Статия от в-к ''Български глас'', брой 1, 1876 г.

БОЛГРАДЪ 16. Априлия. - Тъгите и неволите докарайа вече българския народ в такова положение, щото той сам по себе си трябваше да обърне особено внимание на своя собствен живот. Всекиму е вече познато в какво положение се намира Турция. Всеки може твърде ясно да види, че гнилите основи на турската империя не са в състояние да се одържат ни на минута против бурята, която ще да се появи в кратко време и ще да хвърли тия гнили основи, заедно с Алия във вечна гибел. Днес е настанала оная щастлива минута за българския народ, в която той ще бъде в състояние да реши окончателно многогодишния политически източен въпрос, който очакваше българинът с голямо нетърпение. Българинът иска да живее, той иска своята свобода и независимост; свобода пълна и човешка. Нито един народ на този свят не може да живее без свобода. Доказателство за това служи въстанието в Босна и Херцеговина. Това въстание, което се продължава близо една година, ще да бъде всеобщо въстание на балканския полуостров. Европейската дипломация се стараеше във всяко едно отношение да удуши това свято въстание; но отчаяните босненци и херцеговци са се решили или всички да измрат, или пак да им се даде свобода и независимост. Днес е вече дошло онова време, което очакваше всеки южен славянин - всеки славянин е обязан да обърне особено внимание на това свято въстание и да извика с тържествен глас смърт на славянския враг. Чудно нещо. Петнайсет милиона християни да търпят несносното иго на бръснатата глава и робуват мирно и спокойно под дебелата сянка на умиращият вече човек! Срамота е и да се говори що-годе сериозно за гнилата Турция, която отдавна вече е с единия си крак в гроба. Още тогава тя си хвърли десния крак в гибелността, когато се пресели във вечно блаженство нейният велик дипломат Фуад паша. Днес е настанала оная щастлива минута за славяните, които населяват балканския полуостров, да си подадат искрена братска ръка и да се съединят, за да нападнат яростно дивия азиатец и да го съкрушат веднъж за всякога. Ако Сърбия и Черна гора и днес останат така хладнокръвни зрителки, както останаха в началото на херцеговското въстание, то тогава срам за тях и за тяхната слава. Времето вече настана, братя сърби и черногорци, да оставите всички дипломатически безкрайни размишления и да се заемете енергически за днешното свято дело. "Снами бпг разумяйги язици, казва светото писание. Защо само славянският род е така нещастен да робува и да се подчинява всекиму? За това, защото славянинът ненавижда брата си, гордей му са продава го без да се размисли че той прави голяма вреда и сам на себе си. Но ние мислим, че днес вече не е така. Почти целият славянски свят е дошъл в такова съзнание, щото той не мисли друго нищо, освен за своята свобода и независимост. Неговият свещен глас изговаря всеки час и всяка минута: свобода, свобода и свобода. Нека да покажем и ние, южните славяни, пред Европа и нейната дипломация, че и ние сме народ, че и ние искаме да живеем свободно и човешки. Нека бог да благослови въстанието в Босна, в Херцеговина и в нещастната наша България! Глас народен е глас божи. Времето ще да покаже всичко.

-


Източник: Вестник "Български глас", брой 1, Болград, 1876, 17 април ( www.nationallibrary.bg )

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _


Външни препратки:



Коментари

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

Каква е поуката от Смирненската стълба