Търсене в този блог

Translate

25.05.2015 г.

Създадени са два сайта

В последните дни създадох два сайта, свързани с миналото на България:

  1. Нова България (виж тук: http://nova-bulgaria.blogspot.com)

  2. С. (виж тук: http://stefan-stambolov.blogspot.com)


Използвана е системата на blogger.com. И двата сайта са все още в процес на дооформяне и попълване. Веднъж създадени, връзките към публикациите няма да бъдат променяни.

Сайтът Нова България е създаден с цел да улесни намирането и преглеждането на броевете на вестник "Нова България". Броевете са достъпни и от сайта на Националната библиотека (виж тук: www.nationallibrary.bg). До момента (25 май 2015 г.) са качени първите 19 броя от изданието. До края на настоящата година ще бъдат качени всичките 75 броя. След качването на брой 75, публикуването в сайта ще бъде преустановено.

Сайтът С. е създаден с цел да обедини на едно място максимално възможен брой архивни единици, изображения и информации, свързани с живота и делото на Стефан Стамболов. Към всяка публикация в сайта е посочен източник. Към момента сайтът съдържа 38 публикации. Вероятно до края на настоящата година броят им ще надмине 100.

Тенденциозни записки 16

Първи май 2015 г.
Според някакви изследвания на Евростат българите са сред най-мързеливите граждани на Евросъюза. Тази информация изненада много медии и организации, но не и мен. Аз винаги съм твърдял, че българите сме мързеливи хора. Рядко се случва да видиш някой, който работи с интерес и усърдие; наместо това всеки предпочита да хленчи, да мрънка и т.н.
-
12 май 2015 г.
Все по-често в България се организират културни събития от мултинационален характер. Своеобразен културен миш-маш, казано по нашенски. Очертава се тенденция на спояване на европейската култура, в това число се включва и руската. Може би евразийството в един бъдещ план наистина ще обедини Европа и Азия. Остава само в Русия да проведат своите реформи, т.е. да се нагодят към настоящия век.
-
12 май 2015 г.
Чува се, че Министерството на образованието предлага финансирането на университетите да се обвърже с реализацията на студентите. Същата идея витаеше из общественото пространство и преди няколко години. И днес тя все още витае, но вече и в друго пространство - това на Министерството на образованието.
-
13 май 2015 г.
Ексцесии в Македония. Изтъкнат български историк (Божидар Димитров) сподели в медиите мнението си, че до 1 януари 2020 г. Охридското езеро ще бъде в българска област. Така... Захваща се вече драмата на балканския полуостров... За пореден път!
-
17 май 2015 г.
Най-голямото бреме за настоящето българско общество са пенсионерите.
-
19 май 2015 г.
Държа в ръцете си розово-оранжева банкнота от 10 Евро. Питам се: Дали наистина германците са изгубили войната отпреди 70 години?

18.05.2015 г.

Исторически Хумор

Втората световна война. Немските и руските окопи са един срещу друг. От немския се подава снайперист и вика:
- Иван!
От руския се надига една глава:
- Аз!
Бум! Германецът го застрелва. След малко пак се провиква:
- Степан!
- Аз!
Бум - още един труп...
В руския окоп стои един новобранец и се моли:
- Само не Димитрий, само не Димитрий...

___


През Втората световна война... Чука се на вратата на еврейско семейство.
-Отворете, ние сме руски партизани, идваме да ни приютите!
-Колко сте?
-Zwanzig !

___


Англичанка пита германка:
-Защо има толкова много езици в Европа?
Германката отвърнала:
-Защото загубихме войната.

___


Източник: https://facebook.com/HistoryHumour

8.05.2015 г.

Моя снимка от месец май 2015

[caption id="attachment_1095" align="alignnone" width="545"]Благовест Цветанов, Велико Търново, май 2015 Благовест Цветанов, Велико Търново, май 2015[/caption]Моя

Интерпретационна разработка на Елин-Пелиновия разказ „Андрешко“

Разказът е публикуван през 1903 година под заглавие „Случка. Разказ“. След първоначалната публикация на разказа, Елин Пелин внася някои несъществени корекции в съдържанието му при по-нататъшните публикувания.


В разказа присъстват двама главни герои и един второстепенен: Андрешко, съдия-изпълнител, чието име не се упоменава и Станойчо. Андрешко е млад каруцар, возещ с каруцата си непознат господин, за когото (в по-сетнешен момент от повествованието) разбира, че е съдия-изпълнител. Съдия-изпълнителят е наел Андрешко, за да стигне до селото, където да секвестира житото на Станойчо. Като представител на властта, съдия-изпълнителят може да бъде определен и като чиновник, това е типизиран герой, без име, но за сметка на това е добре обрисуван: дебел господин във вълчи кожух, с тлъсто лице. Третият герой - Станойчо - не се явява сред нас, за него разбираме от разговора между Андрешко и чиновника. Въпреки това именно той предопределя два от важните моменти в действието на разказа - кулминацията и развръзката. Кулминацията на действието е моментът, в който у Андрешко започват да набират сили размислите за евентуалната вреда, която би могъл да нанесе на Станойчо. Развръзката на действието е следствие от тези размисли: чиновникът е изоставен в каруца, потънала до пода насред блатото, посред тъмнината.


"Андрешко" може да бъде четен като ироничен разказ, дискредитиращ чиновническата прослойка. Силно ироничен момент в повествованието представлява аргументацията на Андрешко, относно обръщението, което използва към конете си. Те са наречени "господа", защото "службата им е чиновнишка". Прави впечатление и това, че със същото обръщение е назован и чиновникът в самото начало на разказа: "господине". И ако бъде направено по-детайлно вглеждане в имената на персонажите, ще се забележи, че дори един от конете има свое име: конят Дорчо, който се откачва от ока. Тоест по отношение на наличието или липсата на споменато име на персонаж, конят Дорчо стои по-високо от съдия-изпълнителят. Колкото до името на Андрешко - то се разбира още в началото на разказа, когато чиновникът проявява интерес към него. Андрешко обаче не проявява подобен интерес и изобщо не пита дебелия господин за името му. По-късно в разказа проявява интерес към длъжността му ("по каква работа към наше село?") и едва тогава разбира, че господинът е съдия-


изпълнител.


"Андрешко" е непретенциозен разказ-диалог, в него липсват каквито и да е церемониални похвати, характерни за жанра разказ. Творбата започва с пряка реч и - ако не броим споменаването на обстоятелствата в последните две изречения - завършва с такава. Това е динамичен разказ, чиято същност е заложена в диалога. Именно диалогът изгражда същността на разказа от началото до края му; именно в разговорите между Андрешко и чиновника е поставена повествователната линия. Диалогът спира там, където са заложени пиковите моменти на повествованието: веднъж, когато всичко потъва в мълчание и се замисля, втори път, когато Андрешко мисли за Станой и трети път, когато диалогът между чиновника и Андрешко постъпателно и безвъзвратно се превръща в отчаян монолог - зов за помощ. Ето каква е ролята на тези три момента от повествованието: първото прекъсване на диалога, моментът в който се описва процеса "замисляне" на одушевени и неодушевени персонажи и реалии (Андрешко, конете, съдията, кацналата врана, зимното време, синьото небе) играе ролята на встъпление към същината на разказа. Това замисляне е прекъснато от хлопащата дъска на каруцата, която изкарва от търпение съдията. В това встъпление се описват обстоятелствата, сред които се води диалога между двамата герои. Действието е насред полето, сред локви и земя, тънеща във влага и дълбока кал; в далечината едва се виждат селца, реки, планини и гори. Разбира се и това, че е зима.


Вторият пиков момент у повествованието е моментът на вътрешната борба у Андрешко: когато мисли за Станой. Именно тук, чрез своя евентуална реплика, отнасяща се до бъдещ момент, присъства Станой: "Ти ми докара тая беля, Андрешко". От "ще му каже Станоя" разбираме, че евентуалната бъдеща реплика принадлежи на повествувателя,на разказвача, а не на Андрешко (разказът се води в трето лице единствено число, което го лишава от достоверност; това превръща ролята на повествователя в роля на неочевидец; ако разказът се водеше в първо лице единствено число, репликата на Станой би станала пълноценна част от вътрешната борба на Андрешко и би звучала по този начин: "ще ми каже Станой"). Пълноценна или непълноценна част от разсъждението на Андрешко, тази реплика води след себе си категоричния извод "Трябва да му се помогне на човека", изключващ други възможности: "не може инак!". Именно тук е кулминацията на разказваното; това е моментът, предопределящ по-сетнешното развитие на действието в разказа. След този вътрешен монолог на Андрешко се наблюдава промяна в обстоятелствата, сред които се намират: вече е тъмно и не се вижда нищо, освен кал. Впрочем, не би било грешка, ако разказът се разгледа като състоящ се от встъпление и две същински части, разделени именно от този момент, когато се споменава, че вече е тъмно. В този случай бихме определили като първа част на разказа казаното след абзаца, в който присъства "Мъртви и покрусени се тъмнееха пръснатите пейзажи...", а като втора част - казаното след "Беше тъмно и по земята не личеше нищо освен кал...".


При наблюдение на прекъсванията на диалога, в разказа се откроява и един не толкова значителен момент от гледна точка на развитието на действието, колкото от гледище на разкриване на вътрешните мисли на персонажите. Става дума за две последователни неизречени, но помислени реплики на Андрешко и съдията. Тук диалогът фактически също прекъсва, но сякаш продължава в мислите им. Дебелият чиновник с тлъсто лице се възмущава с думите "Ама лапацало, а!", а Андрешко, с нотка самодоволство, може би, си помисля: "попаднал си в ръце, приятелю". Мисълта на Андрешко е важна от композиционна


гледна точка, тъй като загатва у читателя набор от възможности, отнасящи се до развоя на действието.


Третият пиков момент от повествованието на разказа е плавното превръщане на диалога между Андрешко и чиновника в монолог, в зов за помощ. Тук се откроява цяла номинативна верига от обръщения на чиновника към Андрешко.


От самото си начало разказът фокусира читателските очи в самия център на събитията: център, изоставен по-късно от главния персонаж Андрешко. Става дума за каруцата - превозно средство, функциониращо в концепцията на повествованието като движещо се сюжетно място. Не е необходимо да се правят предварителни уговорки, за да бъде наречен главният герой оператор на превозно средство (в текста той е наречен „каруцар“). Съобразно казаното в последните две изречения, излиза че Андрешко има привилегията да управлява сюжетното място, тъй като именно той е каруцарят и именно каруцата е сюжетното място. В края на разказа Андрешко напуска сюжетното място, оставяйки каруцата и чиновникът в нея сами, насред студеното блато и тъмната нощ. Този акт е следствие от мъчителното съждение на Андрешко, отнасящо се до това да помогне на бедния Станой. За този развой се загатва два пъти: веднъж, когато пред очите на читателя се явява помисленото изречение „попаднал си в ръце, приятелю“ и втори път, когато Андрешко сменя посоката на каруцата (непосредствено след решението да помогне на Станой). Прави впечатление обстоятелството, че Андрешковата помислена закана „попаднал си в ръце, приятелю“ следва момента, в който става ясен поводът на посещението на съдия-изпълнителя и – което е по-важно - предхожда момента, в който става ясно името на онзи, когото чиновникът ще издебне „довечера“. Това обстоятелство разкрива реалната причина за развоя на събитията в разказа. Андрешко изоставя чиновника в каруцата насред блатото колкото заради това да отърве Станойчо от неблагополучната ситуация (най-общо казано) „цяла година“ да „опъва уши от глад…“, толкова и заради това да бъде предотвратена законно-обезпечена несправедливост. За несправедливостта на евентуалния случай у Андрешковото съзнание говори въпросът „Кому ше изгорите душицата?“, от чийто отговор се разбира, че това ще бъде Станойчо. Въпросът освен, че пита, носи и информация. В този въпрос се съдържа информацията за гледната точка на Андрешко, спрямо делата на съдия-изпълнителя. Присъствието на Станой е емоционално усилващ механизъм за предприемането на действия у Андрешко. Едва след като разбира за името на Станой и едва след като стига до извода, че „трябва да му се помогне“, Андрешко дръпва юздите и сменя посоката на каруцата. Едва ли би било смела интерпретация твърдението, че Андрешко придвижва сюжетното място по такъв начин, какъвто удовлетворява ценностната му система и светоглед. В края на разказа Андрешко изоставя сюжетното място, оставяйки зад гърба си разридал се „като дете“ чиновник.


Да обобщим. Важни моменти в повествуванието са моментите, в които диалозите спират. Това са общо четири момента. Текстът изобличава чиновниците, администрацията и поощрява онзи тип поведение, който застава на страната на справедливостта. Човешката справедливост, не административната. Конкретната, а не общата. В тоя разказ се осветява гнилата ябълка на народопсихологията ни. (Същата гнила ябълка се осветява и от много други литературни творби от български автори.) Вкусът ѝ ни подсказва, че България ще бъде последното място на планетата, в което би могло да се установи добре подредено общество. Естествено, терминът „добре подредено общество“ включва в себе си и администрацията на това общество. Толкова.

Към историята на повестта „Изгубена Станка“

В брой 17 от месец септември 1864 година във вестник "Българска пчела" е отпечатано обявление за повестта "Изгубена Станка", като е направена кратка характеристика на творбата и е предадено и съдържанието ѝ. Под текста стои "Д. Блъсков, Браила 12 септ.,1864". В брой 20 от същия вестник отново има съобщение за излизането на повестта "Изгубена Станка", под което е подписът на "Р.И.Блъсков и син".

Първите няколко издания на повестта:

Издание от 1865 г. В Болград (Бесарабия, днешна Украйна). Това издание се разпространява главно в Румъния и Бесарабия. На много места самият Блъсков споменава, че повестта е излязла за първи път през 1866 година. Предполага се, че книгата е отпечатана през 1865 година, а получена от автора на следващата година. На външната и вътрешната корица на първото издание е записана годината 1865. Това издание има обширен предговор, написан вероятно от Р. Ил. Блъсков. Подзаглавието на изданието от тази година е „Истинско събитие из Руско-турската война“. В следващите редакции на повестта подзаглавието търпи промяна: „Повест съвременна“ и „Разказ из българските теглила по Кримската война“.

Издание от 1867 г. Във второто издание на повестта предговорът е съкратен (присъства само заключителната му част).

Издания от 1882, 1885 и 1897 г.

Издание от 1909 г. Изданието от тази година съдържа последните поправки на своя автор.

Издание от 1917 г. Изданието от тази година е първото, направено след смъртта на автора. Направено е от щаба на Армията.

Издание от 1928 г. Второ следсмъртно издание, направено от Министерството на просветата. Повестта е издадена по второто ѝ издание.

Издание от 1929 г. Издание на х. Ст. Петков.

Издание от 1937 г. Издание на Г. Константинов

Издание от 1938 г. Издание под редакцията на Петър Горянски. В София.

Издание от 1939 г. Издание под редакцията на Ив. Хаджов.

_____________________


Източници:

  • „Енциклопедия на българската възрожденска литература“, Велико Търново, 1997

  • „Ил. Р. Блъсков, Избрани произведения, том I“, Иван Богданов", София, 1940

  • „Илия Р. Блъсков“, Борис Йоцов

Девети май: Денят на Победата и Денят на Европа

От фактологията на военната история.


На 9 май 1945 година Германия подписва своята капитулация. Това слага край на Втората световна война в Европа. Извън Европа войната продължава. Краят на Втората световна война настъпва едва с подписването на капитулацията на Япония, което се случва на 2 септември 1945 година.

Датата 9 май се чества в бившия Съветски съюз и в Руската федерация като Ден на победата. В Западна Европа денят на победата над фашизма се чества на 8 май. Разминаването в датите на честването на Деня на победата в Русия и Европа се дължи на факта, че документът за капитулацията на Германия е подписан късно вечерта на 8 май, което, в московско време, е рано сутринта на 9 май.

Към зараждането на онова,


което днес наричаме Европа и Европейски съюз.


Това, което интересува нас, европейците, е случилото се на същата дата, но пет години по-късно:

На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларация на Шуман“. В нея Шуман споделя идеята си за нова форма на политическо сътрудничество в Европа, която ще направи войната между европейските народи немислима. Идеята на Шуман, заложена в декларацията, е да се създаде европейска институция, която да обедини и контролира производството на въглища и стомана. След по-малко от година, на 18 април 1951 година, с договор в Париж е създадена Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС). Фондацията е основана от Франция, Западна Германия, Италия, Холандия, Белгия и Люксембург. Тя е първата от редица наднационални европейски институции. Предложението на Шуман се счита за началото на това, което днес наричаме Европейски съюз.

_____________________


Вижте също:

Europe Day
Europatag
Декларацията на Шуман - 9 май 1950 г.
Защо има Ден на Европа?
Robert Schuman - film from the EU archives

7.05.2015 г.

Първото икономическо списание в България

„Журнал за наука, занаят и търговия“ е първото икономическо списание в България. Започва да излиза през 1862 година в Пловдив. Редактор и издател е Иван Богоров.

Списанието е отпечатвано в Белград, в печатницата на Никола Стоянович.

За появата на списанието Георги Раковски дава обявление в „Дунавски лебед“, отпечатвайки предварително голямо съобщение за съдържанието му.

Мотото на корицата е „успех с работа, работа с наука“.

В програмната статия „Изобщо за наука, занаят и търговия“ са застъпени модерни икономически идеи, посочват се начините за увеличаване на производството на различни стоки.

Според Богоров забогатяването на народа ще доведе и до повишаването на качеството на образованието и културата. Това най-лесно и бързо може да стане чрез разни сдружения. В статията се засяга и въпросът за ролята на парите.

В списанието са поместени редица статии с чисто практически характер, отнасящи се до най-разпространените занаяти в България по онова време.

____________________________


Източници:

  • Енциклопедия на българската възрожденска литература, 1997

  • Г. Боршуков, История на българската журналистика, 1976


 

Няколко думи за в-к „Българска пчела“

„Българска пчела“ - „вестник политически, любословен и търговски, издава ся сякой петък, редактор и поръчител: Испас Попеску, печатница румъно-българска на Ст.Расидескова“.

Българска пчела“ е първият вестник, който започва да излиза на български език в Румъния; с него се поставя началото на българския емигрантски печат. В основата на идеята и реализацията е Хр. Ваклидов и основаното дружество „Българска пчела“, сред чийто членове е Ив. Селимински.

Първият брой на вестника е от 31 май 1863 година и започва с краткия увод „Съотечественици!“, където се откриват програмни елементи. Подчертава се информативния характер на изданието, както и интересът към политическите събития.

Всеки брой на вестника включва раздела „Политически изглед“, където пространно се коментират общи и конкретни въпроси, отнасящи се до българския обществен живот.

От година II „Българска пчела“ започва да излиза всеки вторник с указание, че редактор на изданието е Хр. Д. Ваклидов. Вестникът успява да привлече като сътрудници изтъкнати личности като Р. Блъсков, Д. Блъсков, П. Кисимов, С. Доброплодни, Л. Каравелов, Р. Жинзифов, Ц. Гинчев и др.


Тиражът на вестника достига 1000 броя.


––––––––––––––––––––––––––


Източници:

Енциклопедия на българската възрожденска литература, 1997
Г. Боршуков, История на българската журналистика, 1976
Н. Жечев, Първият вестник на българите в Румъния

Кратки раскази отъ политическата икономия. II.

день(II)

Казах ви, че целта на политическата икономия е, едно, да уголеми богатството, а друго, да премахне колкото се може сиромашията, да помогне да не се разпространява този бич. Тя ни учи, че трябва да не правим причините му мъчни за поразяване. А пък трябва да знаете, че първата причина на това зло е дето човек си оставя сам на себе си. Действително, най-голямата сила, която има човек на ръце, сила, която никаква мощ не може да замести, богатство, с което никакво съкровище не може да се изравни, то е силата, която всеки може да почерпи от самия себе си. Тази сила е английското help yourself, френското aide toi, което по български ще каже: помагай си сам.

Сам си помогни, и ти ще намериш повече извори в енергията на твоята воля и на твоята работливост, отколкото във външните помощи, които са добри, полезни за някое временно зло, за някоя бърза злочестина, но които биха били пагубни ако временната помощ се обърнеше в редовно нещо. Върху това привличам вниманието ви и ви моля да поразмислите.

Ние живеем в един век, който се различава от всички други по великолепните изнамервания в науката, по плодовитото употребяване на завоеванията на човешкия ум в различните клонове на индустрията, по занаятите. Ние се дивим справедливо на тази пàра, която дава живот и движение на многобройни двигачи; ние се учудваме на тези железни пътища, които скъсяват и дори премахват разстоянието, на тези параходи, истински плаващи градове, които пренасят през другия край на океана множество човеци; ние се маем с електрическия телеграф, който прави да можем в една и съща минута да броим, ако мога да река така, пулсоудрянията на цялото човечество и да са турями в съобщение с крайщата на земното кълбо.

Но трябва да ви кажа, че в света има една сила, на която аз се чудя повече, отколкото на тези дивни изнамервания, нещо, което ми се види по-плодовито и още по-велико от тези сили, що са положени с толкова изобилие на разположение на човека; това нещо, то е залягането за едно умствено обогатяване.

Това нещо е дето виждам човеци, подложени под тежка работа, човеци едно време лежащи в тиня и тъмота, да дават днес пример от гореща любов към просвещението, което вече поченва да се ввежда в народните ни разреди. Това нещо за мене е най-забележителното явление на нашето време.

Човешката мисъл се възвишава, и като се възвишава, тя спомага да се размножават в същото време средствата за работене във външния свят, и най-силните, най-драгоценните във вътрешния свят, в душата, тези средства, които очистват и облагородяват духа на човека.

Човекът мисли в днешно време, това е великото дело на деветнадесетия век. Човекът мисли! Нека се сърдят и ядосват някои назадничава духове, докато други умни и разумни, които не са малцина, се радват, цял свят трябва да си отбележи като първа и най-важна работа, че човек, който мисли, трябва да мисли право! Защото ако мислеше криво, ако се оставяше да се измами от лъжливи външности, ако той дадеше ухо на софизма, вместо да следва това, що го учи гласа на истината и на науката, тогава тежко и горко на всички ни, защото силата в днешно време принадлежи на човешкия дух. Насилството, принудата са малко нещо, могъщото е разумът, или това, което носи маска на разума.

От което излиза, че трябва да осветлим човешкия разум. Ето днес първата длъжност, която се налага на всекиго.

Трябва да се осветли, особено у тези, у които има някои слабости и предразсъдъци; трябва да се осветли особено у тези, които теглят много, които от невежество са изоставени на всякакви външни влияния, на различни измамливи обещания, които не виждат чисто и ясно кой е правия път, що завежда към подобряването на тяхната съдба.

Такава е главната цел, що си е начертала политическата икономия. Това е великото дело, което тя извършва в тази минута.

Като си присвоявам голямата дума, ще е казал на езичниците, в първите векове на християнството, един проповедник: „Ние сме вчерашни, а ето вече изпълняме вашите храмове, вашите градове, вашите палат; ние сме навсякъде“, икономистите могат да кажат със законна гордост: „Вчера още ние бяхме неколцина, утре, може би, всички ще бъдат с нас; вчера още беше лесно да ни сочат като редки изключения, а днес ние сме навсякъде, и ние разпространяваме все повече и повече влиянието на едно учение, което е учението на хармонията, на справедливостта и на съгласието в промишления и работнически свят.

Първата, най-плодовитата от причините на страданието е многоразпръснатата мисъл на постоянния антагонизъм (противоборство), на една непрестанна борба, измежду различните интереси, които се вълнуват в този свят.

Един френски списател Монтен е казал: „Злото на едного прави доброто на другия: сиреч когато един става зле, то другиму подобрява.“ Нека ни опрости гения на този прочут мъж, ако кажем, че противното е истина. Политическата икономия поддържа и е доказала, че когато един е добре, то и другия е също, че когато е зле едному то и други става зле.

Измежду всички хора съществува една връзка от солидарност, която те не могат да развалят. Особено днес, благодарение на бързите съобщения, интересите на място да се сбират на едно място и да се уединяват, както това ставаше во време оно, са смесени и се размножават все повече и повече, обгръщат света в една безмерна мрежа, най-отдалечените теглила се гонят, и това е справедливо! Обществото страда от всякоя злочестина, която става в света, и то страда уместно, защото то е длъжно да помага за премахването ѝ. Помежду всичките човеци има нещо като братска връзка, която бива уекчена, подкрепена от благородните проповеди на науката.

––––––––––––––––––––––––––-

От „День“, научно-политическо списанье, бр. 3, год.1, Цариград, 26 февруари 1875 г.

––––––––––––––––––––––––––-

Още по темата: Кратки раскази отъ политическата икономия

5.05.2015 г.

Кратки раскази отъ политическата икономия. I.

Моите разкази, любезни читатели, са много важни за вас и аз смея да кажа много потребни за вашата бъднина. Аз искам да ви позанимая с такива неща, с такива задачи, които са строги и мъчни наглед, но които според мен представят един много простичък и лесен предмет за учене. Мога да река дори, че този предмет е най-постижим за духа на всички. Тези задачи се касаят дори до вашето съществуване, до вашите работения, до всекидневната награда на тези работения.

Политическа икономия: това е дума, която сплашва понякога по своята големина. Показват я като наука за богатството на народите. Може би гледана от тази страна, задачата да ви се види малко себелюбива; повечето от вас не ви занимава, може би, богатството. Вие желаете само едно охолно поминуване, когато всекидневния труд ви доставя праведна награда за вашите усилия.

Но политическата икономия, както старовременния бог Янус, има две лица. Ако от една страна вие я виждате да се занимава как да размножи богатствата, от друга страна, тя не по-малко си има грижата да помага на теглилата, да намалява сиромашията и да подобрява поминъка на хората. За да сполучи тази своя висока и много полезна цел, тя употребява такива средства, които ѝ са свойствени; тя не прави милост. Върху тази точка съм длъжен да се спра и да ви разправя по на тънко що са разбира от думата: политическата икономия не прави милост. Милостта е първото стремление на сърцето. Когато видите някого, че страда, вие пожелавате да му помогнете и как да е да го повоздигнете. Това е едно добро, благородно усещане. Колкото за мене, аз ще се имам за виновен, ако в нещо или някъде посегна да отслабя и да намаля прилагането на това благородно усещане.

Нищо по-мъчно от това, дето да прави човек добро; но тогава, когато е подбуждан от най-живото, от най-горещото желание да го направи, човек се побърква от самото побързване на добрата воля.

Не съм от тези, които осъждат милостта; но аз обичам да ви говоря с пълна откровеност и свобода. Е добре, като е така, аз съм длъжен да ви изповядам че има лични хора, дори прочути икономисти, които аз почитам и уважавам, такива икономисти, които като изкарват дори до крайност строгостта на едно начало казват: милостта е гибелно нещо, тя трябва да се отхвърли съвършено.

Ако мога да кажа така: те стават безчовечни от стоическа обич към човечеството. Проникнати от дълбока симпатия към подобните си, те искат сиромашията да не съществува в света, и проумяват твърде хубаво, че за да стане това, за да няма бедност, окаянство, трябва да се издигне човека, да му се даде нравствена сила, достойнство, да му се вкорени в същото време енергия и умение на доброто.

Това е голямо, прекрасно учение. Но то е далече от същинското съвършенство. Ний сме всички хора, ние правим част от човечеството, което е далеч от това да бъде съвършено; това човечество може да бъде изложено на незаслужени временни бедствия; нека покажем за пример болестта, която връхлетя човеци с добра воля и които не искат друго, освен да печелят честно, за да живеят честно; тя, болестта ги закова на едно легло и ги принуждава по този начин да се отрекат от всеки труд, от всяка работа.

Ето сега, в такъв случай, милостта не само, че е сято нещо, но тя е потребна и необходима, за да се употреби. Сиромаси ще се намират всякога помежду вас, е казала божествена дума; аз не гледам в това изричане някое наказание. Напротив, аз виждам в него по-право надежда за олекчение на тези сиромаси, които човечеството ще има в своята среда.

Бедствията, болестите, незаслужваните теглила приготвят винаги широка област на милостта. Но милостта, за да бъде прозорлива, за да не става освен закона и за да не причинява никога, с най-добри намерения, лоши сетнини, дори за тези, на които помага, тя трябва да се ограничава и да носи лек на временното зло. Нека не направя това изложение, което създава чрез своите благодеяния, в постоянно положение, което би разслабило живите сили на човека, едничко изворче на неговата сила и власт.

Това е стремлението на Полтическата Икономия. Милостта е един вид балсам, един мехлем за раните, тя може да улесни играта на колелата. Но добре управляваната работа, енергичният труд работи само като пàра, която дава подтик на голямата индустриална машина на човечеството.


За да свършим приказката си за милостта, аз ще ви кажа, че има голяма опасност, с извършване на милостта, да направим тежка причината на злото, против което протестират и чувствата ни, и съвестта ни, това зло, което в новите времена се зове: поперизъм, сиреч сетня сиромашия. В идущия си разказ аз ще ви поговоря за този предмет. За сега доволно е да ви кажа само, че поперизъм у нас не съществува или комахай не съществува.


––––––––––––––––––––––––––-


От „День“, научно-политическо списанье, бр. 2, год.1, Цариград, 19 февруари 1875 г.


––––––––––––––––––––––––––-


Бележка:


Поперизъм (пауперизъм) - крайна бедност на трудещите се маси, вследствие на капиталистическа експлоатация.


––––––––––––––––––––––––––-

Още по темата: Кратки раскази отъ политическата икономия

Списание ''Братски труд''

"Братски труд" е печатен орган на Московско дружество "Братски труд". Списанието, излизало в Москва, е редактирано и подържано с материали от български студенти.

Отпечатани са четири броя през 1860 година. Списанието има значителна роля за развитието на художествената литература, за формирането на творческия облик на възрожденци като Жинзифов, Каравелов, Миладинов, Бончев, Попович и др.
За разлика от повечето периодични списания, "Братски труд" не включва програмна статия; липсват и указания за редакционен екип, за материална подкрепа. Списанието е изцяло насочено към явления на литературата; липсват материали за обществения живот с информативен характер. Програмен оттенък има в мотото, взето от Раковски: "Бащино огнище не оставяй, Стари обичаи не презирай".

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Източник:

„Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново,

БЪДУЩНОСТ (VUTORULU)

БЪДУЩНОСТ (VUTORULU). Вестник ГРАЖДАНСКИЙ, ЛЮБОСЛОВНИЙ И ТЪРГОВСКИЙ.

Третият вестник, редактиран от Г. С. Раковски в сътрудничество с Дим. Великсин и с румънския публицист и учен Б. П. Хъшдеу. Седмичник, издаван от акционерно дружество. Печата се в Букурещ, в печатницата на Ст. Расидеску, българин от Казанлък.

От 8 март до 17 май 1864 година излизат десет броя.

С „Бъдущност“ Раковски продължава революционно-демократичната линия на своите вестници „Българска дневница“ и „Дунавски лебед“ и създава традиция на двуезични българо-румънски вестници, последвана от Л. Каравелов, П. Кисимов, А. Савич, К. Цанков и др. Високата порта забранява внасянето на „Бъдущност“ в пределите на Империята и заплашва разпространителите му със смъртно наказание. Поради революционния дух на вестника богатите акционери спират издръжката му и той прекратява съществуването си.

________

Източник:

„Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново

4.05.2015 г.

Екскурзия до Чернобил

Текстът е публикуван в http://forums.data.bg от потребител с име qbox на 17 юни 2014 година. 


Спрямо текста са нанесени несъществени правописни редакции.



Преди 2-3 седмици бях в Зоната и в гр. Припят. Обстановката и изживяването не могат да бъдат описани с две думи, но ще се пробвам накратко.
Пътува се до Киев и екскурзията се организира от Киев до Зоната. Реакторът се намира на 150 км северно от Киев. Първият пункт е Дитятки. Влизането в зоната става с паспорт и организирана екскурзия или със специално позволение на министерството на ядрени регулации на Украйна. Такова позволение няма как да се получи току така и затова най-добре, евтино и бързо е с организираната екскурзия. Охраната на контролния пункт имат записани твоите данни и информация, че в определения ден ще се намираш в зоната. Едва след като се уверят, че това си ти, влизането ти е позволено. За да се подготви обаче такова влизане трябва седмица по-рано да се изпратят трите ти имена и номера на паспорта ти до организатора на екскурзията.

След като ме допуснаха в Зоната първо обиколихме едно от селата, в него живееше една женичка, която се справя с живота без ток и вода, а храна ѝ се носи веднъж седмично. Имаше редица изоставени къщи, т.е. всички без една. Можехме да влизаме спокойно в тях, въпреки че е забранено. Неописуемо беше. Кукли, дрехи и др. подобни. След селото се отправихме към обект "Дуга", което се води най-голямата антена в света за прехващане на междуконтинентални ракети.

След Дуга, се насочихме към 10 километрова зона и минахме втори пропускателен пункт. Там не ни искаха никакви документи и продължихме напред. По пътя от дясната страна видяхме Чернобилската АЕЦ и малко след нея и табелата за Припят. Спряхме за снимки до табелата и от лявата страна ни се падна Червената гора, дърветата са червени. После продължихме за Припят. Спряхме до едно дърво паднало по пътя и продължихме пеш, на входа на града имаше още един пункт, но и там никой не ни каза нищо. До този момент не знаех какво е град-призрак, но тогава научих. Обикаляхме, обикаляхме и стигнахме до плувния комплекс, празен и необезопасен, трябва да се внимава за да не се гмурне някой в 10-15 метров празен басейн. После стигнахме до стадиона на града, който в наше време е една гора. След обиколката му влязохме в една 16-етажна сграда. Всичко по апартаментите беше непокътнато. Качихме се на последния етаж, откъдето видяхме електроцентралата, Припят и цялата местност. Виждаше се старият и новият саркофаг над реактора.

След като излязохме от Припят (по пътя видяхме и пожарната станция на града), отидохме до Саркофага. Бях на 200-300 метра от него, направихме си, естествено, снимки на фона на реактора и на фона на другия нов саркофаг, казващ се "Арка". Снимането към другите сгради е забранено и някак никой не смееше да снима, защото там има охрана и много работници, работещи по новия саркофаг.
След това минахме през някакво езеро използвано за охлаждане на реактора. Имаше огромно количество риба и водача на екскурцията ни даде хляб, за да ги храним. Радиоактивни чудовища нямаше.

След това беше време да се връщаме и минахме през гр. Чернобил (в него живеят 3-4000 жители, работещи в зоната). Там ни беше организирана вечеря след която напуснахме зоната и ни беше издаден сертификат, че сме я посетили.

За радиацията: няма никаква опасност. Един ден на подобна екскурзия се равнява на час и половина полет със самолет. Бета-лъчение в зоната вече няма. Аз за деня получих 3 микросиверта, а за първа степен на радиоактивно отравяне са необходими 2000.

Екскурзията си направих чрез http://www.chernobyltourbg.com/

Българската дневница от Раковски

„Българска дневница. В Нови Сад. Излиза всяка неделя.“ е първият вестник, редактиран от Георги С. Раковски.

Вестникът излиза в Нови Сад, Австро-Унгария (днес в Сърбия). На 4 април 1857 година излиза пробен брой. От 26 юни до 23 октомври излизат 18 броя. 19 брой е конфискуван, а вестникът е спрян от австрийските власти по искане на турското правителство.

Вестникът е замислен като алтернатива на единствения излизащ по това време български периодичен орган - „Цариградски вестник“. Раковски се стреми да подчини съдържанието на вестника на българските нужди, като дава информация и коментар за ставащото в България, на Балканите и в Европа.

В уводната бележка Раковски очертава програмата на вестника така: „Ми щем открива пороци и престъпления на управители било духовни или светски, а най-вече лист наш имаще тайзи задатък да народ добие правда гражданска, държавна, църковна и народна свест, казивающи му начин, чрез когото разни зла могът се отбягна, трудищем ся да приятели своего народа упътим как може да ся развие в просвещение гражданскаго живота за своя и държавна полза“.

Източници:

„Енциклопедия на българската възрожденска литература,“ 1997г., В.Търново,

-------------------------------

Горният текст присъства и в уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_дневница

Статия от в-к ''Български глас'', брой 1, 1876 г.

БОЛГРАДЪ 16. Априлия. - Тъгите и неволите докарайа вече българския народ в такова положение, щото той сам по себе си трябваше да обърне особено внимание на своя собствен живот. Всекиму е вече познато в какво положение се намира Турция. Всеки може твърде ясно да види, че гнилите основи на турската империя не са в състояние да се одържат ни на минута против бурята, която ще да се появи в кратко време и ще да хвърли тия гнили основи, заедно с Алия във вечна гибел. Днес е настанала оная щастлива минута за българския народ, в която той ще бъде в състояние да реши окончателно многогодишния политически източен въпрос, който очакваше българинът с голямо нетърпение. Българинът иска да живее, той иска своята свобода и независимост; свобода пълна и човешка. Нито един народ на този свят не може да живее без свобода. Доказателство за това служи въстанието в Босна и Херцеговина. Това въстание, което се продължава близо една година, ще да бъде всеобщо въстание на балканския полуостров. Европейската дипломация се стараеше във всяко едно отношение да удуши това свято въстание; но отчаяните босненци и херцеговци са се решили или всички да измрат, или пак да им се даде свобода и независимост. Днес е вече дошло онова време, което очакваше всеки южен славянин - всеки славянин е обязан да обърне особено внимание на това свято въстание и да извика с тържествен глас смърт на славянския враг. Чудно нещо. Петнайсет милиона християни да търпят несносното иго на бръснатата глава и робуват мирно и спокойно под дебелата сянка на умиращият вече човек! Срамота е и да се говори що-годе сериозно за гнилата Турция, която отдавна вече е с единия си крак в гроба. Още тогава тя си хвърли десния крак в гибелността, когато се пресели във вечно блаженство нейният велик дипломат Фуад паша. Днес е настанала оная щастлива минута за славяните, които населяват балканския полуостров, да си подадат искрена братска ръка и да се съединят, за да нападнат яростно дивия азиатец и да го съкрушат веднъж за всякога. Ако Сърбия и Черна гора и днес останат така хладнокръвни зрителки, както останаха в началото на херцеговското въстание, то тогава срам за тях и за тяхната слава. Времето вече настана, братя сърби и черногорци, да оставите всички дипломатически безкрайни размишления и да се заемете енергически за днешното свято дело. "Снами бпг разумяйги язици, казва светото писание. Защо само славянският род е така нещастен да робува и да се подчинява всекиму? За това, защото славянинът ненавижда брата си, гордей му са продава го без да се размисли че той прави голяма вреда и сам на себе си. Но ние мислим, че днес вече не е така. Почти целият славянски свят е дошъл в такова съзнание, щото той не мисли друго нищо, освен за своята свобода и независимост. Неговият свещен глас изговаря всеки час и всяка минута: свобода, свобода и свобода. Нека да покажем и ние, южните славяни, пред Европа и нейната дипломация, че и ние сме народ, че и ние искаме да живеем свободно и човешки. Нека бог да благослови въстанието в Босна, в Херцеговина и в нещастната наша България! Глас народен е глас божи. Времето ще да покаже всичко.

-


Източник: Вестник "Български глас", брой 1, Болград, 1876, 17 април ( www.nationallibrary.bg )

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _


Външни препратки:



Програмният текст на вестник ''Български глас''

КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ
-
Всекиму е познато, че ние българите сме останали твърде много назад както в литературно, така и в политическо отношение от европейските народи. Тук в Румъния преди няколко месеца се издаваха някои и други политически вестници, които показваха пътя на нашия прогрес, но за зла участ постигна ги печална смърт така, щото за сега нямаме ни един свободен орган, който да изказва болките на нашия народ и да можем да изразим нашето народно стремление. И така, ние се решихме да предприемем издаването на един политически лист, чрез който, като в свободна държава, да можем свободно да изказваме нашето народно стремление към политическия живот за нашите братя отвъд Дунава.
Целта на нашия вестник ще бъде да брани интересите на българския народ и за това вестникът ни ще носи название „Български глас“.
Освен политическите статии, „Български глас“ ще помества:

1. кореспонденции из България, Сърбия. Австрия. Босна. Далмация и пр.;

2. „Български глас“ не приема никакви критики върху частни работи и за частни личности;

3. в него ще се поместват различни книжовни статии, като: повести, описания, разсъждения, песни и др.

От наша страна ние ще се постараем колкото е възможно да доставим на читателите си най-точни и най-верни сведения за вървежа на общите български работи и се надяваме, че ще бъдем насърчени от нашата читающа публика с приемането на вестника ни.
„Български глас“ има за гарантин г. Михал Т. Мумджиев, който отговаря за предплатата на вестника.
От редакцията.

--------------------------


Източник:

Вестник "Български глас", брой 1, Болград, 1876, 17 април ( www.nationallibrary.bg )

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _


Външни препратки:



3.05.2015 г.

Външни новини (12 февруари 1875 г.)

Главното питане, което занимава политическия свят е международното събрание в Петербург. Това събрание е продължението от онова, което се държа изтеклата година в Брюксел и което имаше за цел да станат някои общоприети спогодби измежду европейските държави, спогодби такива, според които да знаят как да постъпват във военно време.

Руското правителство е поканило европейските държави да изпратят свои представители на това събрание в Петербург. Англия е отказала на това предложение. Царицата Виктория в тронната реч, с която е отворила за последно парламента, е говорила върху причината на това отказване. Тая причина била, защото от по-предното събрание в Брюксел си поличи, че из разногласията и противоположните разисквания, не е възможно да се дойде до един желан край. Това отказване на Англия се е последвало от някои второстепенни държави, каквито са: Холандия, Белгия, Швеция, Дания и Швейцария. От всичко това става явно, че и да може сега помежду няколко сили да стане една спогодба върху международните отношения във военно време, като тази спогодба не се приема от всички, то и прилагането ѝ не ще бъде пълно и общополезно.

Източници:
-------------------------------------------------------------------------------
"День", научно-политическо списанье, Цариград, 12 февруари 1875 г.

 _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _


Външни препратки:



Нужното обяснение в първия брой на в-к ''Нова България''

На вашето внимание: програмният текст на вестник "НОВА БЪЛГАРИЯ".

НУЖНО ОБЯСНЕНИЕ
-о-
Нашата емиграционна журналистика онемя. (Това е престъпление в днешните обстоятелства, когато народът ни събира всичките свои сили, за да излезе на отчаяни борби срещу своите петвековни притеснители.) Освен физическата сила, народът трябва да излезе и със своето морално оръжие. (Журналистиката е едно от първите средства за революцията.) Подбудени от тоя принцип, ние, няколко души емигранти, които вчера сме се откъснали от тялото на народа и които познаваме както неговите интереси, така и неговото положение, се решихме да учредим настоящия седмичен вестник и с това да изпълним една от първите свои обязаностти към своето отечество. (Ние вярваме, че нашата емиграционна публика и в тоя случай ще покаже своя патриотизъм, когато делото е да се разяснят силите, положението и интересите на тоя народ (...). Въстанникът е потребен за народа, но народа в настоящето време не е в състояние да подържа своя глас. Това трябва да направи емиграцията.
Когато е така, то елате, братя, да помогнете и в това отношение на народа си. Той няма да забрави нито този, който умира, нито онзи, който му помага.
Подържането на един истинно революционен и народен лист е само по себе си голяма помощ.
Администрацията [1]


______________________________
Допълнителна информация по темата:

Първият брой на вестник “Нова България” излиза от печат на пети май 1876 година в Букурещ, днешна Румъния. Негови издатели са Хр. Ботев и Р. Блъсков. Ето какво пише последния, по повод издаването на вестника: “Но ето че настана размирната, известна всекиму 1876 година. Нашите читатели във Влашко и България не търсеха вече да четат вестници, списания като “Училище”, но искаха да четат вестници политически - бунтовнически. И аз се убедих, че времето по възпитанието на учители, родители трябва да се прекрати и да се замести с възпитание политическо. Всичко в движение, всичко в подвизи и надежди за една заветна идея за освобождението на България…” [2]

-------------------------------------------------------------------------------

Източници:
[1] Вестник "НОВА БЪЛГАРИЯ", Букурещ, 5 май 1876 г. или Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател. Т.II, 1966., с. 211 или www.nationallibrary.bg
[2] Р.Ил.Блъсков, Ю.Ненов, Ат.Иванов – Автобиографии, София 1979 , стр.108/ 109

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Външни препратки:



Записки на Последния (XIII)

-


Какво е животът?


Животът е някаква нелепа случайност (за безделника) или непрекъснато следване по посока на определена заветна цел (за човека с характер).


-


Какво е свобода?


Свобода, това означава да си свободен. Липсата на свобода означава робство. Робството, това означава да си роб. „Който не разполага с две трети от деня си, е роб“ - Фридрих Ницше. Свободата – това са именно тия две трети от деня, в които можеш да правиш каквото си искаш, с когото си искаш и както поискаш. Свободата заляга у духа. Не липсват примери, в които хора, разполагащи с целия си ден (to est не 2/3, а 3/3), не се възползват от нея. Тези хора са потенциално свободни. Не практически свободни.


-


Какво е безделие?


Това е следствие от липсата на поставени цели пред личността. Реализира се в безбройни хаотични несъществени прояви със съмнителна полезност, полза.


-


Какво е активност?


Това е стремеж на личността да обхване максимално възможно количество сфери на проява и реализация. Пълноценността на това обхващане също е част от активността.


-


Какво е личност?


Това е индивид, човек, хомосапиенс, чието поведение, ценности и знания покриват или надминават средностатистическите (общоприетите) норми по тези три показателя.


-


Какво е цел?


Целта е причината, поради която си се родил. Това е поводът да се разведеш, да извършиш убийство и да сложиш край на живота си. Целта е онова, което оправдава средствата. Тя е и бог, и слънце, и вода, земя, огън и въздух. Тя е съсредоточената същност на всичко. Два вида цели: индивидуални (личностни) и колективни (надличностни).


-


Какво е общество?


Това е например мравунякът. Представлява следствие от стремежа за продължаване на вида. Дарвинизмът би дал повече информация за обществото, от която и да е философия или история.


-


Какво е истина?


Това са общоприети възгледи, в които никой не се съмнява.


-


Какво е религия?


Това са общоприети илюзии, чието наличие е опиум за всички.


-


Какво е лъжа?


Всичко, което противоречи на общоприетите възгледи.


-