''Към себе си'' от Марк Аврелий. Подбрани откъси (втора част)

Marcus Aurelius Antoninus - „Та еis heaution“

Подбрани мисли

/втора част/

Превод от старогръцки език - Богдан Богданов.

-

„Умът ти е такъв, каквито са най-честите му мисли и представи. Защото душата ги попива. Затова постоянно да я държиш потопена в подобни мисли - примерно, че където живее човек, там може и достойно да живее. Живее в дворец. Значи е възможно да живее достойно в дворец. Също и следната мисъл - поради което и за което е създадено всяко нещо, към него се и стреми; към което се стреми, в него е целта му; където е целта, там е и ползата, и неговото благо. А за разумното същество благо е общността. Отдавна е доказано, че сме създадени да живеем общностно. Или не е ясно, че несъвършените същества са създадени за съвършените, а съвършените едни за други? Одушевеното е по-съвършено от неодушевеното, а разумното същество по-съвършено от одушевеното.“

-

„Лудост е да се преследва невъзможното. Но е невъзможно за негодните хора да не се заемат с подобни действия.“

-

„Никому не се случва нищо, което природата му не би понесла. Същото се случва и другиму - той или не знае, че му се случва, или демонстрирайки душевно величие, остава спокоен и незасегнат от злото. Странно е, че незнанието или желанието да се харесаш се оказват по-силни от разсъдъка.“

-

„Сами по себе си нещата не засягат ни най-малко човешката душа, нито имат достъп до нея, нито могат да я помръднат или задвижат. Единствено тя самата помръдва и задвижва себе си и с каквито съждения счете за достойно да се изпълни, такива са за нея и външните обстоятелства, които я заобикалят.“

-

„Почитай най-висшето между нещата във Вселената. То е това, което има отношение към всичко и направлява всичко. Почитай също тъй и най-висшето начало в себе си. То е сродно на онова, защото по същия начин то е в отношение с другите начала в тебе и ръководи твоя живот.“

-

„Помни към колко незначителна част от материалната същност си причастен, какъв малък и нищожен отрязък от целостта на вечността ти е отделен, и каква дребна частица от всеобщата съдба си!“

-

„Някой бърка нещо спрямо мене. Той да му мисли. Притежава собствено умонастроение, собствени действия. Аз притежавам сега това, което допуска да притежавам всеобщата природа, и върша каквото допуска да върша моята природа.“

-

„Да се живее с боговете! С боговете живее който им показва непрестанно, че душата му е доволна от отреденото й и че върши каквото го кара собственото божество, което Зевс е откъснал от себе си и му е дал за водач и настойник. Това е умът и разумът на всеки човек.“

-

„Нито трагически актьор, нито проститутка!“

-

„Животът ти може да тече винаги щастливо, стига само да вървиш по добрия път и възгледите и действията ти да го следват. Душите на бога, на човека и на всяко разумно същество имат две общи качества — че не е възможно друг да им пречи и че при насочване на мисълта и действието им от правдата те се изпълват от доброто и така секват техните апетити.“

-

„Да бъде без значение дали трепериш от студ, или ти е топло, ко-гато вършиш подобаващото, дали ти се спи, или си се наспал, дали гово-рят добри или лоши думи за тебе, дали умираш, или си в друго състоя-ние.“

-

„Най-добрият начин да се защитиш е да не се оприличаваш.“

-

„Когато принудата на обстоятелствата един вид те обърка и раз-строи, влез веднага в себе си и не нарушавай повече от нужното хармо-нията. Така ще я овладееш – като влизаш постоянно в себе си.“

-

„Както примерно можеш да си помислиш за печеното и за друго подобно ядене — това е труп на риба, а това на птица или прасе, и също за фалернското, че е сок от грозде, и за официалната дреха, че е овча вълна, боядисана с кръв на мида, и за това, което става в съвкуплението, че е търкане на черво и след известен спазъм изпускане на слуз. Та както тия мисли пронизват в самите неща и помагат да се види подробно и точно какво представляват, така трябва да се постъпва през целия живот и винаги, когато нещо смущава въображението, да се разголва и съзира неговата незначителност, да се премахват приказките, придали му значение. Защото важността е невероятен измамник. Когато си най-сигурен, че се занимаваш със сериозна работа, тогава най-вече биваш омаян и подведен.“

-

„Странно е това, което правят. Желаят да ги възхваляват не лю-дете от същото време и техните съвременници; държат да ги обсипят с похвала бъдните хора, които нито са видели, нито ще видят. Това е все едно да изпиташ огорчение, че и живелите преди тебе не са ти посвети-ли похвални слова.“

-

„Ако нещо затруднява лично тебе, недей да го смяташ невъзмож-но за човека, а обратно – ако нещо е възможно и свойствено за човека, смятай, че е постижимо и за тебе.“

-

„Ако някой ме убеди аргументирано, че мнението или действие-то ми са неправи, с радост ще ги променя. Защото търся истината, която никога никому не е навредила. Вреди си упорстващият в собствената заблуда и незнание.“

-

„Ако някой те запита как се пише името Антонин, дали ще про-изнесеш всеки отделен звук с крясък? Ами ако се ядосат, и ти ли ще се ядосаш? Няма ли да изречеш кротко един по един всеки звук? Тогава по същия начин помни и в този случай, че всеки дълг е съставен от опреде-лен брой моменти. Нужно е да ги спазиш и да осъществиш правилно то-ва, което предстои, без да изпадаш в смут и без да отвръщаш с недовол-ство на тези, които изпитват недоволство.“

-

„Срамно е тялото ти да не се отказва от този живот, а душата да се отказва преди него.“

-

„Изтрезней и ела на себе си, отвори очи и осъзнай, че са те мъчи-ли сънища. Събудил се, погледни на свой ред това, както преди гледаше онова.“

-

„Колко големи удоволствия са изпитали разбойниците, развратниците, отцеубийците и тираните!“

-

„Виделият сегашното е видял всичко, което е било от вечни вре-мена и ще съществува безкрайно защото всичко е от един род и един вид.“

-

„Бъди в съгласие с тия неща, с които те е свързал жребият. И обичай хората, с които се е паднало да бъдеш, но истински.“

-

„Както представленията в амфитеатъра и на други подобни места ти се струват все едни и същи, от един вид и ти дотягат, такова чувство предизвиква и животът като цяло. Горе и долу всичко е едно и също, произлизащо от едно и също. И докога?“

-

„Решиш ли да си доставиш радост, представи си преимуществата на твоите другари в живота – деятелността на един, скромността на друг, отстъпчивостта на трети, нещо друго на четвърти. Нищо не доста-вя такава радост като многобройните примери за добродетел, които се откриват в нравите на твоите другари по живот и на чиято цялост мо-жеш постоянно да се натъкваш. Затова е редно да ти бъдат подръка.“

-

„Да не би да си недоволен, че тежиш толкова килограма, а не де-ветдесет и пет? На същото основание недей да си недоволен, че ще жи-вееш толкова години, а не повече. Както приемаш количеството на оп-ределената ти материална същност, така постъпи и с времето.“

-

„Привикни се да не слушаш с половин ухо това, което казва другият, и колкото се може повече прониквай в душата на говорещия.“

-

„Което не е полезно за кошера, и за пчелата не е полезно.“

-

„Колко люде, с които стъпих на тоя свят, вече са си отишли.“

-

„Никой не би ти попречил да живееш съобразно разума на твоята природа. И нищо не би могло да ти се случи против разума на всеобща-та природа.“

-

„На какви хора искат да се харесат, със средствата на какви уси-лия и в името на неща, които колко ще оцелеят? Колко скоро вечността ще погълне всичко и колко много вече е погълнала!“