Кратки раскази отъ политическата икономия. I.
Моите разкази, любезни читатели, са много важни за вас и аз смея да кажа много потребни за вашата бъднина. Аз искам да ви позанимая с такива неща, с такива задачи, които са строги и мъчни наглед, но които според мен представят един много простичък и лесен предмет за учене. Мога да река дори, че този предмет е най-постижим за духа на всички. Тези задачи се касаят дори до вашето съществуване, до вашите работения, до всекидневната награда на тези работения.
Политическа икономия: това е дума, която сплашва понякога по своята големина. Показват я като наука за богатството на народите. Може би гледана от тази страна, задачата да ви се види малко себелюбива; повечето от вас не ви занимава, може би, богатството. Вие желаете само едно охолно поминуване, когато всекидневния труд ви доставя праведна награда за вашите усилия.
Но политическата икономия, както старовременния бог Янус, има две лица. Ако от една страна вие я виждате да се занимава как да размножи богатствата, от друга страна, тя не по-малко си има грижата да помага на теглилата, да намалява сиромашията и да подобрява поминъка на хората. За да сполучи тази своя висока и много полезна цел, тя употребява такива средства, които ѝ са свойствени; тя не прави милост. Върху тази точка съм длъжен да се спра и да ви разправя по на тънко що са разбира от думата: политическата икономия не прави милост. Милостта е първото стремление на сърцето. Когато видите някого, че страда, вие пожелавате да му помогнете и как да е да го повоздигнете. Това е едно добро, благородно усещане. Колкото за мене, аз ще се имам за виновен, ако в нещо или някъде посегна да отслабя и да намаля прилагането на това благородно усещане.
Нищо по-мъчно от това, дето да прави човек добро; но тогава, когато е подбуждан от най-живото, от най-горещото желание да го направи, човек се побърква от самото побързване на добрата воля.
Не съм от тези, които осъждат милостта; но аз обичам да ви говоря с пълна откровеност и свобода. Е добре, като е така, аз съм длъжен да ви изповядам че има лични хора, дори прочути икономисти, които аз почитам и уважавам, такива икономисти, които като изкарват дори до крайност строгостта на едно начало казват: милостта е гибелно нещо, тя трябва да се отхвърли съвършено.
Ако мога да кажа така: те стават безчовечни от стоическа обич към човечеството. Проникнати от дълбока симпатия към подобните си, те искат сиромашията да не съществува в света, и проумяват твърде хубаво, че за да стане това, за да няма бедност, окаянство, трябва да се издигне човека, да му се даде нравствена сила, достойнство, да му се вкорени в същото време енергия и умение на доброто.
Това е голямо, прекрасно учение. Но то е далече от същинското съвършенство. Ний сме всички хора, ние правим част от човечеството, което е далеч от това да бъде съвършено; това човечество може да бъде изложено на незаслужени временни бедствия; нека покажем за пример болестта, която връхлетя човеци с добра воля и които не искат друго, освен да печелят честно, за да живеят честно; тя, болестта ги закова на едно легло и ги принуждава по този начин да се отрекат от всеки труд, от всяка работа.
Ето сега, в такъв случай, милостта не само, че е сято нещо, но тя е потребна и необходима, за да се употреби. Сиромаси ще се намират всякога помежду вас, е казала божествена дума; аз не гледам в това изричане някое наказание. Напротив, аз виждам в него по-право надежда за олекчение на тези сиромаси, които човечеството ще има в своята среда.
Бедствията, болестите, незаслужваните теглила приготвят винаги широка област на милостта. Но милостта, за да бъде прозорлива, за да не става освен закона и за да не причинява никога, с най-добри намерения, лоши сетнини, дори за тези, на които помага, тя трябва да се ограничава и да носи лек на временното зло. Нека не направя това изложение, което създава чрез своите благодеяния, в постоянно положение, което би разслабило живите сили на човека, едничко изворче на неговата сила и власт.
––––––––––––––––––––––––––-
Още по темата: Кратки раскази отъ политическата икономия
Политическа икономия: това е дума, която сплашва понякога по своята големина. Показват я като наука за богатството на народите. Може би гледана от тази страна, задачата да ви се види малко себелюбива; повечето от вас не ви занимава, може би, богатството. Вие желаете само едно охолно поминуване, когато всекидневния труд ви доставя праведна награда за вашите усилия.
Но политическата икономия, както старовременния бог Янус, има две лица. Ако от една страна вие я виждате да се занимава как да размножи богатствата, от друга страна, тя не по-малко си има грижата да помага на теглилата, да намалява сиромашията и да подобрява поминъка на хората. За да сполучи тази своя висока и много полезна цел, тя употребява такива средства, които ѝ са свойствени; тя не прави милост. Върху тази точка съм длъжен да се спра и да ви разправя по на тънко що са разбира от думата: политическата икономия не прави милост. Милостта е първото стремление на сърцето. Когато видите някого, че страда, вие пожелавате да му помогнете и как да е да го повоздигнете. Това е едно добро, благородно усещане. Колкото за мене, аз ще се имам за виновен, ако в нещо или някъде посегна да отслабя и да намаля прилагането на това благородно усещане.
Нищо по-мъчно от това, дето да прави човек добро; но тогава, когато е подбуждан от най-живото, от най-горещото желание да го направи, човек се побърква от самото побързване на добрата воля.
Не съм от тези, които осъждат милостта; но аз обичам да ви говоря с пълна откровеност и свобода. Е добре, като е така, аз съм длъжен да ви изповядам че има лични хора, дори прочути икономисти, които аз почитам и уважавам, такива икономисти, които като изкарват дори до крайност строгостта на едно начало казват: милостта е гибелно нещо, тя трябва да се отхвърли съвършено.
Ако мога да кажа така: те стават безчовечни от стоическа обич към човечеството. Проникнати от дълбока симпатия към подобните си, те искат сиромашията да не съществува в света, и проумяват твърде хубаво, че за да стане това, за да няма бедност, окаянство, трябва да се издигне човека, да му се даде нравствена сила, достойнство, да му се вкорени в същото време енергия и умение на доброто.
Това е голямо, прекрасно учение. Но то е далече от същинското съвършенство. Ний сме всички хора, ние правим част от човечеството, което е далеч от това да бъде съвършено; това човечество може да бъде изложено на незаслужени временни бедствия; нека покажем за пример болестта, която връхлетя човеци с добра воля и които не искат друго, освен да печелят честно, за да живеят честно; тя, болестта ги закова на едно легло и ги принуждава по този начин да се отрекат от всеки труд, от всяка работа.
Ето сега, в такъв случай, милостта не само, че е сято нещо, но тя е потребна и необходима, за да се употреби. Сиромаси ще се намират всякога помежду вас, е казала божествена дума; аз не гледам в това изричане някое наказание. Напротив, аз виждам в него по-право надежда за олекчение на тези сиромаси, които човечеството ще има в своята среда.
Бедствията, болестите, незаслужваните теглила приготвят винаги широка област на милостта. Но милостта, за да бъде прозорлива, за да не става освен закона и за да не причинява никога, с най-добри намерения, лоши сетнини, дори за тези, на които помага, тя трябва да се ограничава и да носи лек на временното зло. Нека не направя това изложение, което създава чрез своите благодеяния, в постоянно положение, което би разслабило живите сили на човека, едничко изворче на неговата сила и власт.
Това е стремлението на Полтическата Икономия. Милостта е един вид балсам, един мехлем за раните, тя може да улесни играта на колелата. Но добре управляваната работа, енергичният труд работи само като пàра, която дава подтик на голямата индустриална машина на човечеството.
За да свършим приказката си за милостта, аз ще ви кажа, че има голяма опасност, с извършване на милостта, да направим тежка причината на злото, против което протестират и чувствата ни, и съвестта ни, това зло, което в новите времена се зове: поперизъм, сиреч сетня сиромашия. В идущия си разказ аз ще ви поговоря за този предмет. За сега доволно е да ви кажа само, че поперизъм у нас не съществува или комахай не съществува.
––––––––––––––––––––––––––-
От „День“, научно-политическо списанье, бр. 2, год.1, Цариград, 19 февруари 1875 г.
––––––––––––––––––––––––––-
Бележка:
Поперизъм (пауперизъм) - крайна бедност на трудещите се маси, вследствие на капиталистическа експлоатация.
––––––––––––––––––––––––––-
Още по темата: Кратки раскази отъ политическата икономия
Коментари
Публикуване на коментар