия път“, кеф Ви отдайте кесаревото Кесарю, а Бог да си търси вземанията чрез ЧСИ.

Пак ще Ви пиша. Понеже мно-о-о-го трябва да Ви се обяснява!

На Този празник, аз съм словото и словото бе у мен.

Ваш ББ

 

_________________________

* Горният текст принадлежи на автора evrazol и е публикуван най-напред на адрес http://evrazol.blog.bg/politika/2012/05/25/otvoreno-pismo-na-bb.958627 с дата 25 май 2012 година.

 

22.08.2014 г.

Qualis rex, talis grex

Случайно попаднах на видеото, вградено по-долу в този пост. То е публикувано в youtube на 13.04.2009 година. В това видео са включени думи на Тодор Живков и на Бойко Борисов.

Живков споделя следните интересни мисли:

"Социализъма е и може да бъде само посткапитализъм, след капитализъма; той не може да бъде преди капитализъма."

"...ние имаме работа с недоразвито общество."

"Социализъма е едно недоносче. Ето това е самата истина - недоносче. "

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=78KSRaFonmY?rel=0]

А нима има някаква лъжа в думите на Бойко Борисов  за материала:

"Това е основата на населението в момента - един милион цигани, седем-осемстотин хиляди турци, два милиона и половина пенсионери".

Няма лъжа, няма измама. Наистина - такъв е материала.

Видеото цели да покаже как двамата лидери гледат на обществото в България - единият говори за "недоразвито общество", а другият - за "материал".

И все пак привеждам един пример, по повод думите за материала. Призовавам всеки от вас, читатели на тези редове, всеки път щом чуете нещо за материала или за недоразвитото общество - всеки път си припомняйте тези думи, които ще видите сега. В "Човешко, твърде човешко", Фридрих Ницше казва следните думи:

"Геният на културата постъпва като Челини, когато е изливал своята статуя на Персей: масата от разтопен метал заплашвала да не достигне, а е трябвало да стигне; тогава той започнал да хвърля в нея паници, чинии, каквото му паднело под ръка. Също така и геният хвърля в сплавта заблуди, пороци, надежди, илюзии и други неща от по-прост и от по-благороден метал, защото статуята на човечеството трябва да се излее и завърши. Какво пречи, че тук-там е вложен и по-некачествен материал?"

Та... Какво пречи, че тук-там е вложен и по-некачествен материал? Статуята трябва да се издигне - независимо от природата на материала!

И все пак - видеото завършва с латинската сентенция "Qualis rex, talis grex", означаваща "Какъвто е попът, такава е и енорията".

Изводът не е един - колкото и еднозначно да ни изглежда всичко.

 

21.08.2014 г.

Русия в медиите

В Дневник.бг излезе статия със заглавие "В Екатеринбург забраниха "опасни" Jack Daniel's и Jim Beam".

Нека!  Тройной е сто пъти по-качествен, нали така, братя руси?

-

В Блиц.бг излезе статия със заглавие "Русия спира вноса на българска сперма", позоваваща се на Интерфакс. В статията се изяснява, че става дума за забрана на вноса на сперма за оплождане на кози, овце и крави. Това е следваща стъпка след забраната на храни от ЕС и САЩ.

-

И един текст от друго естество. В сайта "Информационное сопротивление" се появи текст, чието заглавие е "Пропаганда в РФ: итальянские сыры содержат чипы ЦРУ, влияющие на мозг". Можете да видите статията на този адрес: http://sprotyv.info/ru/news/3784-propaganda-v-rf-italyanskie-syry-soderzhat-chipy-cru-vliyayushchie-na-mozg

-

Карикатура на Христо Ботев, която разобличава славянофилството през 1870 г. Русия е представена като грамадна жена, която с единия крак е настъпила Полша, с лявата си ръка е сграбчила здраво ''Малорусия'' за косата, а с дясната е посегнала към България. Отдолу е приведен стих от Хомяков, един от славянофилските дейци. На фона е дадена картина на обичайното за онова време наказание в Русия с 25 удара.

10413362_1443233629299756_251440676693597377_n

Наполовина празна или наполовина пълна е чашата

Повод за този пост е текстът на Ваня Борисова (https://www.facebook.com/Vanq.Borisova), публикуван във Фейсбук. Текстът е интересен, представям го по-долу:

Духовна Шир-Потреба
1. Будизъм: всъщност чаша няма.
2. Юдеизъм: ама, защо само нашата чаша е наполовина празна?
3. Православие: чашата е наполовина празна, заради нашите грехове.
4. Католицизъм: наполовина празна е само чашата на лошите хора.
5. Ислям: няма друга чаша, освен Чашата.
6. Фройдизъм: в детството не са ви доливали.
7. Стоицизъм: да, чашата е наполовина празна - така ми се полага.
8. Комунизъм: всеки има право на пълна чаша.
9. Социализъм: чашата е наполовина празна, обаче на всички.
10. Йога: ти си и чашата и съдържанието.
/ чрез Nick Havari Yogeshwar /

Фрагменти

Тенденциозното търсене на конспиративен и скрит смисъл в неща, изглеждащи на пръв поглед твърде наивно е пълноценен начин за обясняването на света. Няма друга реалност, което да обясни съществуването на конспиративните възгледи: всичко наивно е и конспиративно.

-

Социално животно ли е човекът? Или може би това е един завет, една повеля, която трябва да бъде изпълнена в името на задължението ни да следваме идеите на предците?  Но не са ли нашите предци рожби на друго време и не са ли техните идеи също рожби на онова време? И не се ли различава нашето време от тяхното; Не се ли различаваме ние от тях? Ние сме други и в друго епоха сега живеем. Дотолкова е силна нашата другост (различието между нас и тях).

-

Всяка свобода трябва да познава своите граници, своите предели, отвъд които никога да не пристъпва. Всяка свобода трябва да е ограничена. В противен случай безкрайната свобода може да доведе до всякакви безумия и извращения. Свободата на един може да навреди на хиляди други хора. Но състраданието е чувство на многото, не на малкото; то е популярно чувство, а не елитно. Оттук и двете гледни точки: ако представляваш многото, тълпата - ти ще се бориш за онази свобода, която знае своите граници. Но ако ти не си от многото, а си от малкото - тогава ще радееш за безкрайната свобода - онази, до която малцина са се докоснали. И тъй - според онова, което си, което представляваш, ще се бориш за неговото благо.

-

И тъй - никакви социални класи, никакви обществени прослойки не съществуват в тези редове. Има само два типа хора: тези, които представляват многото и тези, които представляват малкото. Съвършено точна ще е аналогията с израза "Количество - качество". Тук трябва да се спомене и единствената заслуга и принос на диалектическия материализъм изобщо - откритието, че количествените натрупвания водят до качествени изменения.

16.08.2014 г.

Тенденциозни записки 6

Мой приятел във Фейсбук написа едно свое впечатление: "НОВА ТВ : И в лятната вечер , Миролюба Бенатова , чрез телевизиятта на властта пак отрови зрителите със задължителната доза носталгия по комунизма.Филма й беше отвратителен от журналистическа и професионална гледна точка.За съжаление не е само тя, която работи така." Към това мога да добавя и аз едно наблюдение: Във фейсбук съществува страницата "Ретро музей", която на пръв поглед изглежда като информативна, но всъщност е манипулативна; тая страница показва някакви снимки от времето на Народната република, сравнява ги със съвременната обстановка в страната - по тоя начин, имайки предвид всеобщата изостаналост на съвременното българско общество спрямо развитите европейски такива, предизвиква носталгични чувства у онези, които са харесали страницата. Освен всичко, страницата се и рекламира (а кой плаща не се знае). И така -  тотална пропаганда на идеите на социалистическото общество в БГ. Налице е тенденция към рекламиране на социализЪма. За всеобщо нещастие - все още има и дълго време ще има хора, които се връзват на евтините номерца на неумрялата Държавна Сигурност. Кофти. Онова, което българското общество остави в двайсти век, някакви хора сега правят опити да го възкресят, да го отупат от пепелта и отвратителната миризма. Не бива така да се прави. Знайте това: върнем ли се назад, към социализма, тогава обществото ни ще се капсулира още повече, следователно ще продължи да изостава от световното развитие. Руските машинации и манипулации в България и изобщо на Балканите няма да спрат скоро. Русия все още не може да приеме, че страната ни е част от Европейския, а не от Азиатския континент; че сме европейци, а не азиатци.

-

Напоследък буквално шашвам хората около себе си с възпитание, дисциплина, поведение и тем подобни ''висши'' (за тях) черти и характеристики.

-

"Избегайте тех, кто старается подорвать вашу веру в себя. Эта черта свойственна мелким людям. Великий человек, наоборот, внушает вам чувство, что и вы сможете стать великим!" Виктор Гюго<

-

В сайта Svobodata.com Едвин Сугарев публикува текст, озаглавен "Урокът, който трябва да научим – играта против Борисов връща комунистите на власт". Заглавието говори достатъчно за реалната, действителната, фактологичната и единствена действителност в страната ни. Това изречение казва всичко, което може да се каже за политическата обстановка у нас. И тук не са нужни никакви пояснения, допълнения и така нататък.
-

Популярен виц от лятото на 2014 г. гласи следното:
Пациент се оплаква на психиатъра:
- Докторе, напоследък не мога да ям, не мога да спя, не мога да работя нищо, непрекъснато съм изнервен и притеснен... Безпокои ме състоянието на Българската народна банка...
Психиатърът се усмихва.
- Няма никакво основание за тревога. Разберете, няма никаква Българска народна банка, тя е само във фантазиите ви, халюцинация, бълнуване, среднощен кошмар...
-
Възрастта винаги казва тежката си дума. Ето, че скоро осъзнах това и аз: двайсетте години си искат своето.
-
Ако започнем да използваме все повече емотикони, дали постепенно няма да се върнем обратно към йероглифите...

15.08.2014 г.

Компромиси, които не бива да се правят

Хоп! Вече и във ВТУ можеш да станеш студент, без да имаш диплома за средно образование. Кандидатства се със служебна бележка, виж тук: http://www.uni-vt.bg/1/?page=8133&zid=1 .
Ей сега ме хвана срам...

Но какво да се прави - ВТУ не е нещо, което съществува независимо от обстоятелствата в страната ни. До две, до три години всеки университет у нас ще включи опцията "СЛУЖЕБНА БЕЛЕЖКА ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ ЗА КАНДИДАТ-СТУДЕНТИТЕ, КОИТО НЯМАТ ИЗДАДЕНА ДИПЛОМА" . Но това е само едно от многото проявления на националното пропадане в бездната; нацията ни се саморазрушава с такова темпо, каквото, сигурен съм, няма аналог в световен мащаб. Ниската раждаемост, всичките видове и подвидове кризи (социална, политическа, ценностна, финансова, икономическа, енергийна и прочие и прочие), липсата на желание у политическия елит на нацията към промяна на посоката - всичко това съвсем скоро ще даде своите гнили плодове: плодове - изгнили, преди да са узрели.

А сега в конкретиката. Явлението, при което даден индивид може да премине към следващо образователно ниво, преди да е завършил предходното образователно ниво е явление, представляващо слабост на обществото. Тук се правят компромиси, които не бива да се правят: цели поколения ще останат осакатени заради некадърността на обществения елит да се справи с проблемите в образователната сфера. 

Да, аз разбирам, че някои университети ще затворят врати, ако останат без студенти - но това основателна причина ли е да приемат хора, които не са завършили средно образование? А може би на теория не е и не може да бъде, но на практика е.

Само и само за да не затворят врати. Кой знае - сигурно вече в някои университети събират лични данни на български граждани с цел да бъдат вписвани като студенти, а оттам и да получат държавната субсидия... Може би това вече е започнало да се случва.

Приятели! Братя и сестри! Братовчеди и комшии! Нещата прогресивно вървят в посока към регрес, упадък. И ако елитът на нацията - от когото зависи почти всичко, засягащо нацията - не се вземе в ръце, не направи нещо по въпроса, тогава ще стане още по-зле.

За да тръгнат нещата към прогрес, трябва да бъдат направени много жестоки и безкомпромисни реформи в почти всички сфери на обществото ни. Аз зная, че не всеки харесва реформите, безкомпромисността и принципността, но разберете, моля, че това е единственият път, единствената посока, която можем да поемем в тази задънена улица. Друг начин няма.

Ситуация от житейския път

И тъй, приятели, аз станах готвач.

В началото на това лято реших да започна работа. От няколко години ми се върти в главата идеята за реализиране на личността ми като готвач - и ето: станах готвач. Е, не точно готвач, а помощник-готвач. Та отначало си казвах "Хващам се на някаква работа за два-три месеца и това е". Да, но не се хванах просто на "някаква работа", тоест не започнах да практикувам която и да е професия, а се реализирах като пом.-готвач. Как само звучи: "пом.-готвач".

Мина седмица, минаха две, цял месец мина и... казвам си - "време е да се махаш, Благо, ти си просто пом.-готвач, а не готвач; ти не си това, което искаш да си." И понеже съм по свой собствен начин дипломатичен и лаконичен - казвам на шефа следното: "здравей, едни приятели се свързаха с мен и... предложиха ми работа с двойно по-висока заплата и с една трета по-малка продължителност на работния ден. Искам да ме освободиш от длъжност в едномесечен срок - така, както пише в трудовия договор." Както се казва - няма 6, няма 5: директно и безцеремонно е и словото ми, и поведението ми, и самият Аз (За тези мои характеристики спомага изключително много портретът вкъщи на генерал-лейтенант Борисов). Шефът казва "вдругиден ще поговорим".

Вдругиден дойде и шефът подмазващо с доста интересна усмивка ме извика, за да осъществим планувания комуникационен акт. И кво да чуя! Можете ли да предположите? Аз останах изумен. Ако искате вярвайте, ако искате недейте, но шефът ми предложи по-добри условия от онези, които бях използвал като аргумент за напускането си. Тоест онези условия - двойната заплата и по-малкото работно време - вече не можеха да служат като аргументативна единица. А аз останах крайно изненадан от предложението. И рекох: "Ще си помисля; утре или вдругиден ще ти кажа."

Мислих, мислих - но какво има да му се мисли. Или да, или не - един от тези два отговора трябва да дам. Да де, но никъде никой не ме задължава по никакъв начин да дам категоричен, ясен и еднозначен отговор. Затова след два дни казах на шефа, че ще остана на длъжността, но при условие, че работното ми време протича в един и същи период от денонощието, т.е. всеки работен ден да започва в един и същи час и, съответно да приключва отново в един и същи час. Не искам да пропадам в посредствеността на конкретиката и това е причината да не назовавам точните часове, точната заплата и така нататък. Искам просто да се похваля. И тъй - останах на работа.

А причината да ми бъдат отправяни такива предложения от страна на шефа (за повишение на заплатата и намаляване на работното време) се явява в това, че изключително добре се справям с работата (по думите на него и на другите). От изключителна важност за разбирането на този текст е един неспоменат дотук факт. Преди да започна работа като пом.-готвач не съм работил като пом.-готвач. Последното изречение изглежда и звучи глупаво, но то казва онова, което може да се каже и с изчерпателната завършена мисъл "не съм имал никакъв опит". Ето тук, драги, е интересният момент на изложената в този текст ситуация от житейския ми път: човек без опит започва работа, след месец заплата му е удвоена и работи по-малко поради факта, че се справя добре. И тъй.

Парите, парите, те движат света, майна!

И какво толкова - похвалих се на този и онзи, а те ме питат: "Как, бе, Блаже, как го правиш?" - и сменят тона с оплаквания и ридания - "Аз работя от три години и с по десет лева ми увеличават заплатата всяка година" - или "От 7 месеца работя като банков служител и заплатата ми дори бе намалена".

Но чуйте, хора. Аз не съм самохвалко! Да, похвалих се, но нямам за цел да се перча пред вас и да изтъквам една или друга своя силна черта. Аз пиша тези редове, за да разберете, че за да вземаш добри пари, трябва да работиш добре, да се трудиш. По какво ще познаете, че се трудите добре ли - ами когато след работа се приберете вкъщи и нямате сили за нищо друго, освен за сън - ето тогава сте се трудили.

Аз имам много познати, които казват, че не могат да си намерят работа; познавам и такива, които отидоха по Европа (не чужбина, а Европа) и вземат такива пари, които със същото трудолюбие и усърдност могат да вземат и тук. Всъщност - познавам всякакви хора.

Но поводът да напиша този текст се различава изключително много от онова настроение, което текстът оставя дотук (тоест причината се различава от следствието), И затова, да бъда по-ясен, точен, ще го разкрия (повода): случайно дочух как един познат ме даде за пример пред малка група от хора. Става дума за пример за трудолюбие и хъс. А този познат все още не знаеше за моя пожънат успех като готвач; той говореше че успявам да си намирам работа на онези, които казваха "няма работа, брат"... На този познат аз посвещавам тоя текст.

(Бъди здрав, Г.П.!)

И тъй, приятели, аз станах готвач.

Готвач, а не пом.-готвач.

 

14.08.2014 г.

Тенденциозни записки 5

Отдавна не съм писал тенденциозни записки, а те какво са - няколко самотно хвърчащи изречения, събрани на едно място.

-

Ако всичко стане по план, то след 10 години ще съм: План 'А' - милионер; План 'Б' - доктор по литература; план 'В' -партиен председател. Но какви са тия планове - всъщност още утре може да ме блъсне кола: може да се случи всичко.

-

Все по-често напоследък у медиите се срещат заглавия, подобни на това: "ШОК И УЖАС! ДНЕС Е СРЯДА!!! (ВИДЕО 18+)" Странно, нали?

-

Актуален списък на руските братя: венецуелци, сирийци, кавказци, таджики и казахи, сомалиици и иранци, арменци, беларуси, киргизи и прочие и прочие. Славянско ли е братството, православно ли е, какво е: кое е онова, което обединява изброените национални идентичности? Отговорът е лесно достижим: цивилизационната изостаналост. Но тя основание ли е за братско обединение? Явно да.

-

В Русия президентът има право на безплатно пътуване в обществения транспорт, безплатен достъп до обществените тоалетни и безплатно погребение. Неизбежен е въпросът - кога най-сетне руският президент Владимир Путин ще се възползва от правата си?

-

Случайно видях, че по ТВ след рекламата "Как да се преборим с болките в простатата", вече има и реклама на средство против вагиналната сухота. Рекламите стават все по-задълбочени в анатомично отношение. Кофти ситуация. Но онези, които гледат ТВ, заслужават много повече от това.

-

Една виртуална приятелка (@MariyanaRahkova в туитър) сподели следната фундаментална мисъл: "В живота можеш да се разхождаш по два начина - с ръка на сърцето или с ръка на очите. Изборът е твой..." Подкрепям казаното и гарантирам, че то е истинно. Всеки от нас сам избира къде да сложи ръката си - ако я сложим на сърцето си, ще живеем достойно, но ако я сложим на очите си - тогава нашият живот ще е мизерен и срамен, гнусен и покварен; тогава уличните кучета ще бъдат по-достойни образци за подражание от самите нас! Много може да се каже по тая тема, но не тук и не сега.

-

 

12.08.2014 г.

Обществото ни

Отвратителни характеристики притежава нашето общество. Ужасяващи и гнусни са те. И никак не е случайно, че държавата ни е в такова упадъчно състояние. Защото държавата ни е една проекция на всички нас; една институционална проекция на манталитета и народопсихологията ни.

Но братя и сестри! Ние не сме се родили такива, не! Ние, както всяко дишащо въздуха на този континент същество, се родихме с чиста и благородна душа - но тая душа скорошно бе покварена и опорочена от онези, които искаха злото и несправедливото да възтържествува. Тези хора още са живи и още оказват влияние върху по-младите и все още неориентирани наши съвременници. Лошите хора, които искат несправедливостта да се възцари над тази земя - именно те се възползват от младостта на нашите съвременници и правят всичко, което силите им биха позволили да сторят, за да възпроизвеждат онова, което напредналите общества по света отдавна изоставиха по пътя към своето развитие и напредък.

И понеже добрите хора грешно са научени, че не трябва да се месят във всичко, че трябва достолепно да мълчат, че трябва да стоят настрана от обществените дела в нашето общество, че трябва да изживеят живота си в изолираност от по-некадърните - затова нашето общество придоби тези отвратителни черти, които биха прилягали повече на някое племе в джунглата, на някой малък род в пещерата.
Затвореността на обществото ни - тази капсулираност, хигиенност от всичко чуждо и външно - пречи да изхвърлим обществения отпадък в историята. И какво като живеем в двайсет и първи век, какво от това? - щом развитието ни спрямо напредналите общества е с близо век (а в някои случаи и с повече) назад: изостаналостта ни прави бавноразвиващи се. Това е нашето общество и то иска да остане такова, каквото е - едно бавноразвиващо се образувание!

И тук, както неизбежно слънцето изгрява всяка сутрин, така и неизбежно се появява въпросът: Искаме ли да бъдем част от такова общество? "Искаме ли" е в множествено число, а кои сме ние? Ние, братя и сестри, сме онези, на които се е паднало тежкото бреме, но и тежката чест да зададем този въпрос към самите себе си. Следователно Ние сме и онези, които ще дадат отговор на този въпрос - независимо дали ни се иска или не. Е, братя и сестри, нека всеки от вас да даде своя отговор и нека съобрази своя живот с дадения вече отговор. Принципността, впрочем, е важен елемент от нашата същност и нека това да не се забравя от никого. Защото изгревът наближава!