Търсене в този блог

Translate

28.03.2015 г.

Гласовете от Европа шепнат "ела"

Мои познати казват "ела при нас, тук е хубаво, всичко е наред". Това са гласове от чужбина (доколкото, всъщност, страните от Централна Европа могат да се нарекат "чужбина"); гласове на хора, с които споделих детството и младежките си години. С годините все по-рядко се виждахме, чувахме, срещахме и ето така стигнахме до днешния момент - да се отдалечим един от друг толкова много, че ако решим да се видим, трябва да се уговорим поне месец по-рано. В Германия, Франция, Италия, Австрия, Белгия - където и да се сетя имам поне един стар познат, емигрирал българин, европеец с българско самосъзнание. Чудят ми се на акъла какво правя у България, за какво съм още тук... А аз, да си призная, вече изпитвам трудност в аргументирането на престоя си в България. Наистина: с всеки изминал ден ми става все по-трудно да обясня не само на тях, а дори и на себе си настоящето си местожителство в Република България.

Родителите ми по произход са от едно малко село, дето Ботев е минал навремето. Туй село и до днес носи името на героя. Там прекарвах летата си и всички ваканции. От героя е останало само името му по табелите. Ботев умира на 20-ти май (по стар стил) 1876-та година. Сто и четиринайсет години по-късно, на същия ден, се раждам аз - Благовест Цветанов. Баба ми, бог да я прости, се родила сто години след раждането на другия голям герой - Васил Левски. На същий ден, само че сто години по-късно. На нея съм кръстен аз; името ѝ е Богиня, а моето - Благовест. Обявена е за народен предател от комунистите, тъй като поради диабета си не била в състояние да извършва трудовата дейност в ТКЗС-то. Една част от живите представители на моето малобройно родословие се е закотвила в селата от Северозападна България - тук изключвам няколкото човека, установили се в цивилизована Европа.
Та: това ми е цялата обвързаност с Отечеството. Нищо повече и нищо по-малко от тая обвързаност не съществува за мен.

А туй, горенаписаното, са моите аргументи, за пред мен самия. Макар, че тия факти в същността си не са никакви аргументи по споменатия въпрос...

Харесвам държавата, в която съм се родил дотолкова, доколкото съм свикнал вече с нея. Това е реалната истина. Ако да се бях родил нейде другаде - също толкова щях да харесвам онова място. Ето това вече е аргумент. Аз съм българче... Но "планини зелени" има навсякъде, и цяла Европа е "край свободен". И "дни велики" и "славно време" е не само тук, а накъдето и да погледнем.

21.03.2015 г.

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (пета част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли
/пета част/

Римската цифра посочва книгата на "Есета" („Опити“), а арабските - главата в съответната книга. Преводът е на Тодор Чакъров.

-
„За тия, които се занимават с изучаване на човешките постъпки, няма по-голяма трудност от това да ги съгласуват и да им дадат някакво единно обяснение; защото те така удивително си противоречат, чде ти се струва невероятно да са произлезли от един и същ източник.“ (II , 1)
-
„Нашият обикновен начин на поведение е да следваме склонностите си – наляво, надясно, нагоре, надолу, където ни отнесе вихърът на случайностите.“ (II, 1)
-
„Нека не ви е чудно, ако този, когото вчера сте видели еди колко си смел, утре ще го видите също толкова страхлив; или гневът, или нуждата, или компанията, или виното, или звукът на тръбата са скрили сърцето му в стомаха; това не са чувства, възникнали чрез размишление, това са чувства, породени от обстоятелствата; нищо чудно в това, ако един и същ човек го видим съвсем друг при други, противоположни обстоятелства. “ (II, 1)
-
„Срамежлив, нагъл, целомъдрен, разпуснат, бъбрив, мълчалив, трудолюбив, изнежен, изобретателен, затъпял, тъжен, добродушен, лъжец, искрен, учен, невежа, щедър, скъперник, разточителен – всякакъв се виждам според това, как гледам на себе си.“ (II, 1)
-
„...за да съдиш за един човек, трябва дълго и внимателно да вървиш по следите му...“ (II, 1)
-
„Нашите намерения се променят, когато не са подредени и нямат цел. Никакъв вятър не ще помогне на този, който няма определено пристанище, към което да се отправи.“ (II, 1)
-
„Ето защо не е присъщо на зрелия ум да съди за нас само по външните ни постъпки. Трябва да се проникне и да се види кои пружини предизвикват движението; но тъй като това е рисковано и сложно дело, аз бих желал по-малко хора да се занимават с него.“ (II, 1)
-
„Всеки е склонен да преувеличава прегрешението на ближния и да омаловажава своето прегрешение.“ (II, 2)
-
„Измежду другите пороци пиянството ми изглежда особено грубо и грозно.“ (II, 2)
-
„Всички постъпки извън рамките на обикновеното могат да станат предмет на пагубни тълкувания, защото нашият вкус не допуска нито това, което стои над него, нито това, което е по-долу от него.“ (II, 2)
-
„Струва ми се, че непоносимата болка и страхът от една по-лоша смърт са най-оправдателните мотиви за самоубийствата.(II, 3)
-
„Много е трудно, когато става дума за човешките постъпки, да се дават някакви точни, продиктувани от разума правила, върху които случайността да не упражни своето право.“ (II, 4)
-
„Колко удивителна е силата на съвестта! Тя ни кара да изменяме на себе си, да се обвиняваме, да си навреждаме и дори при отсъствие на свидетел да заставаме срещу себе си (...).“ (II, 5)
-
„Така, както ни изпълва със страх, съвестта може да ни изпълни със спокойствие и увереност. За себе си мога да кажа, че винаги съм вървял с по-твърда стъпка, когато съм съзнавал чистотата на подбудите и невинността на намеренията си (...).“ (II, 5)
-
„Трудно е да се повярва, че разумът и знанието, колкото и голямо да е нашето упование в тях, са до такава степен силни, че да ни подтикнат към действие, ако освен тях ние не упражняваме нашата душа и не я приучаваме към дейност, предназначена от нея за нас; иначе тя може в необходимия момент да се окаже безпомощна.“ (II, 6)
-
„Чрез упражнения и опити човек може да се закали срещу болката, срама, бедността и други такива случайности; но що се отнася до смъртта, ние можем да я изпитаме само веднъж в живота си; когато се срещаме с нея, всички ние сме неопитни.“ (II, 6)
-
„Как лесно преминаваме ние от бодро в сънно състояние! Как незабелязано губим съзнание за околността и за нас самите!“ (II, 6)
-
„Най-мъдри и най-благочестиви хора са изживели своя живот, избягвайки всяка изтъкваща ги постъпка.“ (II, 6)
-
„Смятам, че човек трябва да бъде много внимателен, когато разсъждава за себе си, а също така и много точен в показанията – независимо от това дали говори високо или тихо.“ (II, 6)
-
„Ако някой се опиянява от своите знания, гледайки отвисоко на другите, нека обърне поглед към миналите векове; тогава той ще свие перата си; защото ще съзре хиляди умове, които ще го стъпчат в краката си.“ (II, 6)
-
„Никой почтен човек не ще счете за достойно да отличи себе си от другите с това, което е общо за всички.“ (II, 7)
-
„Тази грешка – да не можеш навреме да разпознаеш и почувстваш немощта си и рязката промяна в тебе, която предизвиква и в тялото, и в душата ти, според мен еднаква и за душата, и за тялото (ако не е по-голяма за душата), е погубила славата на повечето велики мъже в света.“ (II, 8)
-
„Децата имат младостта и силата в ръцете си и следователно – благоволението на света; затова приемат с подигравки властните и тиранични гримаси на един старец, който няма кръв нито в сърцето си, нито във вените си и прилича на бостанско плашило.“ (II, 8)
-
„Когато чувам да ми разкриват положението на някого, аз не се различавам с това, а веднага обръщам поглед към себе си, гледам какво е положението с мене. Всичко, което се отнася до този човек, се отнася и до мене. Неговият случай ме предупреждава и ме прави бдителен. Всеки ден и всеки час ние говорим за другите това, което бихме казали по-скоро за нас си, ако можехме да се съсредоточим в себе си така, както се разпростираме за другите.“ (II, 8)
-
„...духовните качества на децата ни говорят много и за самите нас. Те са истинска отплата за нашите грижи.“ (II, 8)
-

 

КРАЙ

 

 

Download "Благовест Цветанов - Подбрани мисли от Есета на Мишел дьо Монтен"

18.03.2015 г.

Тенденциозни записки 11

Правило номер едно: Играй. Правило номер две: Не преигравай.
-
"Ние имаме работа с недоразвито общество" - Тодор Живков, български политик
-
Каквото толерираме - с това ще се заобиколим.
-
Вглеждам се в средната продължителност на живота в Европа и стигам до извода, че ще живея някъде до към средата на века... Нито аз, нито който и да е няма да бъде нито вечно млад, нито вечно жив. Всички ще остареем и ще си отидем - едни по-рано, други навреме, а трети - по-късно. Пътници сме в един и същ еднопосочен влак. Това е горчивата истина.
-
"Целият български народ вижда днес да се осъществяват неговите идеали за създаването на една мощна и обединена България: от Дунав до Бяло море и от Охрид до Черно море. (...) Българският народ ще изпитва завинаги най-голяма благодарност и дълбока признателност към силите от Оста и към техните големи водачи Адолф Хитлер и Бенито Мусолини, които осъществиха обединението на България. (...) Особно силни ще бъдат тези чувства по отношение на Германия, чийто воиски действаха в Македония и Беломорието и които по този начин бяха непосредствените освободители на тези български земи. (...)" - Богдан Филов, български политик
-
Броят на дипломираните философи и филолози в страната расте. Един ден ще се превърнем или във философска държава, или във филологическа такава. И няма да има сини и червени, нито леви и десни, а философи и филолози... И тогава българската държава ще цъфне и върже като овощно дръвце на торище!
-
Сътрапезникът гастроном. Липса на капризи към трапезата означава да се осланяме на правилото "Щом не е отровно, следователно става за ядене". Но нека все пак бъдем поне малко капризни и претенциозни.
-
Осми март. Мястото е София, датата е 8-ми март. По улиците имаше толкова много жени с цветя, че ако не беше осми март, човек би си помислил, че нещо е станало с министър-председателя на република България генерал доктор Бойко Методиев Борисов!
-
На тъмно. Министърът на вътрешните работи съобщи, че на 9-ти март сутринта без ток са над 850 населени места в страната.
-
"В Европа има демокрация много, а петрол - малко" - изречение от руския документален филм "Студената политика" (2012г.)
-
13-ти март. Смених щепсела на готварската печка. Чувствам се като мъж, който може сам да се справи с ел-неприятностите и да си спести грижата да търси ел-техник. И тъй, освен чест, морал, достойнство, търпение, физика, пари, жена и любовница, всеки уважаващ себе си мъж трябва да притежава и поне два вида отверки, а още и клещи, разумява се.
-
Нощ е. Отварям прозореца, за да вдишам от свежината на зимния въздух. Две различни субстанции почти неусетно се разминават една с друга край мен: ароматът на запръжка излиза нейде навън, а вътре влизат далечно звучащи ориенталски ритми.

16.03.2015 г.

Васил Друмев по въпроса за обществото и неговото възпитателно значение

Откъс от статията на Васил Друмев „Обществото и неговото възпитателно значение“, публикувана в списание „Духовен прочит“ през 1881 г. (VI, VII):

„И влиза младият човек в живота с пълна вяра в доброто, с твърда решимост да се труди честно за себе си и за себеподобните си, със силно желание да изтрие сълзите на страдащите, да направи честити злочестите и с пълна готовност да жертва себе си, живота си за всичко, което е честно, полезно и свято. Младият човек вярва напълно, че всичко това се постига лесно. В него всичко е младо и пъргаво. Младата му кръв кипи и му дава пълна самонадеяност, младите му способности, умствени и нравствени, развити, усилени и подкрепяни от могъществото на придобитите в училището знания, жадуват за честна и полезна дейност, младото му сърце тупти от любов към доброто, към обществото, към народа; опитът не се е докоснал още до него със студената си ръка и той не се плаши от каквито и да било несполуки. Варата в доброто и честното го съпровожда навсякъде и го въодушевява във всичко. Велика и свята е минутата, когато младият човек встъпва в обществения живот, става вече деен член на обществото. Може ли което и да е общество да не посрещне тази млада сила с отворени ръце? Възможно ли е да се помисли, че обществото не ще отговори на тази млада любов и преданост, на тези млади и мощни сили с любов и доверие и не ще покаже пълна готовност да поддържа тази чудна енергия, тази свята преданост към честното и полезното, тези хубави стремежи? Трудно е да се помисли и да се повярва в това.

Обаче практиката ни показва съвършено противното. Ние наистина с любов и доверие посрещаме младите сили, радваме им се и сме уверени, че тези сили ще бъдат полезни за обществото и за народа, че те с по-голям успех ще съдействат за изкореняване на злото, което съществува у нас, за нравственото и материалното ни усъвършенстване. Но минават години и злото съществува между нас, а младите деятели, на които сме възлагали толкова хубави надежди, като че ли отслабват, променят се и стават обикновени хорица, без особени идеали, без особени високи стремежи и като се вгледаме в техните действия, желания и наклонности по-внимателно, ще видим, че безкористната любов и преданост към доброто и честното, високите и честни стремежи са отстъпили място на частния дребен интерес, на честолюбието, егоизмът и на различни недостойни домогвания; ще видим, че енергията и жаждата за честна дейност са се сменили с безделие и със жажда за леснота, самонадеяността – с малодушие, безкористието – с користолюбие.

Печален е този преврат, но виновни за него сме самите ние, самото общество. Животът е непознат на младия човек или не му е познат такъв, какъвто е той в действителност. Младият човек започва своята частна или обществена самостоятелна дейност под влиянието на онези хубави идеали и стремежи, за които говорихме по-горе, като вярва напълно, че във всичките свои хубави и честни стремежи той ще намери поддръжка и съдействие в обществото, че навсякъде ще срещне той онези откровеност, честност, добросъвестност, от които се въодушевява сам. Но опитът скоро го разуверява. Твърде скоро той започва да вижда, че там, където е предполагал честност, излиза безчестие, където е предполагал откровеност, излиза лицемерие; той вижда, че богатството, чиновете, ласкателствата и подмазванията се ценят повече, отколкото честния труд и откровеното отношение към делото, както и точното и строгото изпълнение на адълженията, вижда още, че твърде често неправдата тържествува, а правдата е тъпкана и унижавана. С една дума, той вижда, че преди, в семейството и в училището, той се е учил и се е научил съвършено различно да гледа на хората и на техните стремежи и домогвания, а сега действителността му предлага нещо друго, че неговите идеали си остават неосъществими. И младият човек започва да се колебае. Трудно му е да се откаже от идеалите си и на първо време той се бори за тях, въодушевяван от надеждата, че ще успее да ги осъществи, но несполуките, примерите на другите хора, присмиванията и горчивите обиди скоро го обезсърчават и обезсилват, а борбата за насъщния хляб, която, както знаем от опит, е тежка, упорита, го омаломощава до такава степен, че накрая той маха с ръка и на идеали и на високи и честни стремежи и на патриотизъм, и става благоразумен, т. е. Такъв, какъвто е болшинството, каквито сме може би всички.

Всичко това може да се случи, както наистина се случва, и тогава, когато младият човек и в къщи и в училището е получил много добро възпитание и твърде правилно и сериозно образование, защото животът и борбата в него са такива въобще, че пречупват и железни характери, както виждаме от твърде много примери в историята. Колко по-лесно може да се случи това, когато и възпитанието и образованието на младият човек са неправилни, непълни, както въобще е сега у нас.

И главна, ако не единствена, причина за това печално нещо сме ние самите, обществото. Обществото има твърде голямо възпитателно значение за младите хора, които вече влизат в живота, стават негови (на обществото) членове. Възпитанието, колкото то и да е правилно, пълно, усъвършенствано, не може по никакъв начин да се счита за завършено в родителския дом и в училището; то се продължава и трябва непременно да продължава и в живота. А в живота възпитатели на младия човек сме всички ние, които съставляваме обществото. Поговорката „между каквито живееш, на тях ще заприличаш“ има в това отношение пълно приложение и оправдание.

От всичко това ясно виждаме до колко е голямо възпитателното значение на обществото за младите хора и какви високи задължения налага това значение върху всеки един от нас.

Не е достатъчно само да се стараем да посеем в меките и възприемчиви детски души зърната на добро възпитание, не е достатъчно само да се трудим за подобрението на училищата, за снабдяването им с добри програми, инструкции и добри учители, не е достатъчно да изобличаваме слабостите и недостатъците в младото поколение, да го мъмрим и хулим за тези слабости и да му даваме най-добрите, най-практичните съвети, а трябва и самите ние да сме такива, каквито желаем да бъдат нашите младежи, трябва самите ние да имаме всички качества на един добър гражданин, на честен, трудолюбив, състрадателен, благочестив, патриот и образован човек, каквито искаме да видим синовете си и въобще бъдещите членове на обществото и народа си.“

Някои възгледи на Васил Друмев

Някои възгледи на Васил Друмев


Предлагам ви извадки от няколко текста на Васил Друмев.


· · ·


„Нравствеността е основа, най-якият корен на народния живот, на народната доброчестин. Падне ли един народ нравствено, той вече е в голяма опасност и откъм самото си съществуване.“ (Из „Животописание, значение на животописите“, публикуван за първи път в „Периодично списание“; текстът излиза в отделни части през 1870, 1871 и 1872 г.)


· · ·


„... днес времената са такива, щото колкото отиваме напред, толкова повече енергия и познания се иска от един народ, за да не остане той назад и да не заглъхне.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Нам предстои още много да се бориме с невежеството у самите нас, както и с много други препятствия. В тая нравствена борба ние имаме нужда от примери на самоотвержение, твърда воля, енергия и т. под., защото само владеящиц с подобни свойства, ние можеме да имаме пълна надежда, че ще излезем победители и от тая борба; трябва ни насърчаване, защото препятствията са тъй силни и тъй много, щото нашите собствени усилия често се осуетяват.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Миналото е коренът на настоящето и бъдещето. Който иска да добие добро и свястно настояще и бъдеще, той трябва основно да изучава миналото си. В миналото си ние ще намерим причините и условията на много наши сегашни народни особености, с които се отличаваме от другите народи. Всестранното развитие на един народ само тогава може да бъде правилно и успешно, когато бива съобразно с неговите особености, с неговът характер.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Онзи, който си знае добре миналото, той знае какво е бил и какво може да бъде занапред. А това е много важно, особено за доброчестината на един народ.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Величието на духа се познава, казвам, в несгодностите и в страданията, разбира се, у нас породени от невежеството.“ (Из „Животописание, значение на животописите“)


· · ·


„Образованието на сърцето и характерът следователно не зависи от нашата разумна и свободна воля: то става единствено под влиянието на външни причини, под влиянието на природата, средата (кръгът), в която се намира човек, и преимуществено под влиянието на родителите.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„По много неблагоприятни исторически и други обстоятелства, образувал се е характер някак си лошев в една значителна част от нас. Ний сме станали някак жестокосърдни, завистливи, злопаметни, егоисти: готови по-скоро да накажем, отколкото да простим; готови да прибегнем към най-черни лъжи и клевети, само и само да си отмъстим; готови сме за инатът си да развалим, най-светата и полезна работа.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Обществото има много нужди, и сека нужда си има сферата. Следователно, задатъкът на отхраната е – да приготвим членовете на обществото тъй, щото секи един, действуящиц в своята сфера, да бъде полезен.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Има неща, които са и треба да са общи за сичките человеци, които треба да ги има и френецът, немецът, и българинът, и англичанинът, и всички въобще.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„...нравствено свободният човек никога не се подчинява на страстите си или на страстите на другиго, никога не си позволява да върши нещо под какво да е друго влияние, освен под влиянието на разумността, честността, благородството.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Училището знае и тряба да знае целта, към която е длъжен човек да се стреми в животът си.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„...тряба да знаеме и кое е добро и полезно в животът, тряба да знаеме и кое е добро и полезно за едно общество, за един народ, за цялото человечество. (...) тряба да сме познати при това и със стремленията и идеалите на това человечество.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Простота и ясност се иска въобще при изложението на секи един предмет(...)“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Въобще человеческият живот се дели на две главни половини. В първата половина человек се готви за оная воля, която му предстои в животът, т.е. Готви се за деятелност – а във втората половина, - той вече действа като същество самостоятелно, което определя своите действия и постъпки по свои собствени убеждения, по своя собствена воля и съвест.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Но дали човек бива съвършено свободен от какво да е възпитивающе влияние във втората половина на животът си? Не. Таквоз влияние произвежда на него обществото, между което той живее, неговата собствена опитност, превратностите на съдбата му и мн. др. За това се случава човек, в зрелият си възраст вече, да си изменява характерът, наклонностите и проч.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Тряба да знаеме, че справедливо е казано, как навикът е втора природа. Онова, което се придобива от навик, никога или поне доста трудно се изкоренява. Придобитото от навик много по-яко устоява против всичко, от колкото онова, което се придобива по разумност и съзнание. В тежките и неблагоприятни минути в животът человек често остава глух към гласът на разумът и даже на съвестта, но рядко изменява на навикът си. Навикът е сила почти всемогуща.“ (Из „За отхраната“)


· · ·


„Колко и да не ще човек да каже нещо лошо за нашите училища, но не може да не изповяда, че те са далеч не само от целта си, ами и от онзи път, който води към тази цел. Нашите деца постъпват в училищата 7 или 8-годишни. Как есело и привлекателно се показва училището за едно дете, можеме да заключиме от това, че децата скоро намразяват училището и предпочитат по-добре да остават в къщи и да вършат някоя къщна работа, от колкото да идат в училище.“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


„20-23-25-годишният млад човек на сичко гледа със самонадеяност, на сичко гледа с добро око, защото опитът още не го е поохладил и в него има горяща кръв, че всичко в светът става лесно и добро, стига само човек да ще. Ето какъв поглед има на святът младият човек, като излезе от училището и стъпва в животът. Ще рече, че той още не е познат с животът, в който встъпва; а като е тъй, то този живот ще е за него нвоа школа, ново училище. И наистина, до сега в родителският дом и в училището той се е готвил само за да може в тази по-горна школа, която се казва животът, да следва добре и с достойнство. (...) Сега, пита се, трябват ли тука учители или ръководители за човека? Трябва; но тези учители или ръководители са длъжни не толкоз да поучават, съветват, колкото да дават добър пример. И тези учители сме ний сички, цялото общество.“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


Ще рече, господа, че не стига само да се стараеме да посеем в мяките и възприемчиви детски души зърната на добрата отхрана, не стига да се стараеме за подобрението на училищата си, ами трябва и сами ний да бъдем таквиз, каквито искаме да бъде нашето потомство, трябва сами ний да имаме сичките качества на един добър гражданин и човек, какъвто желаеме да видиме и синът си, децата си(...)“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


„Влиянието над умът, над сърцето и над съвестта е най-силното и щом един човек успее да спечели таквоз едно влияние над други – то тоз човек може на много добри или зли работи да склони онези, над които господства с влиянието си.“ (Из „Сказки за възпитанието“)


· · ·


„В дейността, която изисква от нас обществото или отечеството, твърде често можем да дойдем в противоречие със своите собствени интереси и наклонности.“ (Из статията „Семейството“, публикувана за първи път в сп. „Духовен прочит“ през 1881 г.)


· · ·


„Патриотизмът не е патриотизъм, ако той не се корени дълбоко в сърцето на човека. Истински патриотизъм е само този, който произлиза от дълбока любов към народ и отечество.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„...най-голямото, най-ужасното престъпление на света е отказването от своя народ, предателството и продаването на народните интереси, тъй като такова престъпление е насочено против най-свещените човешки задължения, то е противоестествено.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„Семейството е основа на народ, отечество и държава и от семейството зависи отечеството и държавата да бъдат велики, могъщи и честити. Народът се състои от членове, а тези членове се раждат и отхранват в семействата. Много семейства, обединени в едно цяло, образуват общото, голямото семейство – отечеството. Каквито са семействата на един народ, такъв ще бъде и народът, който е съставен от тези семейства.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„Въобще, там където възпитанието на младите поколения се е отстранявало от семейството, личният и общественият живот са почнали да упадат, характерите да стават дребнави, патриотизмът да отслабва. Това се вижда и в старите времена, виждаме го и сега и в нас самите.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„...народните деятели трябва да се отличават винаги с висока, чиста нравственост.“ (Из „Семейството“)


· · ·


„Каквото е възпитанието на човека, такъв му е и характерът, такива са и делата му, такъв му е и целият живот.


Каквото възпитание се даде на членовете на един народ, такава ще бъде и съдбата на този народ.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“ - статия, публикувана за първи път в сп. „Духовен прочит“ през 1881 г.)


· · ·


„Възпитателното значение на училището е твърде голямо, но не по-малко е възпитателното значение и на обществото, и че едното без другото не може по никакъв начин да постигне целта си.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Младата душа естествено има в себе си всички задатъци за нравствено съвършенство.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Влиянието на всички членове на обществото не е и не може да бъде еднакво върху младото поколение. Затова точното изпълнение на задълженията, за които става дума, се изисква най-вече от тези, които са по-развити или тъй наречените образовани, от интелигенцията, а особено от органите, чрез които се проявява общественият живот. Тези органи са: литературата и журналистиката, правителството и държавните мъже и служителите на църквата или духовенството.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Интелигенцията е сумата на умствените и нравствените сили на обществото и народа. Тя е мярката на общественото развитие и съзнание, от нея преимуществено се съставят органите, чрез които, както казахме, се проявява общественият живот и тя дава направление на този живот.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Вестниците трябва да служат на истинските обществени и народни интереси, а не на интересите и страстите на своите издатели и списвачи и на техните партии и патрони.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Литературата е съкровищницата, в която умствените сили на обществото и на народа внасят своите богатства. Поради това тя е твърде могъща възпитателна сила и за млади и за стари. Литературата може да очисти народните стремежи и идеали от всичко вредно, в което не напълно трезвото и ясно народно съзнание ги е облякло и да приготви сполучливото осъществяване на тези стремежи и идеали.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)


· · ·


„Както начело на правителството трябва винаги да блести висока нравственост, така също нравствено чисти трябва да бъдат и държавните мъже и въобще чиновниците. Нравствено нечисти хора не трябва никога да заемат служби, било правителствени или граждански, защото такива хора, като минат на служба, съдействат за разваляне на нравствеността в обществото.“ (Из „Обществото и неговото възпитателно значение“)

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (четвърта част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли


/четвърта част/


Римската цифра посочва книгата на "Есета" („Опити“), а арабските - главата в съответната книга. Преводът е на Тодор Чакъров.

-

Необходимо е да се грижим за нещо и да се занимаваме с нещо само дотолкова, доколкото да поддържаме бодрото си настроение и да се предпазим от неприятностите, до които довежда другата крайност – отпуснатото и сънливо безделие.“ (I, 39)


-


Слава и покой не могат да живеят под един и същ покрив.“ (I, 39)


-


Суетно желание е да се мъчиш да извлечеш слава от годините си на бездействие и усамотение.“ (I, 39)


-


В уединение можеш да се объркаш също така, както и в общуване със света.“ (I, 39)


-


...но никой писател досега не е посял повече зърна в книгите си или поне не е сял по-гъсто от мене.“ (I, 40)


-


По дяволите красноречието, което буди у нас ревност към самото него, а не към същността на нещата!“ (I, 40)


-


Ненавиждам смъртно всичко, което намирисва на ласкателство...“ (I, 40)


-


От всички човешки безразсъдства най-обикновеното и най-разпространеното е стремежът към име и слава“ (I, 41)


-


Ние жертваме благата и живота си, когато от тях имат нужда нашите приятели, но да бъде отстъпена честта, да бъде подарена славата другиму – това никога не се е случвало.“ (I, 41)


-


...степените в в душевното устройство на хората са толкова, колкото са стъпките от земята до небето, т.е. безброй.“ (I, 42)


-


За човека трябва да се съди по него самия, а не по гиздилата му.“ (I, 42)


-


Царят е човек като всички. И ако той е лош по рождение, дори властта над целия свят не ще го направи по-добър.“ (I, 42)


-


И наистина не е леко да управляваш другите, когато не си способен себе си да управляваш.“ (I, 42)


-


И общуването с жени не възбужда този, който се е наслаждавал до пресита. На когото не се е случвало да изпита жажда, той не знае какво голямо удоволствие е да утолиш жаждата си.“ (I, 42)


-


Всички истински блага, на които се наслаждават държавните мъже, са еднакви с благата на хората със средно положение (...)“ (I, 42)


-


Разумът ни заповядва да вървим винаги по един и същи път, но не винаги с еднаква бързина; и макар че мъдрият човек не трябва да позволява на страстите да го отклоняват от правия път, той може, без да изпадне в противоречие със своя дълг, да им позволи ту да ускорят, ту да забавят крачките му – да не го заковават като колос на едно и също място, неподвижен и безстрастен.“ (I, 44)


-


Това не е фехтовка, в която броят на ударите решава победата; докато врагът се държи на краката си, трябва да му се нанасят все по-силни и по-силни удари; победата не е победа, ако не сложи край на бойното действие.“ (I, 47)


-


Но в същност изглежда, че нашите замисли и разсъждения също така зависят от съдбата и тя придава даже на мисълта ни своята неяснота и несигурност. “ (I, 48)


-


Трябва да се стремим да подчиним на нашата власт колкото е възможно повече това, което зависи от случайността.“ (I, 48)


-


Аз бих извинил с готовност нашия народ, че за своето усъвършенстване той не се ползва от други образци и правила, освен от своите. Защото не само на простолюдието, но и на всеки човек почти е свойствена тази слабост да определя желанията и възгледите си в зависимост от условията, при които живее от самото си рождение.“ (I, 49)


-


...душите колкото са по-слаби, по-малко възможност имат да постъпват много добре или много зле.“ (I, 49)


-


Разсъждението е инструмент за всяка дейност и се употребява за всичко.“ (I, 50)


-


Понякога разсъждавам за нещо важно и сложно; тук обаче не мога да намеря нищо свое; пътят е дотолкова утъпкан, че не остава нищо друго, освен да вървя по следите на другите. В такъв случай ролята на разсъждението ми се състои в това да избера оня път, който изглежда най-добър, и да докажа, че от хилядите други този е най-предпочитаният.“ (I, 50)


-


Всяко наше действие разкрива нашата същност.“ (I, 50)


-


Измежду душевните качества на човека има и лоши; който не ги види, той не може да изучи душата изцяло. И става така, че човешката душа може да се изучи по-добре, когато тя върви с обикновени крачки.“ (I, 50)


-


Може би сами по себе си нещата имат своя тежест, свои измерения, свои качества; но вътре в нас ние ги прекрояваме според нащата мярка. Смъртта е ужасна за Цицерон, а желана за Катон, безразлична за Сократ.“ (I, 50)


-


Нашето щастие или нещастие зависи само от нас.“ (I, 50)


-


Съдбата не може да направи нищо за нашите нрави; обратното – те я повличат след себе си и ѝ придават свои облик.“ (I, 50)


-


...една дреболия, едно какво да е занимание на човека показва, както и всяко друго нещо, какъв е той.“ (I, 50)


-


Аз съвсем не мисля, че злонамереността у нас е така много, както суетността, нито пък, че злобата е повече от глупостта; ние не сме толкова зли, колкото безразсъдни; не сме толкова мерзки, колкото нищожни.“ (I, 50)


-


Защото онова, което човек ненавижда, той го взема на сърцето си.“ (I, 50)


-


Ако ние, макар и от време на време, се забавлявахме да се вглеждаме в себе си и ако времето, което губим за наблюдение на другите и за запознаване с неща извън нас, използвахме за изучаване на самите себе си, лесно щяхме да разберем от какъв слаб материал сме изградени и колко сме настабилни.“ (I, 53)


-


С каквото и да се запознаем, на каквото и да се радваме, ние винаги чувстваме, че то не ни удовлетворява и винаги ламтим към бедещето и непознатото, тъй като настоящето не може да ни насити, а затова, че ние не умеем да се възползваме разумно от него.“ (I, 53)


-


Прекаленият хлад и прекалената жар еднакво варят и пекат. Аристотел казва, че кюлчетата калай се топят и разливат от студа и суровата зима така, както от силната топлина. Желанието и насищането ни карат да страдаме и когато не сме постигнали наслаждението, и когато сме прехвърлили неговата мярка. Глупостта и мъдростта се пресрещат в едно и също чувство и отношение към несгодите, които постигат човека. “ (I, 54)


-


Детството и старческата възраст си приличат по слабостта на ума; алчността и разточителството – по стремежа към печелене и трупане на състояния.“ (I, 54)


-


С основание може да се каже, че има два вида невежество – едно, произтичащо от неграмотността, което предшества науката, и друго – многознайно, което върви подир науката; второто се поражда и създава от науката така, както първото се руши от нея.“ (I, 54)


-


Ако тези „Опити“ заслужават все пак да се говори за тях, може да се случи, както ми се струва, така, че те да не се харесат нито на обикновените и простите, нито на изключителните и превъзходните умове; едните няма да ги разберат, другите – не ще се задоволят с тях; те ще трябва да намерят мястото си между едните и другите.“ (I, 54)


-


И поведението на един човек, който смесва благочестието с нечестния живот, е достойно, струва ми се, за осъждане повече от поведението на човек, който си е по начало порочен и остава винаги верен на себе си.“ (I, 56)


-


Коя е тази чудовищна съвест, която може да бъде спокойна, след като е дала приют под един и същ покрив, в едно съгласувано и мирно съжителство както на престъпника, така и на съдията?“ (I, 56)


-


Каква досадна болест да се смяташ за толкова мъдър, че да не допуснеш някой друг да мисли малко по-различно от тебе!“ (I, 56)


-


Аз предлагам човешките мисли, в това число и моите, да се разбират просто като човешки, обособено, а не като установени и подредени по заповед на небето и поради това – мисли, които не подлежат на съмнение и не търпят възражения.“ (I, 56)


-


Да умреш от старост, това е рядка, изключителна и необичайна смърт; много по-неестествена от другите видове смърт (...)“ (I, 57)


-

Свободата, Санчо...

„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека. Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои. Задълженията да се отплатиш за направените ти благoдеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“

Из „Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча“, Мигел де Сервантес („EL INGENIOSO HIDALGO DON QUIJOTE DE LA MANCHA“, Miguel de Cervantes Saavedra)

13.03.2015 г.

Героят на нашето време

„Да, такава е била моята участ от най-ранно детинство! Всички четяха по лицето ми признаци на лоши качества, които не съществуваха, но ги предполагаха – и те се родиха. Бях скромен – обвиняваха ме в лукавство: станах потаен. Дълбоко чувствах доброто и злото; никой не ме ласкаеше, всички ме оскърбяваха: станах злопаметен; бях мрачен, другите деца – весели и бъбриви; чувствах се по-горе от тях – поставяха ме по-ниско: станах завистлив. Бях готов да обичам целия свят – никой не ме разбра: и аз се научих да мразя. Моята безцветна младост протече в борба със себе си и с другите; боейки се от насмешки, аз пазех дълбоко в себе си най-добрите си чувства: там те и умряха. Говорех истината – не ми вярваха: почнах да лъжа; като опознах добре хората и пружините на обществото, станах изкусен в науката за живота и видях как другите без изкуство са щастливи, като се ползваха даром от онези изгоди, към които аз така неуморно се стремях. И тогава в гърдите ми се роди отчаянието – не онова отчаяние, което лекуват с дулото на пистолета, но студеното, безсилно отчаяние, прикрито с любезност и добродушна усмивка. Станах нравствено осакатен: едната половина от моята душа не съществуваше, тя изсъхна, изпари се, умря, аз я отрязах и я хвърлих – докато другата шаваше и живееше в услуга на всеки, и това никой не забеляза, защото никой не знаеше за съществуването на загиналата ѝ половина; но вие сега събудихте в мене спомена за нея и аз ви прочетох нейната епитафия. На мнозина изобщо всички епитафии се струват смешни, но на мене не, особено когато си спомня кой е покойникът под тях. Впрочем аз не ви моля да споделяте моето мнение: ако моята изповед ви се струва смешна – моля, смейте се: предупреждавам ви, че това ни най-малко няма да ме огорчи.“

Из „Герой на нашето време“, Михаил Лермонтов

8.03.2015 г.

Причини за писане в блог

Не малко пъти съм споделял на мои познати за писането си в блога и не малко пъти съм бил в позиция да обяснявам каква е ползата ми от това. Нима трябва да имаш полза от нещо, което чувстваш приятно и което отнема около десетина-петнайсетина минути от деня ти? А дори и да имаш такава полза - всякога ли е тя лесно формулируема, лесно дефинируема за онези уши, които отказват да я разберат?

Писането в блог е процес, доста показателен за търсенето на идентичност у нас. Чрез него ние показваме преди всичко вписването си в един колектив. Ако даден блог се отнася към обществените дела у нас, то онзи, който пише в този блог се вписва в колектива на гражданското общество и с право би могъл да бъде определен като буден, съвестен (а защо не и достоен) гражданин, съблюдаващ делата в страната.
Достойна работа е писането, щом изгражда и подкрепя чувството за общност и единност.
Самият факт, че гражданинът Х е предпочел да напише коментар или някакъв друг текст, отнасящ се до нещо случило се, вместо същият този гражданин Х да изпие една бира в кварталния restaurant - ето това го прави достоен, прави го участник в една виртуална общност. А ако преувеличим, прави го и до известна степен космополитен, защото сред мислите си той настанява такива, които са (твърде) далеч от делника и делата му и не го засягат пряко.
От друга гледна точка, забелязал съм, че пишещите хора са онези, които не са лишени от самочувствие, защото писането демонстрира вътрешната нагласа, че имаме какво да кажем на другите. А онзи, който си мисли, че няма какво да каже на другите (или какво да си каже с тях), той обикновено е лишен от самочувствие и поради това избягва да говори, камо ли да пише. Какво да кажа за хората от другата крайност: многознайковците, които винаги си мислят, че имат какво да кажат? Самият аз съм един от тях; по себе си съдя, че те са (ние сме) бъбриви, говорещи, пишещи и изобщо: комуникативни. И за да не се превърнем в досадници (каквито по неизбежност бихме станали, ако не спазвахме следващото условие): повече пишем, отколкото говорим. Така онзи, който иска да научи мнението ни по тоя или оня въпрос, отваря блога ни и чете това и онова.
И в крайна сметка писането - като изключвам тук хората, които са превърнали тая дейност в своя професия и доход - означава стремеж към общуване с цел изграждане на общност.

Край

post scriptum: Смятам, че писането не вреди на никого. То упражнява и тренира мисловните процеси не по-малко от четенето.

6.03.2015 г.

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (трета част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли


/трета част/


Римската цифра посочва книгата на "Есета", а арабските - главата в съответната книга. Преводът принадлежи на Тодор Чакъров.

-

Не съвпадат с истинското приятелство и следните четири вида отношения между хората, установени в античността: родствените, обществените, породените от гостоприемство и любовните – нито поотделно, нито всички заедно.“ (I, 28)


-


Нищо не може да стои по-високо, ако има и друго, колкото него.“ (I, 28)


-


В отношенията, поддържани с определена цел, трябва да се отстраняват всички пречки, засягащи пряко тази цел.“ (I, 28)


-


Малко ме е грижа за душевната чистота на моя лакей; аз търся у него преди всичко усърдие.“ (I, 28)


-


Край масата аз предпочитам повече приятния събеседник, отколкото благонравния; в леглото – повече красотата, отколкото добротата; в сериозните беседи – положителното знание, свободно от педантизъм. И така нататък.“ (I, 28)


-


Обичам умерените и уравновесени характери; прекалеността дори и в доброто, ако не ме оскърбява, ме учудва и ме затруднява в намирането на подходящо за нея име.“ (I, 30)


-


Стрелата, която надминава целта, струва толкова, колкото и стрелата, която не я достига. Еднакво тягостно ми е, когато гледам в силна светлина, както и когато се взирам в мрака.“ (I, 30)


-


Не всички хора са склонни към всякакви наслаждения и удоволствия.“ (I, 30)


-


Истинско поле и предмет на заблуждението са непознатите неща. Самата необичайност на разказите за тях ни кара вече да им вярваме. Освен това, излизайки извън законите на нашата обикновена логика, тези разкази ни лишават от начини да се борим срещу тях.“ (I, 32)


-


Трябва да бъдем доволни от светлината, която слънцето желае да ни праща чрез своите лъчи; и нека, който вдигне очи, за да вземе макар и малко повече светлина върху себе си, да не се чуди, ако за своята дързост се лиши от зрение.“ (I, 32)


-


В която и област да се впусна, винаги се изправям пред бариерата на обичая – така старателно е обхванал той всички наши пътища.“ (I, 36)


-


Аз не споделям всеобщото заблуждение, че за другите трябва да съдим, сравнявайки ги със себе си. С готовност допускам, че има хора различни от мене. Ако аз имам определени обноски, не задължавам другите и те да ги имат – както обикновено правят някои.“ (I, 37)


-


Векът, в който живеем (поне под нашите небеса), е толкова тежък, че не само добродетелта, но дори представата за нея е нещо непознато (...)“ (I, 37)


-


Нашите съждения също така се опорочават, следвайки общата поквара на нравите. “ (I, 37)


-


...у нас има повече поети, отколкото съдници и тълкуватели на поезията; сякаш е по-лесно да се пише поезия, отколкото да се разбира.“ (I, 37)


-


Така че няма нищо чудно в това някой да плаче заради смъртта на този, когото дори не е искал да вижда жив.“ (I, 38)


-


Впрочем целта на всички, струва ми се, е една и съща – всеки да живее свободно според желанието си. Често си мислим, че сме се откъснали от грижите си, а в същност само сме ги сменили.“ (I, 39)


-


Ето защо не е достатъчно само да избягаш от хората; не е достатъчно да смениш мястото си; нужно е да избягаш от нравите на тълпата, които дълбоко са се вкоренили в тебе; нужно е да се откъснеш от себе си и след това отново да намериш своята същност.“ (I, 39)


-


Ние влачим оковите си навсякъде, където отидем; и все няма пълна свобода – винаги обръщаме поглед към това, което сме оставили след себе си, нашето въображение е винаги заето с него.“ (I, 39)


-


Злото е заседнало в душата ни, а тя не може да избяга от себе си.“ (I, 39)


-


И наистина мислещият човек нищо не губи, докато владее себе си.“ (I, 39)


-


Кой не се съгласява да даде с готовност здравето си, спокойствието си, живота си, за да получи известност и слава – най-безполезната, най-ненужната и най-фалшивата от вскички монети, които са в наша употреба?“ (I, 39)


-


Уединението, струва ми се, има по-голям смисъл за тези, които са дали на света най-цветущите си и най-плодотворните си години.“ (I, 39)


-


Време е да развържем връзките си с обществото, щом като не сме в състояние вече нищо да му дадем. Който не може да дава, той не трябва и да взема.“ (I, 39)


-


Ние трябва да се ползваме от случайните и независещи от нас удобства, щом ни доставят удоволствие, но те не трябва да бъдат основното в нашия живот; те наистина не са най-важното; и нито разумът ги желае.“ (I, 39)


-


Моето уважение към философа Аркезилай не намалява ни най-малко от това, че той си е служел със златни и сребърни прибори, тъй като положението му е позволявало това; дори го уважавам повече, че не се е лишавал от тия блага и се е разпореждал с тях умерено и свободно.“ (I, 39)


-


Аз виждам доколко са ограничени нашите естествени потребности; и като гледам как често просякът на моята врата е по-жизнерадостен и по-здрав от мене, поставям се на неговото място и се мъча да вляза в неговата кожа. Макар да знам, изхождайки от много подобни примери, че смъртта, нищетата, презрението и болестите са по петите ми, аз се мъча да не изпадам в ужас, като имам предвид, че по-нискостоящите от мене ги приемат с търпение. И не мога да повярвам, че неразвитият ум е в състояние да направи повече от силния; или пък че с помощта на разума не може да се постигне това, което се постига с навика.“ (I, 39)


-


Книгите са приятни, но ако, увлечени в тях, ние загубим жизнерадостта и здравето си, които са най-ценните за нас, нека ги изоставим! Аз съм от хората, които смятат, че ползата от книгите не може да замени тази загуба.“ (I, 39)


Мишел дьо Монтен-

Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (втора част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли


/втора част/


Римската цифра посочва книгата на "Есета", а арабските - главата в съответната книга. Преводът принадлежи на Тодор Чакъров.

-

...всеки, който вътре в себе си почита общоприетите и утвърдени възгледи и нрави, не може да се откаже от тях без угризения, нито пък да ги следва, без да ги одобрява.(I, 23)

-


За да покаже, че няма нищо диво в света под нейна власт, природата понякога създава у по-малко просветени народи такива произведения на духа, които оборват и най-съвършените творения на изкуството.“ (I, 25)


-


Ние знаем да казваме „Така е казал Цицерон“, „Такива и такива са възгледите на Платон за нравствеността“, „Това са самите думи на Аристотел“. А ние, какво казваме самите ние? Какво правим ние? Какви са нашите съждения?“ (I, 25)


-


Аз мразя хора, които се отнасят по-нетърпимо към дреха с недостатъци, отколкото към душа с недостатъци и които съдят за човека само по поклоните му, по държанието му, по обувките му.“ (I, 25)


-


Когато срещнем лошо обут човек, ние казваме, че не е чудно това да е обущар. По същия начин, изглежда, както често опитът ни показва, че лекарят по-малко от всеки друг се грижи за здравето си, теологът – за усъвършенстването на своите нрави, а ученият – за истинските знания.“ (I, 25)


-


Никога не съм виждал баща, който да признае, че синът му е келяв или гърбав, колкото и очевидно да е това...“ (I, 26)


-


Нека възпитателят заставя своя ученик всичко да пресява през ума си и нищо да не му втълпява само със силата на авторитета и влиянието си.“ (I, 26)


-


Що се отнася до учението чрез общуване с други, често съм се натъквал на един обичаен порок: вместо да опознаем другите, ние само гледаме да се покажем пред тях и се стараем повече стоката ни да не се залежава, отколкото да купим от тях нова стока. Мълчаливостта и скромността са качества, твърде удобни за общуване.“ (I, 26)


-


Който се бори против законите, той заплашва най-порядъчните хора с камшик и въже.“ (I, 26)


-


Тези, които имат слабо тяло, се трупат с дрехи, за да го направят по-пълно; мисълта на някои е суха, а те я раздуват с думи.“ (I, 26)


-


От общуването с хора човешкият ум се домогва до изумителна яснота.“ (I, 26)


-


Опознавайки безкрайното множество характери, учения, съждения, закони и обичаи, ние се научаваме да съдим здраво за своите собствени, а също така нашият ум се учи да разбира своето несъвършенство и вродената си немощ – нещо, което не е лесно.“ (I, 26)


-


Толкова хиляди хора, погребани преди насм ни учат да не се страхуваме от смъртта и спокойно да преминем в другия свят, където ще намерим добра компания.“ (I, 26)


-


Защото, струва ми се, първите съждения, с които трябва да бъде наситен умът на ученика, трябва да бъдат съждения, които ще внесат ред в неговите нрави и чувства, които ще го научат да познава себе си, да живее, както трябва, и да умира, както трябва. От свободните изкуства ние трябва да започнем с онова от тях, което ни прави свободни.“ (I, 26)


-


Странно нещо, в нашия век философията дори и за умните хора е само празна и фантастична дума, която няма никакво приложение и никаква цена – нито в мислите, нито в делата на хората. Предполагам, че причина за това са безкрайните спорове, които са задръстили нейните пътища.“ (I, 26)


-


Учат ни как да живеем, когато животът си е вече отишъл“ (I, 26)


-


Философията има свои разсъждения както за новородените, така и за грохналите от старост.“ (I, 26)


-


Колко такива хора съм срещал в мое време, които от прекалена вдаденост в науката са оглупявали!“ (I, 26)


-


Френската мъдрост отдавна е станала пословична с това, че рано се казва и бързо се забравя.“ (I, 26)


-


Странното и необичайното в нашето поведение и нрави трябва да се избягва като пречка за общуването ни с хората и като нещо уродливо.“ (I, 26)


-


Аз искам дори и в разпуснатостта си той да превъзхожда по издръжливост и твърдост другарите си. И ако не причинява зло, то да не бъде нито от липса на възможности, нито от липса на знания, а само от липса на зла воля.“ (I, 26)


-


Истинското огледало на нашите мисли е начинът ни на живот.“ (I, 26)


-


Светът е толкова бъбрив, че още не съм срещал човек, който да говори не повече, а по-малко, отколкото е нужно; за всеки случай половината от нашия живот отива в говорене.“ (I, 26)


-


Привличайки вниманието върху себе си, красноречието нанася вреда на самата същност на нещата.“ (I, 26)


-


А и в моя характер нямаше други пороци, освен мудността и ленивостта. Опасно беше не това, че ще направя нещо лошо, а това, че няма да направя нищо. Нищо не предвещаваше, че ще стана лош, а всичко – че ще стана безполезен. За мене можеше да се предвиди склонност към безделието, но не и към злото.“ (I, 26)


-


Не без основание може би ние приписваме лековерието и податливостта към внишения на невежеството и простодушието; някога ме бяха учили, струва ми се, че вярата е нещо, което сякаш се запечатва в нашите души; а щом е така, колкото душата е по-мекушава и по-неспособна за съпротива, толкова по-лесно е да се запечата нещо в нея, каквото и да е то.“ (I, 27)


-


Ако наречем чудо всичко, до което нашият разум не може да достигне, то колко такива чудеса непрекъснато ще се появяват пред погледа ни?“ (I, 27)


-


Не толкова величината, колкото новостта на нещата е, която ни подтиква към търсене на тяхната причина.“ (I, 27)


-


Колко малко вероятни неща има на света, засвидетелствани от хора, които заслужават доверие!“ (I, 27)


-


Нека да си спомним колко противоречия чувстваме ние в нашите собствени съждения. Колко много неща вчера сме приемали с ненарушима вяра, а днес ни се струват измислици. Високомерието и любопитството са двата бича на нашата душа. Последното ни кара да си пъхаме носа навсякъде, докато първото ни забранява да оставяме нещо нерешено и неопределено.“ (I, 27)

Тенденциозни записки 10

"Don't kill my mother, mother fucker. donke le" (1997, Каналето)

-

Нацията ни, освен състаряваща и оглупяваща, е и погрозняваща. Устремно върви към бездната! Чак ме хваща яд, мислейки това.

-

Нека и аз да кажа нещо за господин режисьора на новия филм за Левски - Максим Генчев. Този, въпросният беше върл привърженик на партия ГЕРБ до момента, в който от правителството на генерал Борисов (2009-2012) му отказаха финансиране за филма. "Няма патриоти!", "Няма родолюбци" - ето това тръбеше тогава този, който след това (у филма си) вкара псувня в устата на Идеолога на Съвременна България. Но ме мъчи едно: кой му стана спонсор; кой му финансира филма?

-

Соч., т. ХV, 1935, с. 608 (курсивът е на Енгелс)

-

Една голяма, съществена част от живота ми преминава в житейски дилеми...

-

Повечето хора не се самоубиват заради страха от това какво ще кажат съседите им.

-

Пийте от радост, пийте от мъка, пийте по празници - лични или национални. Пийте със или без повод. И изобщо - каквото и да ви се случва: не спирайте да пиете! Има цели индустрии, крепящи се на алкохолна зависимост и замъглен ум.

-

На излизане от вкъщи взех битовия боклук, за да го изхвърля в обществения контейнер. Малко преди обществения контейнер има хранителен магазин, а до хранителния магазин излязла продавачката, пуши цигара. Висока, стройна жена, с руса коса и хубава усмивка. Същата тази madame изведнъж ми вика: "Дай капачката!" "Ква капачка? - отвръщам ѝ аз, а тя ми отговаря: "От бирата" и сочи с пръст към подала се бирена бутилка от плика с отпадъци. "Трябва ни за кампанията", казва. Дадох ѝ капачката (иначе кой знае как щеше да свърши всичко). Та... ей с такива хора сме тръгнали да съграждаме ний европейско общество.

-

28 февруари, 1 март

Едни приятели ми идваха на гости. Изпиха всичкия алкохол, с който се бях запасил и си заминаха. Ей това са приятели! Но забележете само защо си заминаха: единият имаше час при зъболекаря си (09:30 сутринта), другия трябваше да си хване автобуса, за да се придвижи до града, в който живее понастоящем (около 13:00 часа); пък третия без причина ни изостави към 06:00 часа... Мисля си, че мога да изкарам поне две денонощия, седейки, пиейки, пушейки, слушайки и говорейки. Впрочем: честита баба марта...

-

Ако случайно забележите някъде из улиците надписа "manemu" - трябва да знаете, че това не е "манему"; това е "тапети".

-

"Всъщност как е възможно млади мъже, избрали за себе си всякакви духовни цели, да не чувстват основния инстинкт за душевно самосъхранение, а да пият бира?… " (от "Залезът на Боговете", Ницше)

-

И една поетична псувня, която чух преди няколко дни. Прави впечатление, че липсва образът на майката :) : "Да еба аз таз крива нива" (за протокола да кажа, че жена ругаеше мъж поради непохватността му)

-

"Колкото повече изгреви посрещаш, толкова по-далеко ще е залезът на дните ти" - поговорка.

-

Две заглавия в медиите, по повод трети март – национален празник: Първото: „С плакати на Сталин и червени знамена Атака отбеляза Трети март“ и второто: „Поздрав от Джон Кери: Впечатляващ е прогресът ви от Освобождението насам“.

-

11053064_782601758491144_3439918779081323027_n

''Към себе си'' от Марк Аврелий. Подбрани откъси (трета част)

Marcus Aurelius Antoninus - „Та еis heaution“


Подбрани мисли


/трета част/


Превод от старогръцки език - Богдан Богданов.

-


„Какво е порокът? Той е това, което толкова пъти си наблюдавал. И изобщо трябва да бъдеш готов, когато ти се случва нещо, да си спом-ниш, че си го виждал много пъти. Навсякъде – и горе, и долу ще откри-еш същите неща, с които са пълни историите и на древността, и на по-близкото минало, и на тези от вчера. С тях са пълни и сега градовете и къщите ни. Нищо ново няма. “


-


„Тщеславно тържествено шествие, драма на сцената, стадо овце и говеда, схватка на копиеборци, кокал, подхвърлен на кученца, залък хляб в басейна за рибите, угрижени, мъкнещи товар мравки, побегнали в уплаха мишки, разигравани на конец марионетки. Трябва да участву-ваш във всичко това в добро разположение на духа и без да роптаеш. Редно е обаче да забележиш, че всеки има такава стойност, каквато е стойността на нещата, които го занимават.“


-


„Колко превъзнасяни до бога люде са вече потънали в забрава! Колко превъзнасяли ги са си отишли отдавна!“


-


„Прав или изправян.“


-


„Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда достоен човек. Все едно златото, смарагдът и пурпурът да можеха да ка-жат: <<Независимо какво прави или говори някой, аз трябва да бъда сма-рагд и да запазя цвета си.>>“


-


„Скоро ще забравиш всичко, скоро и тебе ще те забравят всички.“


-


„Когато някой сбърка спрямо тебе, веднага си представи какво е възприемал за добро или зло, та е сбъркал. Разбереш ли, ще го съжалиш и нито ще се удивиш, нито ще се разгневиш. Защото навярно и ти сам все още възприемаш за добро същото като него или нещо друго от този вид. Тогава е редно да го извиниш. Ако пък вече не приемаш подобни работи за добри или лоши, толкова по-лесно ще е да се отнесеш благос-клонно към допусналия грешка.“


-


„Изтрий въображението! Спри дърпането на конците! Очертай настоящето! Разбери какво се случва – било на тебе, било на друг! Раз-дели и разчлени дадения предмет на материално начало и оформяща причина! Мисли за последния си час! Сбърканото от някого остави там,


където е станала грешката!“


-


„За славата – виж мислите им, какви са – какво преследват и как-во избягват. И че както при дюните едни се наслагват върху други и покриват предишните, също и в живота предишното бива покрито от нанесеното върху него следващо.“


-


„Недей се присъединява към жалбите им и не се терзай!“


-


„Навсякъде и във всеки момент от тебе зависи, и да бъдеш дово-лен от настоящото стечение на обстоятелствата, изпълнен с почит към боговете, и да се отнасяш с хората, с които си в момента, съобразно справедливостта, и умело да следиш да не се промъкне в това, което си


представяш в момента, нещо непонятно.“


-


„Обичай единствено това, което ти се случва и което е вплетено в съдбата ти. Има ли нещо по-подходящо?“


-


„Копай навътре! Вътре е изборът на доброто и той може винаги да тече, стига само винаги да копаеш.“


-


„Изкуството на живота напомня повече изкуството на борбата, отколкото на танца, по това, че човек е готов да посрещне и да устои на удари, за които не знае предварително.“


-


„Гледай никога да не изпитваш към човекомразците това, което те изпитват към хората.“


-


„Съвършенството на нрава се проявява в това да прекарваш все-ки ден като последен и нито да роптаеш, нито да стоиш вцепенен, нито да се преструваш.“


-


„Смешно е да не бягаш от собствената си порочност, което е въз-можно, а да бягаш от порочността на другите, което е невъзможно.“


-


„Изправи ли се някой пред тебе, веднага се попитай: <<Какви възгледи за доброто и злото има този човек?>>“


-


„Помни, че както е грозно да се удивяваш, че смокинята дава смокини, така и че вселената донася неща, на които тя е носител. И за лекаря и кормчията е грозно да се удивяват, че еди-кой си е вдигнал температура или че е духнал насрещен вятър.“


-


„ Всичко е създадено за нещо – конят, лозята. Защо се учудваш? И слънцето, ще каже някой, също е създадено за нещо, и останалите бо-гове. Ти тогава за какво си създаден? За наслаждение? Прецени дали тази мисъл е допустима.“


-


„Предпочиташ не днес да си достоен, а утре да станеш.“


-


„И в сената, и с когото и да било говори сдържано и съвсем ясно. Да си служиш със здрава реч!“


-


„Получавай, без да се надуваш, и губи, без да ти тежи!“


-


„Виждал ли си някога отрязани ръка, крак или отсечена глава, които лежат отделно от останалото тяло? Така горе-долу постъпва със себе си човек, доколкото зависи от него, когато не приема случващото се и отцепва себе си или когато постъпва егоистично. Оказва се отхвърлен от естественото единство. По природа си създаден като негова част, а в момента си се отделил. Но е прекрасно, че можеш отново да се съе-диниш. На никоя друга част, веднъж отделила и отцепила се, богът не позволява наново да се събере. Помисли за това добро качество, с което е поел човека. Направил е да зависи от него както по начало да не се откъсва от цялото, така и в случай, че се откъсне, да може да се завръща и сраства, да заема наново мястото си на част.“


-


„Нека не те обърква мисълта за целия живот. Недей да се занима-ваш постоянно наум с това колко и какви трудности вероятно те очак-ват. Когато изпаднеш в някоя, тогава се питай: „Кое е непоносимото и нетърпимото в тази работа?“ Ще те е срам да признаеш. После си припомни, че нито бъдещето, нито отминалото ти тежат, а винаги настоя-щето. То се смалява съвсем, стига да ограничиш самото него и да уко-риш ума си, че не е в състояние да устои, след като е само толкова.“


-


„Не виждам в строежа на разумното същество добродетел, която да може да се опълчи срещу справедливостта.“


-


„Един се радва на едно, друг на друго.“


-


„Упорито преследващите бъдната слава не си дават сметка, че хората в бъдещето ще бъдат такива, каквито са в настоящето – отегчителни и също смъртни. Изобщо какво те засяга, ако произнасят името ти с такива звуци или имат такова мнение за тебе.“


-


„Помни, че ръководното начало става непобедимо, когато, концентрирано в себе си, му е достатъчно, че не прави каквото не желае, дори съпротивата му да е неразумна. Какво ли, когато преценката му за нещо е обмислена и разумно основана? Това прави свободния от страс-ти ум непристъпен като акропол. Защото човек не разполага с по-здраво укрепление, в което, намерил убежище, да бъде сигурен, че ще остане непревземаем за в бъдеще. Невежа е, който не е разбрал това, и нещаст-ник, който го е разбрал и не се е приютил.“


-


„Нито като вършиш нещо, го провлачвай, нито като разговаряш, набърквай всякакви неща, нито допускай мислите ти да блуждаят, нито душата ти да се свие напълно или да изскочи вън от себе си, нито да те погълнат житейските дела.“


-


„Който не знае за какво е създаден, не знае кой е (...).“


-


„Как ще прецениш човека, който не избягва ръкоплясканията на люде, които не знаят нито къде са, нито кои са?“


-


„Хората са се родили един за друг. Или ги научи на това, или ги понасяй.“


-


„Който не се отнася с безразличие към мъката и удоволствието, смъртта и живота, славата и безславието, безразлични за всеобщата природа, той очевидно постъпва неблагочестиво. “


-


„Който греши, спрямо себе си греши. Който постъпва несправед-ливо, спрямо себе си постъпва несправедливо и на себе си върши зло.“


-


„Често пъти постъпва несправедливо не само който върши нещо, но и който не върши нищо.“


-


„Изтрий въображаемата мисъл, спри влечението, угаси апетита. Нека ръководното ти начало да зависи само от себе си!“


-


„Труди се не като нещастник, нито за да предизвикаш състрада-ние или удивление. Желай единствено да се движиш и задържаш тъй, както изисква общественият разум.“


-


„Чуждата грешка е редно да се остави там, където е.“


-


„Всичко, което виждаш, скоро ще погине и наблюдавалите него-вата гибел, и те скоро ще погинат. След смъртта си и престарелият ще бъде сведен до същото, до което и сполетеният от ранна смърт.“


-


„Нужно е да гледаш и да вършиш всичко, така че належащата в момента работа да се осъществява, но същевременно да не спира занима-ването с всеобщото, като се пази и самочувствието, което човек получава от научното подхождане към всичко, самочувствие незабележимо, но не и скривано.“


-


„Има ли нужда от догадки, когато можеш да прецениш как тряб-ва да постъпиш?“


-


„Изобщо вече не става дума да обсъждаш какъв трябва да е достойният човек, а да си такъв човек.“


-


„Постоянно мисли, че всички неща и по-рано са били такива, каквито са сега. Мисли, че и в бъдеще ще са такива.“


-


„Скоро ще склопиш очи, някой ще те погребе, а после друг ще оплаче и него.“


-


„Никоя природа не стои по-долу от изкуството, защото изкуствата подражават на природата.“


-


„Презирайки се един друг, си угаждат един на друг и в желанието си да стоят по-високо един от друг, си отстъпват един на друг.“


-


„Който не разполага с една и винаги една и съща цел в живота си, той не може да бъде един, нито един и същ през целия си живот.“


-


„Колко смешен и странен е който се учудва на каквото и да е от нещата, случващи се в живота!“


-


„Щом не бива, не го върши. Щом не е вярно, не го казвай. Нека инициативата е твоя!“


-

Записки на Последния (XII)

Колкото по-дръзка е една метафора, толкова по-силни са опиатите, които са я породили.

-

И все пак аз все още продължавам да се чудя кое точно кара духа да се сломява? Дали това наистина е възрастта? Кое кара хората да спрат да мечтаят, да свалят погледа си от небето, звездите и да го насочат към нозете си, към земята, върху която стъпват и под която гният остатъците на хиляди тленни същества? Това е голямата загадка!

-

Не бива да обвиняваме обстоятелства от миналото в причинност за обстоятелства от настоящето, макар, че такава връзка несъмнени съществува.

-

Ако „апетитът идва с яденето“, както твърди поговорката, то по обективна аналогия би могло да се каже и че „мотивацията идва с действието“.

-

Съществуват едни такива идеи, породени или по-скоро появени в детството, които с напредването на възрастта се издуват, нарастват, добиват сила и скорост и когато настъпи определеният момент – се материализират, случват се, сиреч излизат от света на идеите и влизат в света на действителността.

-

Натрапва се идеятам че „всеки човек притежава някакъв потенциал“, че „не съществуват хора без потенциал“, хора некадърни, хора бездарни, хора-нищожества. Това не е вярно; вярно е точно обратното. А посоченото натрапване на посочената идея е вид демонстрация, вид манифестация на онази прословута толерантност, от която всяко общество има нужда. А толерантността е по природа неестествена; това е една измислица. И тъй: не от всеки можеш да научиш нещо, както се опитват да ни убедят някои.

-

По-лесно е плячката да се превърне в хищник, отколкото хищникът – в плячка, макар на практика да става, да се случва тъкмо обратното.

-

Никоя личност не е винаги силна или винаги слаба; личностите имат свои силни и слаби периоди – също като империите.

-

Да, иронията и сарказмът са съблазнителни и донякъде приятни, но все пак това не са висши естетически форми, колкото и да ни се иска да бъдат такива. Не! Това са упадъчни, аморални функции на съзнанието и мисълта. Замислете се, може ли да се нарече „висша форма на изкуство“ онова, у което има подигравка или смях – тези предвещатетли на разпуснатостта на нравите и упадъчността на ценностите.

-

Освен интелектуалци и простаци, има и междинни форми като интелектуален простак и прост интелектуалец.

-

Най-важните дела би следвало да извършваме сутрин, когато слънцето изгрява и след като се събудим. В това време човешкото съзнание е най-трезво, най-трудолюбиво, отколкото всички други времеви откъслеци от денонощието. В по-общ план утрото на един човешки ден би могло да се сравни с младостта на един човешки живот, а в още по-общ – с древността, античността на цивилизацията.

-

Ние сме искри сред милиарди други подобни на нас искри; ние сме блещукващи светлини и нашето кратко блещукане продължава, както обичаме да казваме, „цял един живот“. Но какво е целият човешки живот на фона на времевия безкрай? Както на небосвода вечно се появяват нови звезди и вечно изгасват стари такива, тъй е и сред хората – едни идват на тая земя, а други си отиват: в земята.

-

Нашите занимания формират нашата идентичност. Онова, с което се занимаваме най-усърдно и най-лично – на него сме представители ние. Постижението на нашето съвремие, е че всеки има свободата сам да избира с какво да се занимава.

-

Всички средства и начини, отнасящи се до комуникацията с масите, могат (и трябва) да послужат и като средства и начини за извършване на манипулация и пропаганда върху масите. В този смисъл културата и изкуството могат да бъдат осмисляни/тълкувани като обикновена пропаганда.

-

Свободата не бива да се превръща в свободия. Между тези две думи има тънка разлика: втората назовава в по-висша степен онова, което първата само бегло споменава.

-

Човек е това, което мисли; той не може да бъде друго. Неговата мисъл определя неговата идентичност – тя и той са едно и също нещо.

-

Културата и изкуството са средства за пропагандиране на идеите на интелектуалния елит – ето това никой не може да отрече, но и никой не смее да признае!

-

Където има хора, там има и йерархия; хората не могат без йерархия. Общество, в което всички са равни – ето за това мога да кажа със сигурност, че никога няма да го има. Човечеството произхожда от колективно настроен биологичен вид. А колективите са винаги в йерархия. Дори и в стадото има такива овце, които стоят по-напред от други.

-

Съществуват хора, чието съзнание, мисъл, светоглед, същност, субстанция, идентичност, дух – всичко това у тях наподобява един силен водовъртеж – в повечето случаи със самоубийствен характер. Това са хора-водовъртежи. Техният водовъртеж поражда техните възходи и техните падения.

-

Никога на никого не е излишна повече бодрост. Освен по погребения и други траурни събития, където поведението ти трябва да наподобява това на умрелия.

-

По някога по-вредни от навиците са само емоциите.

-

В по-голямата си част предразсъдъците са общоприети възгледи. Но не всички общоприети възгледи са предразсъдъци.

-

Склонни сме да виждаме, чуваме и разбираме онова, което искаме да видим, чуем и разберем. Но нека тази склонност да не се превръща в наша единствена възможност.

Броят на потенциалните престъпници расте

В началото на март тази година в река Янтра бе намерен трупът на изчезнало по-рано 23-годишно момиче. Седмица по-рано момичето бе обявено за изчезнало. Името ѝ е Вероника Здравкова, студентка от Стопанския факултет на ВТУ. Установено е, че смъртта ѝ е причинена от нанасяне на множество удари по главата с тъп предмет. Това е потресаващ случай. Трупът е намерен не от полицейски служители, а от рибар, по случайност. В центъра на града се организира протест, на който присъстваха около 900 души от осемдесет-хилядния град.

Реакцията на гражданското общество. Четох много призиви за връщане на смъртното наказание, но - мисля си - проблемът не е в това дали убиецът ще изтърпи смъртно наказание, дали ще пребивава в затвора 20 години или 3 месеца. Той вече е убил. Независимо какви са законите, преди всичко те трябва да респектират и изобщо да не се стига до нарушаването им. Онзи, който е нанесъл ударите по главата на това момиче изобщо не си е давал сметка дали ще лежи в затвора пет години, цял живот или ще бъде линчуван. Той – човекът, държащ в десницата си тъпия предмет - очевидно живее с чувство за беззаконие.


Впрочем, той едва ли ще бъде открит. Както много други престъпници...


Това е реалната обстановка в страната ни: макар броят на убийствата да е що-годе един и същ за всяка година, броят на неразкритите убийства се увеличава.

Убийците са на свобода, сред нас.

А мнението за институционална некадърност с право обхваща все повече хора. Потенциалните престъпници стават все повече.