Нужното обяснение в първия брой на в-к ''Нова България''

На вашето внимание: програмният текст на вестник "НОВА БЪЛГАРИЯ".

НУЖНО ОБЯСНЕНИЕ
-о-
Нашата емиграционна журналистика онемя. (Това е престъпление в днешните обстоятелства, когато народът ни събира всичките свои сили, за да излезе на отчаяни борби срещу своите петвековни притеснители.) Освен физическата сила, народът трябва да излезе и със своето морално оръжие. (Журналистиката е едно от първите средства за революцията.) Подбудени от тоя принцип, ние, няколко души емигранти, които вчера сме се откъснали от тялото на народа и които познаваме както неговите интереси, така и неговото положение, се решихме да учредим настоящия седмичен вестник и с това да изпълним една от първите свои обязаностти към своето отечество. (Ние вярваме, че нашата емиграционна публика и в тоя случай ще покаже своя патриотизъм, когато делото е да се разяснят силите, положението и интересите на тоя народ (...). Въстанникът е потребен за народа, но народа в настоящето време не е в състояние да подържа своя глас. Това трябва да направи емиграцията.
Когато е така, то елате, братя, да помогнете и в това отношение на народа си. Той няма да забрави нито този, който умира, нито онзи, който му помага.
Подържането на един истинно революционен и народен лист е само по себе си голяма помощ.
Администрацията [1]


______________________________
Допълнителна информация по темата:

Първият брой на вестник “Нова България” излиза от печат на пети май 1876 година в Букурещ, днешна Румъния. Негови издатели са Хр. Ботев и Р. Блъсков. Ето какво пише последния, по повод издаването на вестника: “Но ето че настана размирната, известна всекиму 1876 година. Нашите читатели във Влашко и България не търсеха вече да четат вестници, списания като “Училище”, но искаха да четат вестници политически - бунтовнически. И аз се убедих, че времето по възпитанието на учители, родители трябва да се прекрати и да се замести с възпитание политическо. Всичко в движение, всичко в подвизи и надежди за една заветна идея за освобождението на България…” [2]

-------------------------------------------------------------------------------

Източници:
[1] Вестник "НОВА БЪЛГАРИЯ", Букурещ, 5 май 1876 г. или Български периодичен печат 1844 – 1944. Анотиран библиографски указател. Т.II, 1966., с. 211 или www.nationallibrary.bg
[2] Р.Ил.Блъсков, Ю.Ненов, Ат.Иванов – Автобиографии, София 1979 , стр.108/ 109

_ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _ _

Външни препратки:



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още