Подбрани мисли от Монтеновите ''Есета'' (първа част)

Michel de Montaigne – "Essais". Подбрани мисли

Римската цифра посочва книгата на "Есета", а арабските - главата в съответната книга. Преводът принадлежи на Тодор Чакъров.

-

„Не толкова аз създавах книгата, колкото тя създаваше мене; това е книга, неотделима от своя автор; мое собствено занимание и част от живота ми.“ (II, 18)

-

„Аз обичам да пиша вкъщи, в моя див край, където никой нито може да ме открие, нито да ми помогне... Другаде бих писал по-добре, но тогава съчинението ми нямаше да бъде толкова мое.“ (III,5)

-

„Няма по-лесно и едновременно по-сложно занятие от това да беседваш с мислите си - всичко зависи от това, каква е беседващата душа“ (III,3)

-

„...не ще се намери нито едно държавно устройство, в което да няма примес от церемониално тщеславие или лъжа - за да се държи народът под юзда“ (II, 16)

-

„Нашите природни и придобити качества са толкова смешни, колкото и нелепи“ (I, 50)

-

„Природата ни е извела на света свободни и независими: ние сами се затваряме в едни или други кръгове“ (III,9)

-

„Моята философия е в действието, в естественото и неотложно ползване от живота; и по-малко във фантазиите.“ (III, 5)

-

„Ние сме се родили, за да действаме.“ (I, 20)

-

„Простолюдието е по-мъдро, тъй като е толкова мъдро, колкото е необходимо.“ (II, 17)

-

„Ние стигаме до някаква истина по пътя на съгласуването и съдействието на нашите пет сетива; но може би, за да достигнем едно достоверно познание за същността на нещата, биха ни били нужни не пет, а осем или десет сетива.“ (II, 12)

-

„...чумата за човека е мнението му, че знае.“ (II, 12)

-

„Не е ли по-добре да се въздържаш, отколкото да избираш от множеството заблуждения, които човешката фантазия е създала? Не е ли по-добре да не изразяваш мнението си, отколкото да се месиш в тия размирни и свадливи спорове?“ (II, 12)

-

„Ние нямаме друго мерило за истинното и разумното освен примера и образеца на мненията и нравите в страната, където живеем.“ (I, 31)

-

„Каква истина е тази, за която планините са граница и която става лъжа за хората отвъд тях?“ (II, 12)

-

„Ние лесно тълкуваме смисъла на чуждите писания, когато това е в полза на нашите предварително изработени мнения.“ (II, 12)

-

„Нашето велико и славно творение ще бъде да живеем, както трябва.“ (III, 13)

-

„Когато ми противоречат, събуждат не гнева ми, а вниманието ми; аз се обръщам към тоя, който ми противоречи и който следователно ме учи. Общата кауза и на двама ни трябва да бъде истината.“ (III, 8)

-

„Страхът, желанието, надеждите ни тласкат към бъдещето и ни лишават от чувството и разбирането на това, което е, за да ни подмамят към това, което ще бъде – дори и тогава, когато нас не ще ни има.“ (I, 3)

-

„И наистина – както изпитваме досада, когато, вдигайки ръка за удар, не достигаме оредмета, който искаме да ударим и пропиляваме силите си напразно; както, за да почувстваме наслада за окото, хубавата гледка не трябва да се губи и изчезва в мъглявината, а да има предел, който да му служи за опора, (...) така, струва ми се, потресената и развълнуваната душа се губи в себе си, ако не ѝ се даде нещо, за което да се залови; затова трябва винаги да ѝ се предоставят предмети, които да ѝ служат като цел и мотив за действие.“ (I, 4)

-

„... така е и с ума: ако не е зает с нещо определено, което да го държи под юзда и да го заставя да работи, той се мята без цел насам-нататък по безкрайните полета на въображението...“ (I,8)

-

„Дух, който няма никаква определена цел, се погубва; защото, както се казва, който е навсякъде, той не е никъде...“ (I, 8)

-

„Изглежда, че бързото и внезапно действие е повече свойствено на духа, а бавното и улегнало – на ума.“ (I, 8)

-

„Душата извлича полза за себе си от всичко.“ (I, 14)

-

„Доверието към порядъчността на другия е достатъчно доказателство за собствената порядъчност и нея бог щедро покровителства.“ (I, 14)

-

„Сами по себе си нещата не са нито мъчителни, нито трудни; нашата слабост и малодушие ги правят такива.“ (I, 14)

-

„... всяка мъдрост и всички разсъждения в света се свеждат в края на краищата до това да се научим да не се страхуваме от смъртта.“ (I, 20)

-

„... няма по-неумолим и по-коварен наставник от навика.“ (I, 23)

-

„Навикът притъпява остротата на нашия ум.“ (I, 23)

-