Търсене в този блог

Translate

27.11.2014 г.

За добрата реколта и излишното зрелище

Френският журналист Филип Бувар е автор на следното изречение, което спокойно можем да сметнем за сентенция: "Хората са като хубавото вино - ако с годините се подобряват, значи са от високо качество." Тази мисъл е с широка популярност и в Русия, където звучи по този начин: "Люди подобны вину - если с годами они становятся лучше, значит, они очень высокого качества."

Високото качество, знаете, всъщност е добрата реколта.

А добрата реколта е ясно различима от всичко останало.

Но да оставим засега добрата реколта и да обърнем внимание на нещо съвършено различно.

Див популизъм се вихри от ефира на всички телевизии! Сутрешните блокове са се превърнали в ток-шоута. Вечерните новини подозрително много приличат на формат, подгряващ чалга-спектакъл. Мнозинството от политици, общественици и тем подобни започва да бълва всякакви небивалици щом усети, че някоя камера го освети с прожектора си. И за какво е всичко това?

Два дни и две нощи паникьосаните български медии съобщават за наличие на ебола в България. Фалшива тревога. После два дни и две нощи съобщават за терористи и ислямисти в страната ни. Показват репортажи от циганските махали, показват джамии, ходжи, брадати мъже и забулени жени, но се оказа, че и това е фалшива тревога.

A емоционалният импулс у аудиторията трябва да бъде ако не завишен, то поне запазен.

Трябват зрелища!

След еболата и след терористите една медия в сутрешния си блок прави пряко включване от дома на младо семейство. Там е Тя - Журналистката: Журналистката, която упреква родителите в това, че малолетната им дъщеря танцува ориенталски танц (кючек) върху масата. От "мястото на събитието" журналистката отправя апел към компетентните институции да се заемат със задълженията си - сиреч да отнемат родителските права...

Прякото включване се случва в осем сутринта - то е към закуската на аудиторията.

Какво ли ще покажат по обяд, с обедните новини? Ами за вечеря? Ами късните новини?

 

7.11.2014 г.

Как се проповядва фанатизъм в ефир

Последните парламентарни избори бяха белязани от рекордно ниската избирателна активност - гласуваха едва 49% от имащите право на глас. И все пак - правителство ще има. Нека ни е честито новото правителство. То съществува благодарение на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ. Вече стана ясно, че министър-председателят ще е Бойко Методиев Борисов. 10 министерства ще бъдат ръководени от ГЕРБ, 7 от РБ и 1 от АБВ. Патриотите (ПФ) няма да ръководят нито едно министерство.

Сред осемте парламентарно представени партии се оформя следната картина - четири партии ще участват в управлението на страната, а други четири ще бъдат опозиция на това управление. Опозицията е представена от БСП - Лява България, ДПС, Атака и БДЦ.

На фона на пъстроцветните политически обстоятелства едно от средствата за масова манипулация набира все по-голяма скорост. Това средство се казва "ALFA TV" - партийна телевизия, нещо като официоз на партия Атака. (Щеше да е официоз ако партията е управляваща, но тъй като партия Атака не е управляваща, то телевизията ѝ не може да бъде наричана официоз.)

Ето и няколко факта за ALFA TV при едно незадълбочено, повърхностно наблюдение: 

  • Макар името на телевизията да е изписано на латиница, това е медия, представяща се пред аудиторията си като патриотична. Не е ясно защо телевизията носи името на първата буква от гръцката азбука.

  •  За да е по-ясна връзката ѝ с партия Атака, под името на телевизията е изписано и името на партията.

  • В ефира на телевизията не се излъчват реклами.

  •  Към настоящия момент ALFA е единствената телевизия, която официално декларира обвързаността си с политическа партия (това съвсем не означава, че е единствената медия, обвързана пряко с политическа партия).

  • Псевдопублицистичните предавания се редуват с руски и полски сериали от края на миналия и началото на този век.

  • Председателят на партия Атака води свое предаване в телевизията, носещо заглавието "Неделник". Предаването се излъчва в неделя и се представя като публицистично, макар да е изпълнено от безспирните и неуморни монолози на Волен Сидеров.


Ето и няколко факта за ALFA TV при едно задълбочено наблюдение: 

  • ALFA TV последователно и систематично проповядва идеята за панславизма.

  • В ефира на телевизията липсват каквито и да е информативни репортажи и видеоматериали, вместо това се излъчват силноманипулативни такива.

  • Отразяването на международните новини в медията ALFA съвпада с това на повечето руски медии. Това е особено забележимо в подбора на информацията и начина ѝ на поднасяне пред аудиторията. Като актуален пример мога да посоча събитията в Украйна и в частност незаконните избори в Донецк.

  • В ефира на ALFA TV много от интерпретациите, представящи се за професионални анализи граничат с конспиративни теории. Такива са вижданията на Волен Сидеров за колониалното робство в България, Американското господство над българите и т.н. Върху тези идеи стъпват почти всички предавания в телевизията, в това число и новините.

  • Телевизия ALFA, както и партия Атака представляват структури, спонсорирани от руското правителство. Целта им е да отклонят страната ни от проевропейския ѝ път на развитие.


Ето и няколко извода: 

  • Може би не е случайно, че преди няколко дни политикът Валери Симеонов нарече Сидеров "Белият вожд на приматите". Методите на въздействие на господин Сидеров върху потенциалните му избиратели са силно примитивни, а защо да не употребя тук думата приматски.

  • Може би не е случайно, че по време на 42-рото Народно събрание телевизия ALFA беше изключително доброжелателна и благосклонна към правителството (правителство на БСП, ДПС и Атака), а днес - преди още да е встъпил в длъжност новият министерски екип, ALFA TV е безпощадна към всички онези партии, които подписаха коалиционното споразумение за новото правителство.

  • Със сигурност не е случайна предприетата офанзива от страна на партия Атака срещу добива на шистов газ на територията на България. Тази партия иска страната ни да продължи да купува скъпия руски газ. Тази партия не иска България да се възползва от подземните си находища и богатства.

  • Трибагреникът, ликът на Волен Сидеров и всички онези родолюбиви песни, които ехтят от ефира на ALFA TV се използват с манипулативна цел, спрямо аудиторията.

  • Фанатичните монолози на Сидеров от ефира на собствената му телевизия приличат на проповеди и напътствия, уроци от типа "как да мислим".


 

 

5.11.2014 г.

Пророчества и предсказания или чистото обозримо светло бъдеще

"25 години свободна България" - такова е името на един концерт, организиран и състоял се тези дни под патронажа на Президента на Република България Росен Плевнелиев.

Името на концерта носи ясно и категорично послание - България е свободна страна от 25 години, българският народ е свободен от 25 години, т.е. от 1989 година, когато настъпва формалният и фактически край на комунистическия режим в страната ни.
Концертът беше излъчен по телевизията БНТ1, известна като "националната телевизия". Междудругото същата тази телевизия тази година става на 55 години. Тоест тя - телевизията - предшества свободата на страната ни с цели две десетилетия. Но не това е важното, то е просто интересно.

"25 години свободна България" е име не само на концерта, за който ви споменах по-горе, това е име на цяла инициатива, чиято цел е да отбележи двайсет и петата годишнина от падането на Берлинската стена. Това е първата цел на инициативата. Втората цел е "да се направи още една крачка към възстановяването на доверието в българското общество, което рядко е било толкова поляризирано" (Източник: http://25freebg.com).
Не толкова важен, но пък интересен е въпросът защо името на инициативата е "25 години свободна България", след като целта й е да отбележи 25-та годишнина от падането на Берлинската стена. Не е ли по-целесъобразно при такава цел да бъде избрано друго име, например "25 години без Берлинската стена". Този въпрос, естествено, се обезсмисля когато вземем предвид факта, че Берлинската стена може да бъде осмисляна не като стена, а като символ. Символ на граница, разделяща един и същи свят и създаваща от него два, различни един от друг свята.

Е, тази стена падна. Вече четвърт век я няма. Самият аз никога не съм я виждал, защото съм роден няколко месеца, след като "е паднала". Може би това е съдбата на всяка стена - да пада; да става на пепел и прах. Да изчезва така, сякаш никога не я е имало... Да остане от нея само жестокият спомен, че някога я е имало...

Но нека се върнем към интересното име на президентската инициатива - "25 години свободна България". Забелязвате ли опита за ново летоброене? Не? - Погледнете пак. Думата "свобода" е толкова абстрактна и противоречаща си, че ако я проследим в нейната употреба, ще си навлечем доста главоболия.

Изводът е категоричен. Значението на абстрактни думи като "свобода", "право", "достойнство" и т.н. за българското самосъзнание е дълбоко изкривено и отдалечено от онова значение, което влагат в тези думи развитите демокрации и общества. Време е да вземем от тях тези значения, тъй като нашите отдавна сме ги изгубили. Това е като да си сверим часовниците. Всеки от нас сам избира дали часовникът му ще е верен или не.

Та, оказва се, че наистина България е свободна от 25 години. Не повече!

На ход е поредното ново летоброене. Летоброенето на свободата.

Нашият народ, нашето общество, ние всички избираме дали да се водим по това летоброене, по тази система. И по-важното - този избор е ежедневен. Защото свободата и неизбежната й свързаност с демокрацията не са необратими явления. Поне засега.

***

Не мога да пропусна и един появил се наскоро филм. Става дума за документален филм по сценарий на Георги Лозанов. Заглавието на филма е "И България е една голяма грешка", а продължителността му - около 87 минути. Това е филм за българския преход, за 25-те години свобода. Интересен филм, отдалечаващ се от документалния и приближаващ се до популярния жанр. Заглавието на филма е свързано с фразата на Зигмунд Фройд "Америка е грешка, гигантска грешка". Но заглавието не е единствената препратка към Фройдовата мисъл. Филмът "И България е една голяма грешка" завършва с посланието "И ние сме една голяма грешка".

Очевидно сценаристът на филма - Г. Лозанов - е също толкова разочарован от България, колкото и Фройд от Америка. Иначе едва ли би избрал подобно заглавие... Дали разочарованието и разочарованият от нещо може да документира същото това нещо - това е сложен и неестествен въпрос. Нека всеки си отговори сам за себе си. Но е ясно, че разочарованието е също форма на документиране (макар и твърде едностранна, плоска).

***

Истината е, че двайсет и петте години свобода бавно сменят старото с новото. Този четвърт вековен период изиска своите жертви. Поне две поколения ще бъдат осакатени и изгубени, за да може от старите бурени да пораснат новите свежи зелени треви. За тях свободата ще бъда даденост и безвъзвратност.