Търсене в този блог

Translate

30.12.2015 г.

Какво се крие зад българската кристална захар

Хубаво е сегиз-тогиз да се сещаме и за проблемите, които са налични в нашата малка държавица, носеща името България. Да бъдем, така да се каже, социално ангажирани с последствията от социализма в страната ни. Да ги компрометираме, да ги изваждаме наяве, да им даваме гласност, надявайки се БГ да стане едно по-хубаво място за живеене: ако не за нас, то поне за нашите деца...

Това са все частни случаи, на които все някога някой трябва да им обърне внимание. Защото от толкова много частни случай, те могат да се превърнат в нещо типично и често срещано, на никого не правещо впечатление.

Ето за какво искам да ви „светна” сега.

Захар „Сладея” е популярна марка кристална захар, произвеждана от „Захарни Заводи” АД, гр. Горна Оряховица”. От опаковката се вижда, че продуктът отговаря на БДС, а предприятието произвежда захар вече повече от сто години.

От другата страна на опаковката е представена кратка история на предприятието, получените отличия за продукта, както и стандартите, на които този продукт отговаря. Ако проверим в сайта на завода, ще срещнем още много оптимистична информация, уверяваща ни в какво ли не.

Така, до тук всичко е наред, to est, като в Европа.

Но наскоро случаят ме срещна няколко пъти с един и същи човек, току-що напуснал предприятието. Малко или много, разбрах от него за вида на трудовата дейност, извършваща се в това предприятие. Човекът работил по 16 часа на ден, пет дни в седмицата, за 500 лева.

Това не се вижда на опаковката, нали?

Колко ли наши сънародници са в неговото положение. И зад колко още лъскави опаковки се крие труд, наподобяващ робство?

20151229_221821_5_bestshot

Надявам се написаното да не ви звучи като клюка или клевета. Аз описвам това, което съм чул.

29.12.2015 г.

Бели мисли за черни дни: ОБРАЗОВАНИЕТО

 

Хубаво е сегиз-тогиз да се вглеждаме във философията на нещата. Да вземем образованието.

В тази публикация съм прикрепил три изображения, отнасящи се до образованието и след това. ;)

Те са добър повод за размисъл.

10523358_985105274845369_5725424078502879513_n

10478546_458827687642427_6588586915201124438_n

12347937_454642538060942_5746712643245906455_n

А ето и нещо, което се появи впоследствие и не бях планирал да включвам в тази публикация. Това са думи на Рей Бредбъри:

"Когато бях на 19 години не можах да постъпя в колеж, понеже бях от бедно семейство. Нямахме пари, затова ходех в библиотеката. Три дни в седмицата четях книги. На 27 години вместо университет, бях завършил библиотеката." 

Ч. Буковски пита

2970_10153815129264666_7710962643415138812_n.jpg

Защо чалгата е проблем

Не искам да разнищвам аргументите на онези, които са против чалгата. Нито на противниците на която и да е форма и издънка на музикалното изкуство. Ще ви опиша своята гледна точка защо чалгата в действителност е проблем.

Защото тя е един от малкото стилове, които не осъществяват същинска приемственост с почти никой друг стил музика. Мит е, че именно чалгата е първоприемник на музикалния фолклор. Мит е и това, че тя представлява балканско измерение на ориенталски песни и мелодии. Всъщност този стил музика се продуцира изключително от хора, които са с космополитна нагласа в музикално отношение. Но в стремежа си да бъдат гурута, те създават съвършено нови произведения, задаващи единствено формална приемственост с музикални творби от къде ли не.
В този ред на мисли, може да се говори за голяма степен на самобитност на жанра. От тук произтича провинциалната същност на чалгата (провинциално, в смисъл на регионално, локално, анти-глобално).
Именно заради локалната ѝ същност тя е проблем. Отказвайки да адаптира пълноценно глобалното, тя създава консервативни нагласи и затвърждава своето провинциално начало. Във възприемателите си, този стил музика внушава чувството на скептичност към всичко, което не я представлява.

Това е моят опит да анализирам чалгата. Той се основава на лични наблюдения.

Започни да спортуваш!

Някои специалисти съветват да спортуваме поне два часа седмично, за да запазим добър вид и добро здраве. Два часа седмично ще рече по почти 18 минути на ден.

Осемнайсет минути не са много, но не са и малко - особено ако вземем предвид ефектът на натрупването, за който често се говори в наши дни.

За това време всеки от нас може да направи редица упражнения. Препоръчвам да потърсите в гугъл т.нар. фитнес програми за начинаещи. Ако сте начинаещи, разбира се.

Много от фитнес-инструкторите поддържат блогове и сайтове, в които публикуват почти всичко, свързано с професията си. Такъв е и блогът на Белчо Христов, който е диетолог и фитнес експерт. В неговия блог можете да намерите споменатите вече фитнес програми. Всичко е добре обяснено и подкрепено с фотографии и други изображения.

Моето вземане-даване със спорта започна по споменатия вече начин. Някои от познатите ми решиха директно да отидат във фитнес-залата и там да стартират. Други пък все още чакат (но какво точно очакват, не зная)...

Спортуването е изключително важно занимание; от него зависят почти всички неща, които ни се случват. Звучи абстрактно, но е съвсем конкретно. Та само вижте ползите от спорта:

  • Повишава настроението, повдига самочувствието, укрепва психиката, редуцира стреса, подобрява съня, премахва тревогата, повишава увереността, премахва депресията, намалява умората

  • Стимулира мозъка, подобрява паметта, развива концентрацията, подобрява координацията, подобрява осъзнатостта

  • Контролира пороците, повишава либидото, подобрява самоконтрола, повишава апетита, повишава енергията

  • Подобрява визията, стойката и формата, стимулира сърцето, тонизира тялото, увеличава силата и развива болкоустойчивостта.

  • Излишно е да се споменава, но все пак нека е пределно ясно, че физическите упражнения и спортът забавят стареенето, укрепват костите, намаляват риска от рак, диабет, инфаркт, остеопороза, хипоксия, предотвратяват настинките, намаляват холестерола, намаляват и риска от травми.


Сами виждате, че ефектите от систематичното спортуване не са само здравословни. Ефекти има и в личностен и професионален план. Укрепвайки тялото си, виe укрепвате духа си. Сигурно е, че сте чували израза здрав дух в здраво тяло ("Mens sana in corpore sano", Ювенал, Сатира Х, стих 356) . Точно за това ви говоря!

Но не прекалявайте. Спортувайте за здраве и не се суетете.

25.12.2015 г.

Евгений Примаков, Евгения Живкова и Ахмед Доган с обща снимка

Снимката, която виждате по-долу е от архива на Александър Йорданов Александров. (Можете да го намерите във фейсбук, изписвайки трите имена в търсачката на социалната мрежа)

На снимката е онагледена връзката между руските тайни служби и българската политическа система.

1918811_928747423870747_6729139063193842290_n

Отляво надясно: Евгений Примаков, Евгения Живкова и Ахмед Доган.

Евгений Примаков е бил директор на Службата за външно разузнаване на Руската федерация (КГБ) в периода между 1991 и 1996 година. От 1996 г. до 1998 г. е министър на външните работи, а в периода 1998-1999 г. - министър-председател.

Припомням, че лицето Ахмед Доган и по-точно партията, която той ръководи - ДПС, участва без прекъсване в българския политически живот вече повече от 26 години.

Това е силно притеснителен факт, който обяснява защо медийния монопол в България (голяма част от медиите у нас са пряко свързани с членове на партията ДПС ) облъчва с проруска пропаганда своята аудитория.

Из реч на Лозан Панов

"Но както казва Рузвелт: "В политиката нищо не става случайно и ако нещо се е случило, значи така е било замислено". Затова ако за четвърт век демократично съществуване, държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време 2 млн. българи напуснаха страната, сред които и голяма част от цвета на нацията, значи така е било замислено. Ако тези, които останаха не вярват, че съдебната система е справедлива, не вярват, че партии ги представляват, не вярват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите, не вярват на медиите, значи така е било замислено. Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме на хартия, търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено. Ако само два дни преди това представителите на политическите сили спънаха конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено." - Лозан Панов

Декември, 2015 г.

15.12.2015 г.

"Българи няма откъде да вземем"

В дните, когато умира Реформаторския блок, статистика за ражданията 
в АГ болница "Св. София" (бивша "Тина Киркова"),
една от най-големите ни АГ болници.

2009- 4489
2010- 3737
2011- 3271
2012- 3358
2013- 2864
2014- 2752
2015- 2471

Ето това е истинската трагедия.
На реформаторите ще им намерим министерства.
Българи няма откъде да вземем.





 

Автор: Георги Кадиев, профил във facebook

Твърде често някой заплашва представители на обществения ни елит

Във вестник, носещ гръмкото име "24 часа" тези дни бе публикуван текст със заглавие "Смъртни заплахи към Сотир Цацаров".

Това става на фона на:

  • Провалилите се опити за реформи в съдебната система

  • оставката на правосъдния министър Христо Иванов

  • увеличените правомощия на главния прокурор Сотир Цацаров


Но аз няма да ви говоря за Цацаров сега, нито за съдебни реформи или правосъдни министри.

Ще ви покажа как се разиграва политически театър в България:

Смъртните заплахи и атентати не са сред най-често срещаните явления в България. Далеч по-срещани са уведомленията от страна на политици и обществени личности за предстоящи такива случки.

Така например през 2013 година настоящият министър-председател на страната ни – г-н Бойко Борисов - два пъти се обяви за мишена на заговор за убийство. Веднъж през февруари и веднъж през юни.

В началото на същата година, при партийна конференция бе нападнат и Ахмед Доган. Видео в youtube пази спомена.

Нека читателят не бърза да си мисли, че атентатите и смъртните заплахи се случват само на политици и общественици от „големите величини”. Оказва се, че сред заплашваните са и такива треторазрядни представители на обществения елит като: Николай Бареков, Делян Пеевски, Цветан Васислев, Бисер Миланов, Иван Костов и т.н.

Твърде често някой заплашва представители на политическия ни и обществен елит.

Ако всичките тези случки не са плод на задкулисен сценарий, разиграващ се за пред публиката, ако това не са просто изкуствени зрелища, то в България имаме много сериозен проблем. Вие как мислите?

22.11.2015 г.

Масово пренебрегваният факт

Животът си върви, проблемите не спират.

Непрекъснатото отлагане не е просто проблем или бреме.

Т о   е   к а т а с т р о ф а !

По следите на мутробарока; преди и след него

По-долу представям информации за мутробарока с посочване на източници

-


http://photo-forum.net/forum/read.php?f=48&t=1519486&i=1523701&offset=all

Автор: Uve_Smotanson

Дата:   15-08-10 07:16

„Идеята за тази словесна комбинация се пръкна някъде в залеза на 90-те (...). Към днешна дата със същото се обрисува плажния пасторал на любимото на цялото българско човечество Черноморие. Обикновено са някакви хотелчета скалъпени на две на три. Някаква боза от испански граниторгес, японска мазилка, гръцки терикакот, виенски шницел и балиго още какво. Сумарно картинката представлява, нещо подобно на ромските гета с нахвърляни на 2 на 3 стени и сателитна чиния с размер колкото стадион "Васил Левски", която имаш чувството, че ще срине покрива на постройката при първия полъх на вятъра. Най-вероятно в тия хотели, ако ти стъпи крака - или нещо ще се достроява, или нещо няма да работи, или както преди няколко дни ще ти спрат я ток, я вода. В най-големия ти кошмар ще видиш всичко това накуп. Звукът на хилти в 6 сутринта е един слабо известен лек срещу махмурлук”.

-


В същия сайт,

Автор: tnt,

Дата:   15-08-10 08:57

"мутробарок" -> стил в съвременната архитектура при който архитектите се опитват да издигнат от бетон къщичката на Барби и Кен без оглед на :

- функционалност,

- заобикалящи архитектурни стилове /най-често, совен ако не става въпрос за комплекс от барби-къщички/

- качество на използваните маериали

- съблюдаване на околната среда

- съобразяване с факта, че се строи за хуман биингс

Зачерква се всякаква традиция в строителство и архитектура и се мятаме на най-грозния кич...

-


http://www.bgjargon.com/word/meaning/мутробарок

„Архитектурен стил, отличващ се с безвкусица, прикрита чрез огромни разхищения на строителни материали, които са придобити по криминални дейности.

-


http://eenk.com/post-mutrobarok

Пост-мутробарокът процъфтява в периода 2005-2010. Предшестващият го стил в новата българската архитектура и интериор е мутробарокът, който преоткрива еклектиката, без да го осъзнава, защото комбинира всички неща, смятани от собственика (не проектанта) на даденото място за яки. Всички, но на едно място.

Основната разлика между двата стила е, че пост-мутробарока се придържа към един „стил“ или копира елементи от не повече от две книги на Taschen, при условие, че и двете са на една тема. Пост-мутробарокът все още е твърдо в полето на кича, но поне се отделя от центъра, където властва ранния мутробарок или прото-мутробарока.

 Да припомним, че собствениците на сгради в периода 1995-2005 не са имали доверие на дизайнерите и са налагали своите идеи за вкус на фирмите изпълнители. Изпълнителите от своя страна са били финансово зависими и в 90% от случаите са изпълнявали проектите както са им били заръчани, без да добавят своето експертно мнение, но не са слагали и своето име зад тях. За това голяма част от автентичния мутробарок е анонимна. С течение на времето, доверието у проектантите и дизайнерите се изгражда те все повече налагат своите решения, които стават все по-естетически възпитани и така надвиват на еклектиката в ранните години.

 Пост-мутробарокът е революция, той надгражда мутробарока, но не го допълва. Т.е. не можете да промените един мутробарок интериор в пост-мутробарок такъв. Строите нова сграда в новия стил.”

-

12.11.2015 г.

Или - или

N-поредна победа на избори за партия ГЕРБ се случи в един от последните месеци на 2015 година. Партията, която е част от Европейската Народна Партия (ЕНП), се ползва с голямо доверие сред българското общество, ако съдим по изборните резултати. Това обстоятелство създава благоприятна среда за провеждането на цялостни реформи.




Но това обстоятелство създава и благоприятна среда за опозиционните сили в страната, често възползващи се от слабостта на българските граждани към популистични твърдения (популизъм, в смисъл на "създаване на лъжлива представа за бързо и лесно решение на обществените проблеми").




Твърде често в публичното пространство започнаха да се появяват текстове, които компрометират жалките опити на правителството да проведе реформи.

Ето какво пише в един от тези текстове:

"Съвсем скоро най - уязвимата част от населението ще бъде отново наказана и принудена да консумира само некачествена храна, тъй като няма пари за друга."

В горното изречение авторът се заиграва с така наречения "данък вредни храни", целящ именно некачествената храна да бъде обложена с данъци. С въвеждането му се цели да се ограничи употребата ѝ именно от "най - уязвимата част от населението"

Разбира се, авторът с всяко изречение манипулира и така читателят - колкото и да се стреми към критично мислене - бива омотаван и лъган. Далеч съм от мисълта да опровергавам ред по ред, дума по дума написаното от Тодор Галмадиев в http://www.memoriabg.com. За текста мога да кажа само, че е силно тенденциозен и спъва жалките опити за реформиране на тази държава.




Ще попитам критично настроените читатели:

Какво е необходимо в моменти като този: популизъм на опозиционно настроени или реформи на трезвомислещи?

Едно от двете трябва да е; тук няма златна среда.

Или - или!

10.11.2015 г.

Това не е психотрилър, това е България днес

Тази вечер реших да разбера какви са новостите от страната ни. Останах потресен.

Предупреждавам ви - това не е сценарий от психотрилър, това са вечерните новини от България днес:

№1: 16 човека загинаха при тежка катастрофа на трамвай в София.

№2: Миньори плашат с режим на тока.

№3: Ден на траур в Сливен в памет на 15-годишната Симона, зверски убита в училищен двор.

№4: Убиецът от магистрала ”Струма” се предаде.

№5: Почина 94-годишната Емилия Бузова, която беше зверски пребита от крадци в дома си в центъра на Видин.

Спете спокойно.

5.11.2015 г.

Моя снимка от месец Октомври 2015 г.

На снимката по-долу чета текст, озаглавен "Аз съм тази чаша".

Благовест Цветанов


Аз съм тази чаша

12079686_1052131114817192_5555862934166955370_n

Аз съм просто чаша алкохол.

Бях тук преди да се родиш.

Ще съм тук дълго време след като изчезнеш от този свят.

Аз ти повлиявам през цялото време – дори когато си далеч от мен.

Аз нося отговорността за всичките ти грешки, за всичките ти страстни пориви, за всяка твоя стъпка, която е встрани от пътя ти.

Лесно е да се оправдаеш с мен, нали?

Но – замисли се:

Ако е вярно, че човек е това, което яде или това, което мисли – то защо да не е вярно и че човек е това, което пие?

Сега разбираш ли, че не само аз съм чаша алкохол.

Чаша алкохол си и ти, и тя, и той.

Хайде огледай се, човече – не сме ли всички ние чаши с алкохол? И не е ли животът един безспирен симпозиум                ?

Когато двама се целуват – не отпиват ли от своите чаши; когато трима се любуват – не вдигат ли едно „наздраве”?

Не е ли всяка оргия групово напиване, опиянение от удоволствия?

Не е ли всяко пъшкане и охкане звук от чукащи се чаши?

И не е ли всеки оргазъм една мощна наздравица?

Всъщност тази история може да бъде продължена още много.

Но главното тук е, че това съм аз.

Аз съм тази чаша!









Текста го написах специално за събитието „Никому поезия #2“, чийто организатор е Северина Плачкова.

Ето и моя снимка от четенето на текста: https://posledniqt.wordpress.com/2015/11/05/моя-снимка-от-месец-октомври-2015-г/

4.11.2015 г.

Волен Сидеров и Сашка Васева на една маса (снимка)

Клетата българска аудитория се е нагледала на какво ли не.

В този смисъл смятам, че долуекспонираната снимка не би учудила никого.

Някогашната чалга певица Сашка Васева ръкомаха с ръце, чиито пръсти може би щракат. Вдясно от нея е седнал депутатът Волен Сидеров.

Оставям снимката без коментар.

Архивът пази много спомени...

12208782_512861845539719_7790318364653273576_n

29.10.2015 г.

Обществено полезно

Трябва всеки човек да търси начини да помага на обществото. Като казвам "помага", нямам предвид, че обществото буквално се нуждае от помощ, а че човекът - за да бъде той пълноценно чувстващ се - е нужно да намери възможност за включване в обществената система.

Не мога да се съглася, че "човек трябва, за разлика от стадното животно, да живее самотно – сред природата – сред животните, растенията и в контакт с тях", както смята  Андрей Тарковски - един от най-значимите световни филмови режисьори и сценаристи, както и един от първите независими творци в съветското кино.

Мога да се съглася с определения за човека като „мислеща вещ” (виждането е на основоположника на съвременната философия - Рене Декарт), „обществено животно” и „политизирано животно”, „zoon politikon” (определения, дадени от бащата на науката - Аристотел), „ историческо животно” (определението принадлежи на един от големите мислители на немската идеалистическа философия - Георг Хегел). Авторът на последното определение – Хегел – е автор и на следния извод: „Човекът не е нищо друго, освен поредицата негови постъпки.

Пред всеки един от нас стоят два пътя (начина) за подкрепа на обществото. Рано или късно поемаме по единия от тях. Първият път - това е прекият път (или прекият начин). По този път вървят повечето хора. Това са помощи, подкрепи на дребно, битките на деня - изобщо: конкретни действия, водещи до видими резултати в близък времеви план. Повечето хора почти не осъзнават тези конкретни действия като вид подкрепа за обществото. Такива са: да отидеш да гласуваш; да си пуснеш телевизора, да прочетеш или чуеш нещо, свързано с обществения живот; да го изкоментираш, интерпретираш, анализираш и т.н. Това са все действия, спояващи обществената сплав. Нищо особено, нищо сложно няма тук.

Вторият път е косвеният, заобикалящият настоящето начин. Тук методите за положително въздействие върху обществото са ограничени откъм брой. Това ограничение не е притеснително, защото от друга гледна точка съществуват неограничени, т.е. потенциално безкрайни откъм време ефекти. Представете си, че хвърляте гюле насред вселената. То ще лети в безкрайната шир дълго време след като вас няма да ви има. Тази хипотетична постановка може и да ви изглежда странна, абсурдна. Но ако се замислите – не е ли същото, когато един автор издаде своя роман, своя философска концепция,  свое стихотворение, направи филм или песен, построи паметник или някаква друга забележителна архитектура (и т.н.) – не е ли същото, щом делото му, произведението му, онова, което е сътворил със собствения си дух остава дълго време след него, след неговата смърт.




 

 

28.10.2015 г.

Демонстен: Къде е причината за всичко това?

„Варосваме крепостните кули, поправяме улиците, чешмите и други незначителни работи. Погледнете към тези, които ръководят строежите. Едни от тях от бедняци станаха богаташи, други никому неизвестни сега са на почит, а някои си построиха собствени къщи, по-големи от обществените сгради. Колкото е намаляло богатството на държавата, толкова се е увеличило тяхното богатство.
Къде е причината за всичко това? Управниците са господари на благата и чрез тях се върши всичко, а вие, народът, сте без сила, лишени от пари. Изпаднали сте в положение на слуга, някакъв придатък и сте доволни ако те ви раздават пари за театър или ви устройват тържества, и което е най-мъжествено от ваша страна, вие сте им благодарни, понеже ви дават това, което си е ваше. А те ви подкарват към такива забавления като градски затворници и ви правят послушни, за да им бъдете под ръка.“

Демостен, 349 г. пр. Хр.







Източник: „Речите, които промениха света“

26.10.2015 г.

Създайте си блог: 7 идеи, заради които си струва да публикувате

Живеем в невероятно време! Всеки един от нас може да разкаже каквото си иска. И ако историята или разказът му са достатъчно добри, те ще бъдат прочетени от милиони, а защо не и от милиарди хора по земята.

Високоскоростната информационна ера  е имала такова достижение. Ако си спомняте песента на PSY „Gangnam style”, която се появи през 2012 г., беше чута от над един милиард души в рамките на няколко месеца. Към момента тя е чута от няколко милиарда души. Появи се статистика, че всеки втори жител на планетата я е чувал поне веднъж.

Една песен да бъде чута от половината население на планетата – това е достижение на настоящата епоха. Това не би могло да се случи през 20-ти или 19-век. И не само музикалните произведения, а и текстовите, изобразителните и изобщо – всичко, което би могло да се разпространява чрез интернет мрежата – съдържа в себе си потенциална интернационална популярност . (Шоу-бизнесът не познава граници...)

Номерът при воденето на блоговете е друг: добий популярност без да печелиш от блога си така, както шоу-бизнесът печели от добитата популярност.

Да водиш блог означава да споделяш идеите си. По този начин всеки, който води блог – споделяйки идеите, вижданията, възгледите си – оказва влияние върху онези, които четат, слушат или по някакъв друг начин възприемат информацията, дадена в блога. И ако стигна по-надалеч, без обаче да се разпростирам в съжденията си, то блоговете са за онези, които са способни (или имат желанието да са такива) да оказват влияние върху средата.

Предлагам ви 7 разновидности на блогове. Съществуват поне още 700, но мисля, че тези са широко разпространените.

Съветвам всеки, който се чувства пълноценен и изпълнен с мисъл и дух, да започне да пише в блог. Подходящи платформи няма да споменавам (не са ми платили за продуктово позициониране :P ).

Ето ги:

  • Читателски блог. Ако четенето е сред предпочитаните ви занимания, то това е вашият тип блог. В него можете да споделяте впечатленията си от прочетените текстове или от любимите си такива: да опишете своята гледна точка за текста, да предложите своя прочит или пък да представите своите изводи и заключения от прочетеното. Напоследък броят на читателските блогове на български език се увеличи драстично.

  • Политически блог. Ако се интересувате от обществените и политическите процеси и събития – това е блогът, който е желателно да започнете веднага. Дали ще се включите със свой коментар, спрямо дадено събитие/случка, със своя интерпретация или с даден въпрос – няма значение. Всеки, който започва да пише в такъв тип блог, автоматично се включва в гражданския коректив на властта.

  • Исторически блог. Историческите събития от миналото са предпочитана тема за много хора както в България, така и в целия свят. Нещо повече - историята винаги ще вълнува поколенията. В архивите се съдържат многобройни интересни и прелюбопитни факти и подробности, които биха могли да станат доста популярни. Онези, които се интересуват от исторически тематики, е хубаво да започнат да разказват за своите впечатления от тях именно в исторически блог.

  • Блог за изкуство, арт и др. Безспорно е, че изкуството е било и ще бъде дълго време „на мода” (извинете ме за клишето). То винаги ще вълнува масите (още веднъж: извинете!). Ако се занимавате с изкуство – създавате го, проучвате го или го популяризирате - , то това е вашият блог.

  • Блог за фотография. Фотографията е хоби на милиони хора по целия свят. В последните 1-2 десетилетия се наблюдава интерес към съвременната черно-бялата фотография. Ако обичате да снимате паметници, природни забележителности, градска среда, детайли или нещо друго – непременно започнете да публикувате снимите си в блог. Вие дори не подозирате колко много хора биха се вълнуватли от фотографиите ви.

  • Блог от типа „личен дневник”. Това е добър избор за водене на блог. Но не е за всеки; по-скоро е за смелчаци ;) . Идеята тук е да пишете и публикувате всичко, което ви се струва достойно, добро, подходящо.

  • Блог за вашето хоби. Каквото и да е хобито ви (или хобитата ви), сигурен съм, че има какво да разкажете за него (за тях) в евентуалния ви - създаден специално за тази цел - блог.

25.10.2015 г.

Електронното гласуване: липса на сигурност и защита

Датата е 25 октомври 2015 г. У нас се провеждат избори за местна власт, а между другото се провежда и референдум за възможността да бъде въведено електронно гласуване.

Гласувах за местна власт. Подкрепих и референдума. На връщане от избирателната секция срещнах 70-годишния си съсед от втория етаж на кооперацията, в която живея понастоящем.

Поговорихме си, естествено, за референдума.

Човекът ми каза, че е зачеркнал "НЕ", защото сметнал, че технологиите не са достатъчно сигурно средство.

Доаргументира тезата си с това, че в Германия не се провежда електронно гласуване именно заради липсата на достатъчно гаранции по сигурността на този вид вот. Освен Германия, изброи и няколко други държави на Европейския съюз. Връхна точка в аргументацията му беше посочването на това, че преди време сайтът на Белия дом беше хакнат от китайски хакери.

"Щом най-влиятелната страна в света - каза възрастният човек - не може да защити системите си от хакерски атаки, какво остава за малките страни, каквато е България?"

20.10.2015 г.

Bulgaria holds referendum on electronic voting

На 25 октомври в България предстоят избори за местна власт. Българските граждани ще имат възможността да упражнят правото си на гласуване.

На 25 октомври, освен местни избори, ще се проведе и референдум, според чийто резултати ще стане ясно дали ще бъде въведено електронното гласуване в България.

Наличието на такъв референдум е силно обнадеждаващо за страната ни: показва, че България има потенциал да се превърне в силна и устойчива демокрация.

Осъществяването на подобен тип референдум привлича симпатиите на европейската преса към страната ни.

Белгийският вестник EUobserver вече уведоми своите читатели за предстоящия референдум.

Ето какво посочва изданието под заглавие "Bulgaria holds referendum on electronic voting":
Bulgarians will vote on Sunday (October 25) in a referendum on whether to introduce electronic voting, which the country’s reformist leaders hope can change its political landscape and advance their agenda.
If the Yes camp wins, electoral law would be amended to give voters the choice of going to the ballot box or staying at home and voting on their computer or tablet.

Some 77 percent of voters are likely to vote Yes, according to a poll conducted earlier this month by the Sofia-based Alpha Research agency. It said the referendum turnout is expected to be 49 percent - which would be enough to validate it - compared to 58 percent forecast for the local elections also held on Sunday.
"The remote electronic voting will ensure higher election turnouts,” Bulgarian veteran tennis star Manuela Maleeva said. A tennis world number 3 in 1985, 48-year-old Maleeva heads one of several grassroots campaigns for the Yes camp.

“Bulgarian citizens abroad as well as many citizens in the country will have easier access to participation in elections and referenda,” she said, referring to the 2 million Bulgarian citizens who live outside the country of 7.2 million.

For now, the Bulgarian diaspora, mainly located in the EU and North America, votes in Bulgarian embassies and consular services. But people have been complaining of long distances, insufficient capacity of voting stations and long queues to vote.

Vote-buying
The referendum initiators hope that electronic voting will help eliminate vote-buying which parties practice predominantly in Roma slums, as well as so-called 'corporate voting' where people in economically depressed areas follow dominant employers’ orders in order not to lose their jobs.

The EU Commission has highlighted vote-buying in its annual reports on Bulgaria’s justice and home affairs reforms. But the practice has proved difficult to eradicate despite dozens of low-level convictions.

Reformist groups are pinning their hopes on electronic voting to broaden their electoral base by luring more young and educated people to vote. The current political scene is largely shared by parties relying on elderly, poor and low-educated voters who are suspicious of modernisation and are prone to manipulation and nostalgia of the country's Communist past.

The younger white collar class is often apathetic to mainstream politics and sceptical of its ability to bring about change. Most of it prefers to move to other EU countries or overseas.

The four parties in the ruling coalition - the centre-right GERB of prime minister Boiko Borisov, the Reformist Bloc, the moderately nationalist Patriotic Front and the left ABV of former president Georgi Parvanov have urged their supporters to vote Yes.

More convenient
The Socialist, formerly Communist, Party and the far-right pro-Russian Ataka party lined up to back the No, saying "the introduction of electronic voting creates premises to manipulate and control the vote.”

The predominantly Turkish ethnic Movement for Rights and Freedoms (MRF), a kingmaker in a series of post-Communist parliaments, has not stated a clear position.

It is not clear how distance voting would impact the MRF, which is known for its loyal and disciplined voters who make up to 10 percent of the electorate. The vast majority of them are low-educated people with poor or no computer skills.

Electronic voting will, however, make elections more convenient for the hundreds of thousands of Bulgarian ethnic Turks who have settled in neighbouring Turkey. So far, many of them have been travelling by bus to Bulgaria to cast their ballots.

До 25 октомври остават няколко дни. Държа да запозная читателите си с още няколко любопитни подробности по повод референдума за електронно гласуване. Ето ги:

12108108_1049797748373051_9075342678307643452_n

17.10.2015 г.

4 начина да откриете квартира

Не всеки е наясно с какви възможности разполага, когато му се налага да намери квартира. По-долу описвам четири начина, които съм прилагал досега. Със сигурност съществуват много повече от изброените тук възможности за намиране на квартира. Смятам, че това са основните работещи стратегии. Вижте ги:

  1. Чрез агенция за недвижими имоти. Безспорно това е най-подходящият начин да откриете такова жилище, каквото търсите. Този тип агенции осигуряват посредническа дейност между наемодателите и потенциалните наематели. В България обикновено за дейността им заплащат наемателите (сумата е в размер на половината от месечния наем за жилището, което ще наемете).

  2. Чрез интернет ресурси. Това означава да намерите обява за отдавано под наем жилище в интернет пространството. Важно е да намерите сайт, форум или друг тип място (например група във фейсбук), където обявите се публикуват директно от наемодателите. Казвам го, защото често се срещат обяви, в които пише „без посредник”, но в действителност се оказват публикувани именно от посредник, например агенция за недвижими имоти.

  3. Чрез познати и приятели. Този метод е подходящ, стига да познавате достатъчно много хора. Препоръчвам ви да не се вслюшвате в мненията им за отдаваните под наем жилища, тъй като е възможно за едно и също жилище да чуете противоположни оценки (все пак хората са различни: мислят различно, виждат нещата различно и т.н.)

  4. Чрез по-висока степен на самоинициативност. Например – пуснете обява в местния вестник, радио или телевизия. Това може и да ви звучи като отживелица, но повярвайте ми работи. Именно чрез обява в регионалната преса намерих квартирата си.

11.10.2015 г.

Млади и надеждни


 Текст на Николай Слатински*










Може да е пожелателно мислене, но виждам, че в аудиториите има все повече много будни и мислещи студенти. Може да са все още относително малко на брой, но вероятно животът във вълчите условия, безпросветната власт при няколко правителства поред, липсата на особени илюзии карат една част от младите хора да се вземат в ръце, да си казват, че няма на кого да разчитат, защото
– държавата няма за приоритет подкрепата на умните и талантливите, знаещите и можещите;
- тези, които овладяват ключовите позиции в институциите, оценяващи и акредитиращи университетите обслужват собствените си университети или мрежи на бивши силови структури и нямат за цел отстояването на високи стандарти в преподаването и преподавателската етика;
- голяма част от бизнеса у нас като правило има в генезиса си плячкаджийство, заграбване, източване, присвояване на публична собственост и обществен ресурс и не се нуждае от способни специалисти;
- партиите залагат не на най-добрите по дипломи (в зависимост от университета), по креативност, по знания, и по успех, а действат като стройни доставчици на свои протежета, калинки, бизнес- и интимни приятели, послушници и приносители на вътрешна информация за дискредитиране на политическия опонент или непокорния бизнесмен.
Затова според мен има тенденция в тези адски трудни условия у нас младият човек да си дава ясна сметка какво се случва, да включва на съвсем различна скорост и да се мобилизира. И така постепенно започва в страната да се формира една макар и не представителна извадка, но прослойка от много умни и борбени млади човеци.
Аз се отнасям еднакво към всички в аудиторията, защото ако някои от тях са по-слаби, или по-малко можещи, или по-повърхностни, или не разбрали, че това не е 13 или 14 клас, а качествено нов тип учебно заведение (което практически няма социални функции да се грижи за тях, ами постоянно отсява, центрофугира, разделя и разпределя по-кадърните от останалите и затова който не иска да се учи и да знае, той пак ще вземе диплома, но няма да е специалист и никога няма да има време да навакса това, което е проспал през следването), то е и защото тези младежи са жертва на спихващото се и скапващо се средно образование, на цялото наше загниващо и затъващо общество, което може да се прави на патреот, но пет пари не дава за това, че си изпускаме държавата – най-вече благодарение на него, на псевдообществото, на сивата маса от атомизирани, чалгизиращи се и спасяващи се поединично индивиди.
Младите хора в аудиториите, които са с характер, с борбеност, с желание да надграждат, да се самоактуализират и развиват, пак ще го кажа, според мен започват да стават повече. Те се превръщат в много качествени личности напук на държавата, обществото и властимащите.
Аз ги виждам как те не се притесняват да питат, да спорят, да си казват мнението и все по-често долавям колко сложни са въпросите им, колко трудни са отговорите ми, как се срещам с подготвени личности, не само назубрили знания, но и работили над книгите самостоятелно и упорито.
Независимо колко усилия ние като общество полагаме да съсипем младите и да ги лишим от стимули, от възможности за реализация, от нормални условия за живот, от всякаква гордост, че са българи (защото не можем да ги караме безкрайно да се гордеят колко по-по-най-древна цивилизация сме били, след като сме най-най-по-обезобразяващата се и обезсмислящата се европейска държава, която е на автопилот и си има начело не лидери и самокритично мислещи държавници, а пъдари и хвалипръцковци, не визионери и стратези, а ловки политически играчи и шмекери) – та независимо от това, напук на това, въпреки това, броят на стойностните младежи в аудиториите започва да нараства.
За съжаление, тези светли млади хора, рано или късно ще си заминат от нашата задъхваща се от безхаберия, зависти, омрази, ксенофобии и раздори коридорна територия с обслужващи функции, която се държи като тенекиен ветропоказател сред бурните геополитически ветрове, въртейки се в зависимост от тяхната посока и без капчица обща, обществена воля да изглежда малко по-достойна, по-замислена за себе си и по-загрижена за децата си.
Въпреки това, като гледам тези чудесни и неуниващи млади хора, аз им се радвам, нищо, че техните будни погледи и леко критични изражения на лицата не ми дават да си чета лекциите щадящо себе си, разчитайки само на рутината, опита, начетеността и отдавна апробираните технологии и техники за преподаване. И винаги трябва да съм готов да отговоря на някой съвсем неочакван въпрос, защото дори и да знаят по-малко от мен, те понякога имат много по-остри сетива за реалността и много по-бързо долавят кога едно утвърдено знание вече не е адекватно, защото е адресирано към вчерашния ден. Понякога дори буквално към вчера, ала днес всичко вече е много по-различно и някои съвсем малки промени в света, Европа, региона и у нас, са довели до значителни и непредвидени последствия.
Никога няма да им кажа – стойте тук, търпете тук, мъчете се тук. Тук неизбежно или адски вероятно е да ги смачкат и смажат, обезверят и обезличат. Ако могат - да тръгват на път, да докажат себе си там, където ще ги оценят истински и справедливо.
А когато България или това, което е останало от нея реши все пак да се пробуди и да покаже поне мъничка воля за живот, тя ще се нуждае от знаещи и можещи, умни и талантливи, честни и почтени, амбициозни и рискуващи специалисти. И може пък да се досети, че тя ги има и има на кого да се опре, на кого да разчита, те са нейно богатство - и този безценен капитал, този животоспасяващ потенциал се е съхранил само защото е потърсил себе си там, където би могъл да намери реализация и да се докаже. А да имаш това богатство, този безценен капитал, този животоспасяващ потенциал не е никак малко.




* Николай Слатински е доктор по математика и професор по национална и международна сигурност и един от водещите български специалисти по проблемите на сигурността, отбраната, обществения ред. Преподава във ВА „Г. С. Раковски”, УНСС, СУ „Св. Климент Охридски” и НБУ. Автор е на 6 книги и десетки научни публикации. Бил е народен представител във Великото и в XXXVI народно събрание. Работил е като секретар по националната сигурност на президента Георги Първанов в периода 2002—2006 г.







Текстът е публикуван без заглавие в личния профил на автора във фейсбук.

27.09.2015 г.

Налице е проблем с производителността на труда в България


Производителността на труда е икономически показател за количеството стоки или услуги, създавани от единица труд. Производителността на труда е свързана с организацията на производството, предприемаческите качества и въвеждането на иновации, уменията на работниците и тяхната степен на образование и компетентност. (Виж също статията в Уикипедия.)

На 30 юни 2015 г. Световната банка оповести данни, според които производителността на труда на България е най-ниската в сравнение с всички останали страни в региона (Хърватия, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Словакия, Словения и Румъния) и много под тази за целия ЕС (виж тук или тук).

Световната банка посочва начини, чрез които показателят Производителност на труда може да бъде подобрен/повишен:

  • повишаване качеството на образованието - особено основното и висшето, за което ефективността е все още предизвикателство;

  • стимулиране на ученето през целия живот;

  • въвеждане на все повече иновации;

  • ефективна съдебна система;

  • подобряване на инфраструктурата.


По-рано този месец от Българската стопанска камара изразиха мнение, че ръстът на заплатите в България изпреварва значително този на икономиката и производителността на труда (виж тук или тук).

Според данни на НСИ производителността на труда през второто тримесечие на тази година е нараснала с 2.2% на годишна база. За сравнение - минималната работна заплата се е повишила с близо 12% през 2015 г. и ще продължи да се увеличава с по 10% през следващите две години (виж тук или тук).

В самия край на настоящия месец от презентация на Световната банка стана ясно, че ако производителността на труда в страната не започне да се увеличава с над 3%, какъвто в момента е средният годишен ръст, то България няма да успее да достигне средния стандарт на живот в ЕС в рамките на сегашното поколение (виж тук или тук).

Интерес представлява и едно интервю от 5 септември 2013 г. за Капитал Daily, озаглавено "Ниската производителност на труда в България е проблем". Интервюираният е бизнесменът Фил Филипов. Ето какво казва той в интервюто:

"Преди да говорим за заплащане, нека да си кажем някои неща за манталитета. Най-дисциплинирани, най-обучени и най-всеотдайни към работата си в света са германците и японците. Българската работна сила е на по-ниско ниво, защото й липсва добра дисциплина и няма манталитет да се стреми към качество."

Освен за дисциплината, Филипов говори и за впечатленията си от производителността на труда на българите:

"Нека да поговорим колко прави един работник за мен в България в сравнение с един работник, който работи за мен в Холандия или в Германия. Ще ви кажа, че разликата в заплащането е около 5 пъти. Но производителността на моя български работник е около 30 на сто от производителността на немския и на холандския. От моята гледна точка излиза така - при 5 пъти по-ниско заплащане и три пъти по-ниска производителност българският работник получава около 20-30 на сто по-малко от немския си колега. И ще добавя - не е важно само колко получаваш, но и какво можеш да купиш с тези пари."

Цялото интервю може да се прочете в сайта на Капитал или тук.

Събраните в тази статия извадки от публично достъпни статии, статистики и интервюта показват, че в страната ни съществува проблем с производителността на труда. Но освен с ниската производителност на труда, българите можем да се срамуваме и от нещо друго – нагласата ни да работим.

Според информация от Евростат, публикувана по-рано тази година (през април) българите, които биха могли да си намерят работа, но не го правят, през 2014 година са били 7,6%, или 257 хил. души при средна норма за ЕС от 4,8 на сто (виж тук).

Изводи няма да правя: фактите са показателни.

26.09.2015 г.

За бежанците и едно интервю на Бойко Борисов

В края на месец Септември 2015-та година министър-председателят на Република България беше показан в едночасово интервю от ефира на голяма българска телевизия.

(За любителите на фактологични подробности ще кажа, че интервюто взе Антон Хекимян, беше излъчено в ефира на BTV на 25. IX.2015 г.)

Не е сложно усилие да се досетим, че един час е много време и че господин Борисов успя да разясни много въпроси от обществения живот в България и Европа.

Основна тема, съвсем логично, беше темата за бежанците. Именно по повод на бежанците нашият премиер Борисов беше седнал на една маса в Брюксел с германския канцлер Ангела Меркел и други европейски лидери преди няколко дни. Ако трябва да бъдем по-коректни – тогава ще споделим и това, че самият Борисов беше публикувал снимки от събитието в профила си във Фейсбук. Дори беше дал заглавие на албума – „Среща на ЕНП” (За незнаещите ще кажа, че „ЕНП” е Европейска Народна Партия. ГЕРБ е част от ЕНП; Реформаторският блок също). Та снимките на Борисов с Ангела Меркел са нещо, с което малко нашенски политици могат да се похвалят. На две от снимките той гледа някъде напред, а тя, жената, пише нещо.

Та...

Много бежанци (основно идващи от Сирия) са се запътили към сърцето на цивилизована Европа. Преди време Иво Инджев каза, че Русия е тази, която предизвиква бежанските нашествия – имала, била, да си връща на Запада... Това, естествено са други въпроси, те са от международно естество. Факт е обаче, че без съгласието на Великите сили (част от които е и Русия) нищо на тази планета, което да засяга толкова много хора, не може да се случи. Бежанците са навсякъде из Европа: като започнеш от бедната и изостанала от своите европейски партньори България и стигнеш чак до Германия. Австрийците и до днес умело си затварят очите и извозват с влакове хиляди бежанци към германската граница. Но Германската граница не се минава така лесно, както границите на другите европейски страни. Но да оставим съдбините на хилядите бежанци, оказали се с изгубени лични документи (но за сметка на това неизгубени смартфони и пари в брой) насред Европейския съюз. Да видим какво се случва из българско по същото време.

В общественото пространство се появи част от стенограма от преди години, в която някогашния министър-председател Иван Костов отказва да приема бежанци от Косово на територията на страната ни.

Това какво означава? Означава, че някой пак се рови из архивите и изважда от там удобните факти, за да ги използва във вътрешнополитическите битки.

Едно е сигурно: България ще бъде с дясно правителство занапред (каквато е и ще бъде цяла Европа).

Та...

Да се върна, все пак, на интервюто с Борисов. Ето някои важни извадки от думите на министър-председателя. Ще коментирам всяка от четирите извадки.

"Много браншове имат проблеми с намирането на работна ръка - въпреки безработицата. – Тук ставаше дума за такива професии, които не изискват никаква квалификация. Тези думи бяха казани в контекста на това, че бежанците са се запътили към Германия и Франция, а тукашната обстановка не ги привлича особено. Но тълкувайки изречението извън този контекст, ще разберем, че за съвременния българин съществуват професии, които не иска да работи и по-важното: не му се налага да си изкарва парите чрез тях. Съвременния българин има не само правото, но и възможността да избира какво ще работи.

Изречението е показателно и носи в себе си информация за ситуацията, в която се намира страната ни.

И едно изключително ценно изречение, което рано или късно ще стигне до ухото на средностатистическия българин:

"Когато се научим да работим като германците, когато започнем да даваме такава производителност на труда - тогава ще стане и нашата държава такава.”

Бих искал всеки, който наистина милее за тази държавица, да прочете горното изречение поне два пъти и да разбере, че на този народ български не му е виновен нито политическия елит, нито великите сили, нито турското робство, нито руската окупация на страната ни, маскирана като социализъм. Ако щете вярвайте, но нищо от тези неща няма връзка с реалното състояние на държавата ни. Българина го мързи да гледа, камо ли да работи! Няма живец у този народ и толкова!

Друга важна извадка от думите на министър-председателя разкрива темата за неговите опоненти:

"Има хора, които искат да има хаос. Има хора, на които не им харесва, че се строи, че се развива държавата, че сме стабилни, че се повишават доходите, че се отделят пари за пенсионерите, че милиарди влизат в земеделието, че събираме милиарди от контрабандистите. Има хора, на които това не им харесва.”

4.09.2015 г.

Бежанци в Европа

Войните и лошите условия на живот по всички точки на света предизвикват мощни потоци от бежанци и мигранти към Европа.

Особено много се пише и говори в европейските медии за бежанците.

И макар че бежанците отиват към сърцето на Европа, а не остават в нейната периферия - българските медии не остават по-назад в обсъждането на въпроса "Има ли нужда Европа от бежанци?".

Наблюдавам как от няколко седмици във всички нашенски медии се пише и говори за бежанци. И това писане и говорене е в повечето случай с негативна нагласа.

Не виждам какво имате против тези бежанци - това са хора, които са готови да работят, да си плащат данъците и т.н.; те искат да се превърнат в пълноценна част от европейското общество. В този смисъл те биха били по-пълноценни граждани от много наши събратя-европейци.

Освен това демографската криза на нашия континент може да бъде контролирана и минимизирана именно чрез миграционни и бежански потоци.

И друго нещо, за което Европа прави разлика днес: бежанците не бягали от войната, това били "икономически мигранти".

Има ли значение от какво бягат тези хора, щом БЯГАТ?

24.08.2015 г.

Гласуване с крака

От Николай Слатински

Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова:
- Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят.


Разбира се, всичко това е донякъде условно и отчасти хипотетично.
Но си струва да се замислим:
– Защо тези стремителни и стремглави бежански потоци или както някой много точно го е казал тези дни – това преселение на народите, не се насочва към Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, а именно към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон?

Може би докато ние в България, подпрени под кривата круша, водим никому ненужни спорове „Европа или за Евразия?“, милиони и милиони хора с краката си са готови да гласуват за какво общество са За и в какво общество биха искали да живеят… И понеже в техните държави такова общество не е възможно (или за да стане възможно изисква много десетилетия на невероятен труд, самодисциплина, либерални човешки отношения, толерантност, демокрация, отговорно управление, активни граждански организации и прочие съвсем не толкова леки и лесни усилия), а също така защото такова общество се предлага главно в Европа, те поемат риска на Планината, тръгнала към Мохамед и потеглят на талази, на девети вълни, на турбулентни потоци към Европа…

Това гласуване с крака може би слага точка на спора кой е Победителят, чия е победата в стремежа да се изгради далеч не идеалното, но най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества.
За жалост в глобализиращата се наша човешка цивилизация, тази победа не може да бъде друга, освен Пирова; тя от победа, става беда.
Аз поне не си представям как може да се спре това Велико преселение на народите от цял и то огромен свят с повече от 6 милиарда човешки същества, жадуващи много по-добър живот, към един и то малък континент с по-малко от 600 милиона души, живеещи изключително добър живот.

Слово на Президента по повод 138 години от Шипченската епопея

138 години след епопеята на Шипка ние, благодарните потомци, отново сме тук. Тук сме, за да си припомним как в най-решителните моменти на Руско-турската освободителна война малобройните опълченски дружини и руски отряди не позволиха на Сюлейман паша да достигне Плевен. Как опълченците препречиха прохода с телата си и отбраняваха до последно свободата на България. Как със своята саможертва осветиха пътя на възроденото ни отечество.

Няма по-висок връх в българската история, няма по-ярък символ на несломимата воля за свобода на българския народ от легендарната Шипка, от тези чутовни скали, пропити с кръвта на най-достойните бранители на България.

Шипченската епопея е венецът на вековните надежди и усилия на българския народ. Пътят до нея надграждаха поколения възрожденски революционери и просветители. Шипка беше възможна, защото преди нея шепа мечтатели подпалиха Априлското въстание, защото Ботев и Левски извървяха своята голгота, защото Паисий написа своята „История…“. Най-сетне, стана възможна, защото българите дораснаха да бъдат ковачи на собствената си съдба.

Уважаеми сънародници,

Вгледайте се в избелелите снимки на ветераните опълченци. Вгледайте се в беловласите им глави, в гордата им осанка, с която носят своите опълченски униформи. В погледите им, излъчващи чувство на изпълнен дълг.

„Челото на опълченеца се обкичи с трънен венец – възкликна един летописец на Шипченската епопея – и той стана народен мъченик, който със страдания и мъки, с кръв, която опръска скалите, и със смърт, посрещната с песни, се издигна и изтръгна свободата за своята Татковина.“

Нека светлите образи на българските опълченци ни съпътстват в ежедневието като морален и житейски образец. Нека помним, че основите на Нова България са положени с воля и себеотрицание от тези скромни великани на духа и действието. Техният път е нашият път, техните завети са нашият дълг.

В ръцете ни е отговорността да съхраним паметта за героите и достойно да почитаме стореното от тях. Гордея се, че откакто съм патрон на Шипченските тържества, с усилията на Инициативния комитет и с подкрепата на мнозина българи беше възстановен Вечният огън и бяха осъществени редица инициативи, отбелязващи с уважение подвига на предците ни.

Скъпи сънародници,

Духът на опълченците е жив и ще пребъде.

Шипченската епопея показа, че и в най-трудния момент и в най-голямата криза българинът ще се изправи и ще повярва в собствените си сили. И най-тежкото робство, и най-голямата мъка не могат да ни сломят и да ни прекършат. Ние, българите, сме добри хора, със силен и борбен дух. В трудните моменти ние показваме своята духовна сила и здрави морални устои. Такъв е примерът на опълченците – горди и всеотдайни защитници на свободата и на Родината. Така действаха нашите предци – със силата на морала и човещината, когато защитаваха своите братя евреи от изпращане в лагерите на смъртта. Неслучайно един мъдър президент каза: „Българите са скромен, но достоен народ. По-добре икономическа криза, отколкото морална катастрофа.“

Така трябва да действаме и ние, съвременните българи. Скромно, но достойно, с морал и с ценности. Нашият път е път на древен народ с мисия в бъдещето. Мисия за мир и за човешко развитие. Мисия за модерна и просветена България.

Нашият идеал е идеалът на Левски за чиста и свята република. Нашата цел е изграждане на демократична правова държава и социалноотговорна икономика.

Нашият път е европейският. Наш дълг е да покажем, че българите са добри хора, но имат сила и борбен дух, а в трудните моменти са сплотени и силни.

Да покажем, че България е прекрасна страна, в която успехът може да съпроводи всеки, който работи усърдно и е верен на човешките добродетели.

Нашето поколение има морални сили и задължение да изгради една справедлива и просперираща България.

Наш дълг е да пазим истински значимото и ценното – децата, семейството, Родината, Свободата.

Поклон пред паметта и подвига на героите!

Да живее България!

 

 

 

_______________

22 август 2015 г., Габрово

19.08.2015 г.

Тенденциозни записки 19

От безизвестен автор:

Англичаните организирали Конкурс за най-кратък разказ. Условието било, в разказа да се споменава кралицата, Бог, секс и някаква мистерия. Ето разказът, спечелил Конкурса:

"О Боже! - възкликна кралицата. - Бременна съм. От кого ли?"




Един виц:

Вървял един пиян руски войник из центъра на Москва, през 30-те години на XX век, по време на Сталинските репресии и скандирал:

- Смърт на мустакатият диктатор! Смърт на мустакатия диктатор!

Чул го един следовател, капитан от НКВД, хванал го и за да се натегне, директно го закарал при Сталин и му обяснил какво скандира този войник.

Сталин дръпнал от лулата си и попитал войника:

- Товарищ солдат, вы кого имеете предвид?

Войникът, като знае какво го чака, от страх изтрезнял и веднага съобразително отговорил:

- Я имею предвид Хитлера.

Тогава вожда се обърнал към капитана и сухо го попитал:

- А вы, товарищ капитан, кого имели предвид?!?




На Хана Монтана старото име е Хана Михайловград. А още по-старото - Хана Кутловица.




А сега - по-сериозно:

Над 3 милиона българи са трудово заети. Това стана ясно от наскоро публикувани данни от институциите.

Съществуват, обаче, съмнения за точния брой български граждани. И тези съмнения са от няколко години.




Сондажите за нефт и газ в българската част на Черно море започват през февруари, съобщи във Варна премиерът Бойко Борисов тези дни. Ето на това му се казва добра новина!




В държавицата ни се случиха много неща в последно време. Но да се коментират злободневните политически новини е излишно.

Ние сме космополити, граждани на света: и поради тая причина по равно се интересуваме както от случилото се в София, така и от новостите в Берлин, Брюксел, Париж, Лондон, Москва и т.н....




България е прекрасно място, но... не заслужаваме ли нещо по-добро?




Сайтът WEBStage.bg пусна публикация с интересни реплики/диалози, в които главен участник е големият мъж Уинстън Чърчил. Публикацията е достъпна на този адрес: http://webstage.bg/li-ri-chni-otkloneniya/1935-uinstan-charchil-za-razkopchanite-pantaloni-kamilite-alkohola-i-rechite.html. Та ето една интересна ситуация с Чърчил. Цитирам буквално от сайта:

Чърчил посещава Ричмънд, Вирджиния, където се открива негов паметник. Една дама рубенсов тип, се приближава до него и му изчуруликва: „Сър, искам да знаете, че станах в ранни зори и карах над 100 мили, за да присъствам на откриването на бюста ви!"

Разглеждайки нейните щедри форми, Чърчил отговоря: „Госпожо, аз искам да знаете, че с голяма радост бих ви върнал жеста!"




Не мога да пропусна и една публикация от сайта v-razgovor.com ( Достъпна е на този адрес: http://www.v-razgovor.com/Web/Articles/ReadingPage.aspx?cat=200&art=84). Публикацията прави паралел между една литературна антиутопия („451 по Фаренхайт”) и съвремието ни. Копирам съдържанието ѝ:

“— Как са децата ви, мисис Фелпс? — попита той.

— Знаете, че нямам деца! И бог е свидетел, че ако човек е нормален, не би имал деца! — възкликна мисис Фелпс, без да знае защо всъщност му се сърди.

— Не съм съгласна с вас — обади се мисис Бауълс. — Аз вече имам две деца, и двете чрез цезарово сечение. Няма смисъл заради едно бебе да минаваш през цялата агония. Две сечения — и готово, въпросът е разрешен. (…)

— Операции или не, децата съсипват; вие сте луда — каза мисис Фелпс.

— Ами! Аз тиквам децата в училище и там си стоят девет дни от десет. Търпя ги някак, когато си идват вкъщи три дни в месеца; не е чак толкова трудно. Натикваш ги в телевизионната гостна и завърташ копчето.”

Бел. ред.  Над 40% от българките раждат със секцио, отчетоха през август 2015 г. неправителствени организации. Успоредно с това плановете на министерството на образованието предвиждат все по-увеличаващ се престой на децата в училище – нарастват часовете за занималня, целодневното обучение се разширява във все по-горни класове. Всичко това, разбира се, се случва не само в България.

-

15.08.2015 г.

Тенденциозни записки 18

Искам да съм честен с вас:
Едно от следствията на демографската криза е, че хиляди психично болни са сред нас: те са наши съседи, наши колеги и т.н. Ние дори не можем да си представим с колко луди се разминаваме ежедневно по улицата, с колко луди общуваме.
Психарите са сред нас, защото няма кой друг да създава нужния за съществуването на страната ни БВП.

-

Благородното лицемерие

Почти всеки порок съществува в облагороден вариант. Чували сте за благородната лъжа. Сега ще чуете и нещо за благородното лицемерие. То се случва там, където хората общуват помежду си с едни привидно добри обноски, но тези добри обноски не биха съществували, ако не беше налична неизбежната им необходимост. По-просто казано: налага ви се да общувате с колеги, приятели на приятели, роднини, съседи и т.н. Ако тези хора не заемаха тези си функции/роли, спрямо вашия живот - то вашето поведение спрямо тях със сигурност би било съвсем различно. Но в името на мира, приятелството, доброто възпитание и толерантността вие прибягвате до благородното лицемерие.

-

"Чедо, не ме гледай какво правя, ами ме слушай какво ти приказвам." - Дядо Поп. В оригинал предходното звучи така: "На Моисеевото седалище, седнаха книжниците и фарисеите, за това, КАКВОТО ВИ КАЖАТ СТОРЕТЕ, но, ПО ДЕЛАТА ИМ НЕ ПОСТЪПВАЙТЕ".

-

"Ние си мислим, че Бог ни гледа отгоре, но той ни гледа отвътре." - Жилбер Сесбро.

-

"Бъди винаги недоволен от това, което си, ако искаш да станеш по-друг, отколкото си, защото на каквото се спреш, на това ще останеш." - Августин Блажени.

-

11846539_866153183476502_5394146528846972959_n

-

11813376_1623789294560307_8401029824642278219_n

-

10403351_899466530096238_5066121048692495514_n

3.08.2015 г.

България – малка схлупена къщурка с две акули най-отпред…

От Николай Слатински







Имам един кръг от приятели, които за разлика от мен, въртящ се около писането и четенето на книги и четенето и писането на лекции, са в реалния живот, в реалната икономика, блъскат здраво, за да хранят семействата си и чувстват с оголените си нерви какво на практика се случва в страната. Днес си поговорихме с тях на относително традиционната ни и сравнително периодична среща. Ето каква картина те нарисуваха пред очите ми и аз, на базата на свои си наблюдения и разсъждения, макар и много по-кабинетен и отвлечен човек, я споделям, макар че те описват донякъде опростено ситуацията в страната.

Но по-опростеното описване „хваща“ най-същественото, а подробностите от пейзажа не, че са по-маловажни, но все пак са си подробности и нищо повече…

Става дума за реалния и в огромна степен главен проблем на политическо-икономическата ситуация в страната.

А той е, че постепенно се сливат интересите на ББ и ДП и те се превръщат в дългосрочен определящ фактор за всичко, което се случва и ще се случва в България. И ние, българите, които засега оставаме тук, сме обречени и осъдени да бъдем слуги на двама господари.

Пътищата на ДП и ББ естествено се пресякоха и започват да се успоредяват. Те изграждат огромни империи и постепенно изяждат както българската политика, така и българската икономика.

Всъщност дори Европа чрез своите еврофондове (чрез присвояването им от двамата и от лични на тях подчинените или задължени фирми) подпомага непрекъснатия възход на тези две империи.

ДП тръгна по единия възможен път за изграждане на своята империя – чрез икономическата власт да си купува политическа власт. И колкото повече политическа власт той си купува чрез икономическите си ресурси, толкова по формулата пари-власт-пари прим той нараства икономико-финансовите си ресурси, а колкото повече икономическа власт има, по формулата власт-пари-власт прим той увеличава дела политическа власт, който притежава.

ББ тръгна по другия възможен път за изграждане на своята империя – чрез политическата власт да си купува икономическа власт. И колкото повече икономическа власт той си присвоява чрез политико-силовите си ресурси, толкова по формулата власт-пари-власт прим той нараства политическата си власт, а колкото повече политическа власт има, по формулата пари-власт-пари прим той увеличава дела икономическа власт, който притежава.

Без тях двамата вече нищо или почти нищо не е възможно да се случи в България. Те действат в синхрон – единият върви със силата на парите, другият със силата на силовите служби на държавата и каквото си набележат – вземат си го и си го преразпределят или подчиняват, като му казват чии десници трябва да целува, ако иска да вирее и печели.

ДП-империята и ББ-империята абсолютно синхронизират усилията си. Поне засега.

Както въздъхна един от приятелите ми – нормалният бизнес вече не може да диша, ако не кихне на тези две империи. Той е левскар и не може да преживее, че двете империи посегнаха на най-любимото му – на отбора, заради който се е родил със синя кръв!

Аз повече слушах. Обичам да слушам хора, от които може да се научи нещо. Най-приятното за мен е да общувам именно с такива хора. И не се притеснявам, че доста от приятелите ми са по-умни или поне по-оправни, по-успешни, по-смели или по-богати от мен.

Накрая, за да кажа и аз нещо, се включих в разговора. Пък и бях както винаги (не знам дали това е за хвалба) най-трезвен, което не значи задължително най-трезв, нито най-трезво мислещ.

По малко парадоксален начин се включих. Не, че нарисуваната от мен картина ме радва, но споделих, че в нея има нещо хубаво.

Дадох примера с акулите. Те действат заедно и кръвожадно, една да нахапе някъде нещо и да потече кръв, на мириса на кръвта се стичат всички и се редуват в ръфането. Но ако някоя от тях започне да преяжда твърде много за сметка на другите, да взема свръхголемия пай (в случая не лъвския, а акулския, навярно), да отнема от другите акули полагащото им се; ако започне все тя първа да се докопва до плячката, да си я присвоява за себе си, даже да разкъсва други акули, то неизбежно останалите акули се обединяват и я нападат без пощада. При акулите е прието по-силната акула да взема повече, но е забранено най-силната да взема всичко.

Така че която акула действа на принципа Колкото повече, толкова повече, тя рано или късно ще настрои останалите акули срещу себе си.

Лошото е, че в българското море на Прехода бизнес, пари, власт, мощ, все повече има само за акулите, останалите риби се предават. Или мъничка част от тях тихо-мълком се прехвърля през тих и забравен от Бога пролив или проток в други морета – по-малко „акулизирани“.

Защото кога една риба престава да се бори за оцеляване? Ами когато знае, че колкото и да се бори, все едно ще бъде изядена от някоя акула.

Думите ми обобщи един от моите приятели, който, както вече стана дума, обича да въздъхва като много му се събере (и като пийне малко повече, признавам). При това въздъхва толкова тежко, че направо къса душите ни:

„Ето в това се превръща България – в малка схлупена къщурка с две акули най-отпред…“.

За липсата на т.нар. „обществена подкрепа“

От Николай Слатински







Признавам, че нещо напоследък не разбирам.

Чета редица анализи на политолози, подкрепящи реформаторството и реформаторите. И все по-често се натъквам на оправдателни разсъждения – какво да правят, като няма обществена подкрепа, няма гражданско общество, няма масов натиск по площадите, няма стохилядни, едномилионни вълнения и даже бунтове. Народът спи.

Значи при такъв заспал народ трябва да сме благодарни на реформаторите, че все пак туй-онуй правят, колкото и малко да е то, и че все пак това-онова постигат, та дори да то е „исторически компромис”.

А аз все пак нещо не разбирам.

Не е ли логиката малко по-различна – не дейността на дадени политици да е само функция от настроенията в обществото, а и настроенията в обществото да са също функция от дейността на дадените политици?

Ами ако обществото не иска да се вълнува и защото знае, че накрая все едно ще го извозят с някой епохален компромис (в наши дни и пред очите ни договорките и уйдурмите започват бавно и полека да се наричат компромиси)?

Ами ако обществото не вижда воля у политиците да преследват обещаните преди изборите високи цели и висши ценности?

Ами ако обществото не вижда смисъл да си хаби енергията, защото не вижда политици, на които да им пука за него?

Ами ако обществото не е запалено от политиците за каузи и мисии, заради които то да си каже, че трябва да се вдигне като един и пребори като хората?

Според мен не дейността на политиците е само и единствено функция на обществените нагласи, но и обществените нагласи са преди всичко функция на дейността на политиците.

Разбира се, ако политиците не са конюнктурни политикани, а качествени лидери, които могат не просто да подтичват след тръпките и трепетите на обществото, но и да водят обществото след себе си, да го събуждат и възбуждат за стойностни битки и визии.

Аз в никакъв случай не оправдавам обществото ни, то си има много вини и грехове. Тук исках да кажа, че категорично не приемам политиците да се оправдават с обществото.

Те или трябва да си намерят някъде по света друго общество, достойно за тях, или да се опитат да променят нашето общество, като го убедят, че има стратегии и програми, принципи и действия, заради които то си струва да направи опит да се промени.

Иначе ще имаме това, което имаме – обществото си заслужава политиците точно колкото и политиците си заслужават обществото.

Написах „имаме” и се сетих за онази фраза – имало е нямане, но такова нямане не е имало. Тя важи донякъде за обществото и в пълна мяра – за политиците му.

За т.нар. „началници“

От https://facebook.com/nikolay.slatinski

Днес бивша моя студентка ме помоли за препоръка за чужбина и понеже я поразпитах как е, поговорихме си известно време и тя ми каза следното:

Защо ли в университетите ни преподавате стратегическо ръководство, сценарийно мислене, целево ориентирано управление, мениджмънт, лидерство, корпоративна сигурност, психология на взаимодействието с общности от хора, след като всички ние, които някак сме успели да намерим работа в България с отличните си дипломи, виждаме едно и също, абсолютно едно и също и то е много уродливо – хората които са на началници, особено онези, които са висши началници

-- използват командването; стила „Като разговаряш с мен ще мълчиш“, безпрекословните заповеди, предупреждавайки ни, че по-лошо от това да изпълниш една заповед как да е, е да започнеш да я обсъждаш с тях;

-- отнасят се арогантно с подчинените си, мачкат ги, унижават ги, тъпчат човешкото им достойнство; използват ги за какво ли не, вкл. да им купуват пици, сандвичи и банички;

-- държат се в поверената им институция като в бащиния и се разпореждат в нея като с феодална собственост;

-- обграждат се с подмазвачи, безгръбначни протежета, интриганти и доносници, поръчват им да дебнат и слухтят какво се прави и говори в институцията;

-- налагат строги ограничения, внедряват оруелови системи за наблюдение и контрол, следят не какво е качеството на работата, а дали се спазва формално работното време;

-- разпределят наградите, поощренията и екстрите само на много приближени им служители.

А най-лошото е, че когато ти посягат на самочувствието, правата, резултатите от труда и достойнството, няма на кого да се оплачеш – веднага ни казват, че никой не ни държи тук, ако не ни харесва – прав ни път, крива ни пътечка…

31.07.2015 г.

Десни депутати се самообвиняват за избора на омбудсман Манолова

Два поста във фейсбук на една и съща тема:

  • Цвета Караянчева · ГЕРБ · 30 юли 2015, по обяд:


„Честито” на унижените и оскърбените, но не по Достоевски, а по Мая Манолова – новият омбудсман на Р България, избран от нямото, съзаклятническо мнозинство на БСП, ДПС, АБВ, Патриотичен фронт и гарнитура от Реформатори. Единствено парламентарната група на ГЕРБ гласува срещу това флагманът на мнимата афера „Костинброд” да е обществен защитник на българските граждани. Не сме простили, Мая!. Не сме преглътнали, че ти дължим година и половина политическо безвремие, улични протести, затворени врати в Европа и модела кой. Fundamentum est iustitiae fides - основа на справедливостта е доверието, казват древните римляни. Как ще въздаваш справедливост без доверие, Мая?!

  • Мартин Димитров · РБ · 30 юли 2015, привечер:


Истината за избора между Константин Пенчев и Мая Манолова
Когато стартира процедурата за избор на Омбудсман, очаквах Константин Пенчев да бъде предложен от цялата управляваща коалиция. Моето впечатление за него е за честен и принципен човек. Той първи заговори за необходимостта от съдебна реформа и за метастази например. С наближаване на крайния срок за номинации, усетих, че има опасност Мая Манолова да остане единствен кандидат и да спечели служебно. Заедно с Петър Славов организирахме бързи срещи с Радан Кънев и Найден Зеленогорски и издигнахме кандидатурата на Пенчев. Говорих и помолих познати от различни групи да го подкрепят. Например помолих Методи Андреев и Делян Добрев да помогнат с гласове от ГЕРБ. Говорих с Валери Симеонов няколко пъти и т.н.
При това положение всички останали партии, които не са издигнали кандидати и не са имали намерение да издигнат, са се готвили през цялото време да изберат Мая Манолова. Не стига, че ние издигнахме кандидат и се борихме за него, а сега ни обвиняват от ГЕРБ, че не сме гласували достатъчно?! Защо ГЕРБ не издигнаха кандидат? Ние единствени се борихме да няма служебна победа за Манолова и да има състезание и направихме колкото зависеше от нас за победа на Пенчев. Стига празни приказки, спекулации и двойни стандарти, нека си казваме истината честно в очи! Който има уши да чуе и който иска да разбере!

[caption id="attachment_1250" align="alignnone" width="300"]MaManolova Източник на изображението: kliuki.bg[/caption]




По темата:

Омбудсман Манолова, добър ден!

26.07.2015 г.

Мълчанието на световете

Мълчанието обхванало е всичко:
живо и мъртво,
с душа и без душа,
с дух и без дух.

Мълчиш и ти, гайдо, стара!
Мълчиш и не ридаеш вече!
И всичките гайдари са безсилни
да възвърнат твойта песен свята!

Горите балкански, полята тракийски -
беззвучно отекват твоето мълчние!

Мълчанието ти ценно, истинско и свято
сега потънало е надълбоко
и оттам, от тая дълбина
сега ехти неговата
проницаема и необратима същност:

МЪЛЧИ!

21.07.2015 г.

Лицето на Путин, изобразено от 5000 гилзи

Украинската художничка Дарья Марченко създаде картина, на която изобразява президентът на Русия Владимир Путин. Името на картината е „Лицето на войната”, особеното при нея е това, че е изпълнена от гилзи, събрани вследствие от бойните действия в Донбас.

Антивоенната картина е с размери 240 х 170 см и е с голямо историческо значение. Тя е уникална по своя род и е единствената в света мозайка-инсталация, на която е изобразено лицето на циничния политик Владимир Путин. Произведението има философски концептуален смисъл, имайки предвид използваната техника и стил.

В инсталацията присъстват около 5000 гилзи от различен калибър и разнообразни оръжия, използвани на фронта.

Unknown-91

Руската журналистика – в лицето на inforesist.org - допълва:Кроме этого отмечается, что это произведение имеет необычайное свойство менять цвета и выражения лица, в зависимости от смены освещения.  Портрет имеет множество характеров, в которых можно рассмотреть фатум, страх, гордыню, жестокость и ненависть, сожаление и растерянность, готовность уничтожить мир (нажав на «кнопку») или даже предстать перед Божьим судом за содеянное.

Изгледайте това видео: www.youtube.com/watch?v=uE7sFPJcXu0




 

Картината е създадена в отговор на събитията от 2014 г. в Украйна, когато Русия си присвои източната част на страната.

Прочетете повече за картината тук: http://dashart.com.ua/zhivopis/kartina-dari-marchenko-litso-voiny-portret-putina

18.07.2015 г.

Историческа реч на Мартин Димитров

Реч на Мартин Димитров пред Народното събрание от 17 юли 2015:

Довчера левицата се възхищаваше от Ципрас, от СИРИЗА. Даваха ги за пример, възхищаваха се. Това било "новото европейско ляво". Даже част от лявото в българския парламент се готвеха да правят "Българската СИРИЗА".

Ключовият въпрос сега е защо фалира Гърция? Това е заради 10 години бюджетни дефицити: политика, която БСП и въобще левицата ни предлага. Виждате: 10 години бюджетни дефицити и резултатът е тежък фалит.

Тази сутрин от представители на БСП слушам, че не било виновно управлението в Гърция, а били виновни кредиторите, които им налагат такива условия. Но защо не се наложат такива условия на Естония, на Словакия, дори и на България? Не могат да се наложат, защото външният дълг се обслужва и е нисък, спрямо БВП. Не е допуснато такова разрастване на разходите, не е допуснат такъв чудовищен дълг.

А как се допуска чудовищен дълг? Само по един начин, има само един начин и това е левият начин. И левият начин е да харчиш много повече от това, което събираш. Като харчиш в продължение на над 10 години повече от това, което събираш - резултатът е фалит.

От Сириза сега ще решават проблемите на Гърция с редица данъчни увеличения. Искам да ви кажа следното нещо: БСП имат подобен законопроект. БСП искат да отменят плоския данък и да въведат прогресивно облагане. Следват се близко практиките, които Ципрас предлага в Гърция.

За Гърция не е виновна Европейската комисия, не е виновен МВФ, не е виновна Световната банка. Лошото управление в Гърция е виновно. И вече затова в ЕС се случват държави на различни скорости: защото се разделят на държави с умно дясно управление и на държави с лошо недалновидно ляво управление - това е разделението в Европейския съюз.

Средният естонец вече е богат европеец, защото си няма Сириза, няма ги тези леви партии, с които ние разполагаме и всяко тяхно управление ни връща назад.
Средният словак вече е богат европеец. Докато средният българин продължава да бъде беден по една основна причина: през определен брой години в България се появява ляв кабинет, чийто резултат е фалит - Жан Виденов, Луканов, Орешарски. И след това трябва да дойде десен кабинет, който да започне да гради отначало. Това е трагедията на България, затова не можем да напреднем.

И другото: да, има леви в Словакия, но те са социал-демократи - това е разликата. Те не възхваляват комунизма, не са комунисти, не се обаждат на Путин след всеки референдум, както правят някои други. Те са европейски социалисти!

Уважаеми колеги: не бъдете съветски, бъдете европейски социалисти.

[youtube https://www.youtube.com/watch?v=3mze4NIoP3o?rel=0]

(източник: www.novini.bg/video/10499-мартин-димитров-към-бсп-станете-европейски-социалисти-а-не-съветски.html)

Към администраторите на фейсбук групи

Няколко набързо написани изречения...




Много хора си мислят, че като създадат фейсбук група, единственото нещо, което трябва да направят след това, е да привлекат членове. Но това е само първата стъпка.

Създавайки фейсбук група, ние създаваме една малка виртуална общност.
Създателите на FB-групите често са и администратори.Всеки администратор е длъжен да се грижи за добрата дисциплина в групата си.

Често FB-групите имат по няколко хиляди членове. Това са хора, пръснати по цялата планета, но обединени с обща цел/кауза/умисъл в една група. За не малка част от тези хора публикациите в групата са основно средство за информация.

(Група с 15 000 членове може да има 10 активни потребители - пишещи и коментиращи в нея. Това обаче не означава, че останалите членове не четат, не се информират и не се влияят от пуснатите публикации и коментари.)

Всеки администратор трябва да е наясно какви публикации би допуснал в групата, която администрира. Всеки администратор трябва да знае, че е в ролята на цензор.

Вероятно се досещате, че има добра и лоша цензура. Лошата цензура остана в миналите векове. Добрата цензура обаче включва неща като:
- защита от спам (т.е. изтривате спамещите),
- защита от излишна или заблуждаваща информация (т.е. изтриване на публикации, които не са по темата, които заблуждават и лъжат, които пропагандират непродуктивни мисловни навици и пр.)

Ролята на администратора включва и собствено публикуване в групата. Това се отнася до информация, която самият той счита за изключително важна или полезна.

Администраторите са в роля на възпитатели: те възпитават някаква култура. Чрез публикациите, които допускат/споделят/препоръчват във фейсбук групите влияят върху членовете на групите.

Добрите администратори мислят за своята група и нейните членове. Възприемат това наистина като общност. А всяка общност представлява група от хора със сходни виждания и цели. Администраторите на фб-групите имат за цел да изкарат наяве тези цели и тези виждания; да намерят общото.

* * *

Лично аз съм администратор на няколко фейсбук групи. Редовно изтривам от тях публикации с ясновидки, предсказващи нещо. Правя го не защото не вярвам на ясновидките, а защото информацията, която се публикува е НЕСЕРИОЗНА, слабо или изобщо не аргументирана. По същата причина трия публикации, идващи от жълти сайтове; публикации, в чиито заглавия присъстват "ШОК", "УЖАС", "(СНИМКИ)", "(ВИДЕО)", "ВИЖТЕ КАК..." и други подобни, изписвани много често с главни букви.

Съветвам администраторите на групите във фейсбук, които не са наясно с важността на собствената си персона спрямо членовете в групата си - да се вземат в ръце незабавно! Всички ние, макар и всеки поотделно, носим отговорност за състоянието не само на гражданското общество, но и за цялостната обществена обстановка в страната ни.

Осъзнайте, че ние не сме просто присъстващи, ние сме действащи и задаващи посоката, в която се движим.

17.07.2015 г.

Предположение за възгледите на някои безработни

В началото издефинирам две от възловите понятия в тоя текст:
Работещи лица - български граждани, които са в трудови взаимоотношения, трудово заети са.
Безработни лица - български граждани, които поради една или друга причина не са в трудови взаимоотношения.

* * *

Прави ми впечатление това, че някои работещи лица агресивно натякват и демонстрират на безработните своята обществена важност. Сред аргументите им са:
- "Създавам брутен вътрешен продукт"
- "Произвеждам"
- "Плащам данъци и пр."

Голяма част от безработните у нас са безработни, защото не могат да си намерят или работно място, или професия. Тук не става дума за "подходяща" длъжност или сфера, а за някаква, каквато и да е сфера. Тук няма личностни претенции, изисквания, желания. Тези български граждани са готови да работят каквото и да е, стига да получават някаква заплата, някакво заплащане - пък било то и под прага на т.нар. "минимална работна заплата".
Но една не малка част от безработните са такива не защото не могат да си намерят подходяща работа, а защото не искат да работят. Тези хора имат някакъв източник на доходи, който им позволява да съществуват, да живеят без да работят. Съществуват у нас и хора, които въпреки това, че имат някакви доходи от някъде, въпреки, че получават пари, позволяващи им да водят достоен живот: работят. За тях това е възможност, която не бива да се пропуска. Лично аз познавам много такива хора - хора, за които казват, че работят не за заплата, не за пари, а за "стаж" (колко грозота има в тази дума!). Въпросът е защо има хора, които не желаят да работят: хора, които са осигурени от финансова страна, но отказват да се включат в т.нар. "пазар на труда".
На пръв поглед това изглежда логично: нима е нужно човек, който има пари да работи? Защо ще работи, ако е финансово осигурен и финансово стабилен.
Отговорът на всеки въпрос зависи от гледната точка. Достатъчно добре могат да се дадат (аргументират/представят) противоположни отговори.
Ето ви една не лоша гледна точка/интерпретация, която ще предизвика у вас размисли и страсти:
Отказът на тези хора представлява протестна проява срещу цялостната икономическа ситуация в страната ни. Предвид това, че страната ни е изправена пред демографска катастрофа(1) и положението е, меко казано, катастрофално. Не само, че няма надежда, но такава няма дори и да се появи в следващите години. Демографията е важна, защото именно тя показва, че срещу един работещ стоят поне двама пенсионери и двама безработни. Според раждаемостта в страната ни - от 230 страни сме на 209-о място по раждаемост(2). За демографската катастрофа ще говоря друг път: надълго и нашироко. И именно тя, демографската криза, е причината за тази фрапантна разлика между БРУТНО и НЕТНО трудово възнаграждение. В количествено отношение: Средно - около 1/4 от заплатата на трудещите се отива в държавната "каца без дъно"! Това означава, че всеки трудещ се НЕ ПОЛУЧАВА около 1/4 част от заплащането на труда, който извършва и продава.
Логиката в трудовите отношения е следната: заменяш труд срещу пари; продаваш труда си срещу пари. Но в тази сделка се домогват и дългите мазни пипала на Държавата: те вземат 1/4 част от възнаграждението ти.
Именно тук мотивацията на потенциалния работещ изведнъж клюмва. Защото той не разменя пълноценно труда си срещу заплащане; трудещият се получава по-малко от това, което фактически заслужава.
Нека тогава да не се очудваме, когато следващия път прочетем в медиите "Младите не искат да работят, липсва им мотивация".
Че кой би искал да работи за 25% данъци?
Мой познат направи следната аналогия: "Това е все едно да си купиш хляб и след като го отвориш: да раздадеш една четвъртина на бедните!"
Аз ще направя друга аналогия, твърде сходна с горната: Всеки ден, отивайки на работа, 1/4 от труда ни е труд за корумпираната и нереформираната ни загниваща Държава. 

____________________________
1 Това, че страната ни е изправена пред демографска катастрофа стана ясно от доклад на институт, провеждащ демографски изследвания. След този доклад правителството закри единствения институт в България, който провежда демографски изследвания. Макар и под друг предлог; повече информация тук: http://www.segabg.com/article.php?issueid=1585&sectionid=2&id=00007
2 Думи на директора на Демографския институт към БАН. Източникът е този: http://www.borbabg.com/?action=news&news=41987

16.07.2015 г.

Мълчание

Мълчание:


Колко много скръб
и мъка
и печал
има в неговото съзерцание.


И колко много щрихи
изпълват
неговата същност.


И колко много тъмнината,
мракът
и нощта
споени са със него.


Спокойствие и уют
са неговите дестинации.
Но протестът
и жалостта
са негови субстанции.


И колко ненавиждано
и
не-популяр-но
е в същността си то:


МЪЛЧА - НИЕ - ТО