Търсене в този блог

Translate

29.06.2015 г.

Към въпроса за толерантността

Толерантността се превърна в основна тема на нашето общество. Вече никой не може да сподели какво наистина мисли и чувства, защото ако не мисли и не чувства като ближния си, веднага бива заклеймен в липса на толерантност и омраза.

Хората са различни. Всеки човек има своите граници. Физически - кожа, имунна система. Психически. Морални. Нашите граници са причина да бъдем такива, каквито сме. Да бъдем други, означава да спрем да бъдем себе си. Да започнем да приемаме всичко, означава да спрем да приемаме себе си. Да се променим, да изчезнем в този си вид.

Когато тялото срещне чужд белтък, в него се развива имунна реакция, която разгражда белтъка, за да запазва живота на собственото тяло. Ако имунната реакция е неуспешна, тялото умира.

Същото се случва и на психологическо ниво. Ако човек приеме чужди, несвойствени за него идеи, неговата психика умира. Превръща се в нещо друго.

Ето защо аз не съм привърженичка на толерантността. Всеки човек има право на съществуване, всяка идея има право на съществуване, ако не вреди на другите. Но това не значи, че всички трябва да харесват тази идея, нито да я приемат в живота си. Достатъчно е да я оставят да съществува - някъде другаде. Повече от това никой няма право да изисква.

Автор: Maya Zhivkova

Агент на Държавна Сигурност се гласи за кмет на Велико Търново

На 26 юни 2015 г. в kmeta.bg, порталът на българските общини, се появи интервю, чието заглавие е „Проф. Пламен Легкоступ: Вероятно ще бъдa издигнат за кмет на Велико Търново“. Въпросното интервю е сортирано в категорията „Кмет на месеца“, макар че въпросният професор към настоящия момент не е нито кмет, нито кандидат за кмет.

В спонсорирана връзка това интервю се появява във фейсбук чрез страница, носеща името Пламен Легкоступ.

Ето какво казва професорът, чието фамилно име напомня израза „Леката стъпка“ по въпроса за собствената си кандидатура:

Хората, които ме познават са наясно, че случайни неща не правя. Ако преценя, че нямам шанс да бъда избран, естествено, че няма да се кандидатирам. Преди време бях споделил на шега, че вероятността да се кандидатирам е 58%. Към днешна дата шансът да се съглася да бъде издигната моята кандидатура е по-голям; с малко, но със сигурност повече, отколкото преди. Все пак има време до тогава. (...) Няма да крия, че с няколко политически сили сме обсъждали да бъда издигнат от тяхно име, но за момента не искам да разкривам кои са те. Има друг вариант, определена коалиция да подкрепи моята кандидатура. Третият вариант е зад мен да застане инициативен комитет и да участвам като независим кандидат, пък да бъда подкрепен от няколко други политически сили. До края на юли може би нещата ще се изяснят окончателно. Аз съм в общи линии известна фигура във Велико Търново и региона и неслучайно винаги ме слагат за кандидат кмет. Споделям това не заради друго, а заради факта, че мога да привлека гласове от всички партии и от много хора, които се колебаят за кого да дадат гласа си.“

Той може да привлече гласове от всички партии. Чухте ли това, партийци? Страхувайте се от него! Той случайни неща не прави. Обсъждал е с няколко политически сили издигането си (вероятно с всички на местно ниво). Но все още пред него има много варианти...

Вероятно ще направи още една визита някъде из Азия – както тази в Башкирия, където беше на посещение в завод за руска водка. Информация и фотографии от тази негова визита доскоро се вихреха из интернет-пространството, но същите внезапно изчезнаха. (?!)

И в крайна сметка:

Господин Легкоступ, вие сте неморален човек и за вас липсва добра репутация в града, каквато се изисква, за да бъдете избран на подобен пост. Учудвам се, че в продължение на два мандата успяхте да се задържите на ректорския пост - но имайки предвид обстоятелството на особената изостаналост на образователната система в страната ни, не се учудвам изобщо. Нали не си мислите, че гражданите на Велико Търново ще изберат за кмет агент на Държавна Сигурност (ДС) Пламен Легкоступ с псевдоним Оазис?

news_129_303164640PLAMEN_LEGKOSTUP-KLUB

Снимка: http://radiovelikotarnovo.com

Пропаганда и антипропаганда

На 26 юни 2015 г. в сайта Faktor.bg четем коментар на Александър Йорданов, озаглавен „C'EST LA VIE!” или защо ни трябват 200, а не два натовски танка. Какво може да се каже за подобни заглавия, освен че към настоящия момент русофобията добива все по-мащабен и все по-внушителен характер у нас. Това става не без съдействието на USA и зелените банкноти. Съдейки по някои оттенъци на реториката и общественото говорене, човек би останал с впечатлението, че България скоро дори ще обяви война на Русия...


Но...реториката е едно нещо, фактите – друго.


Нека за миг се абстрахираме от образувания като НАТО и да си зададем въпроса: Какво прави чужда военна техника на наша територия? При какви обстоятелства принципно военна техника на една държава се позиционира на територията на друга държава? Или бъркаме със схемата на разсъждение? Твърде вероятно е да бъркаме, тъй като военната техника идва у нас като НАТО-вска, тоест като собственост на НАТО. Нашата страна е пълноправен член на споменатата организация от 2004-та година. Като такава тя – страната ни – е в съюз с останалите страни-членки. Изхождайки от този факт следва да стигнем до извода, че присъствието на танкове у нас не е заплаха, а сигурност. В този смисъл Йорданов споделя в коментара си следното: „Дали танковете ще бъдат американски, германски, английски или канадски, френски и италиански, няма никакво значение. Важно е, че тяхното присъствие тук ще възпира руският агресор, докато самият руски народ не намери решение на казуса <Путин>“.

Прочитайки целия коментар на господин Йорданов, стигаме до извода, че реториката в голяма степен се припокрива, съвпада с фактите. Прав е Йорданов, казвайки че „най-великите ни царе в трудни дни за държавата са ползвали чужда военна помощ. Сключвали са различни съюзи, за да отбият пряката опасност за страната ни“, прав е и за това: „България не може да си позволи лукса да остане гола пред държава, която е придвижила на запад десетки свои силно въоръжени дивизии и не ги изтегля вече близо година от източната граница на съседна (едно море ни дели) Украйна.“ И изобщо, прав е дори когато казва това: „Да разчиташ на приятели в трудна ситуация е нормално. Пристигането на няколко натовски танка в България е символичен знак на приятелство. Истински ще бъде той, когато не 2, а поне 200 танка дойдат в България“. Но в последния случай реториката му, думите му вземат кулминационна за целия разговор роля. Те са, така да се каже, крайност в съждението.

Kрайните съждения не са грешни съждения или заблуди.


Поне не в този конкретен случай. Те са отговор на беснеещата и ескалираща руска пропаганда, ширеща се надлъж и нашир по нашите географски ширини. Защото когато Русия ръси и сее заблуди и неистини сред български граждани, то е съвсем логично да ѝ се отвърне по същия сходен, аналогичен начин.

Именно с крайни послания и невероятни заблуди руската пропагандна машина е подбрала своята целева група, така наречения таргет, у нас. Нали никой не си мисли, че тази група от хора (чийто мозъци са ежедневно промивани от медииния монопол) ще бъде оставена без алтернатива в информационния поток.

26.06.2015 г.

Социалистическа табелка от Перник

Една табелка от социалистическия период на страната ни. Освен с посредствеността си и проповедническо-заповедническия си характер, тя внушава и с двусмислие. Ето какво пише на тази табелка: "Всички достойни комунисти дружно под земята!"

11659232_1017970568227791_1737855268497259809_n
Едно запомнящо се изречение гласи: Внимавай какво си пожелаваш (току-виж се сбъднало). Но... такава е миньорската съдба: цял живот под земята, излезеш за малко - завиждат ти за пенсията, а после: пак под земята!

Откъс от стенограма на разговорите между Юнкер и Ципрас

На вашето внимание предлагам виц, отнасящ се до конкретни обстоятелства в ЕС. Вицът представлява диалог, осъществяващ се между Жан-Клод Юнкер, настоящ председател на Европейската комисия, и Алексис Ципрас, настоящ министър-председател на Гърциястрана с огромни външни дългове. Но стига обяснения, ето гo и въпросния виц:

Стенограма на разговорите Юнкер – Ципрас. Строго секретно!


Юнкер: Ципрас, кога ще върнете парите?


Ципрас: Какви пари?


Ю.: Нали искахте 300 млрд. евро заем?


Ц.: Да, искахме.


Ю.: Дадохме ли ви?


Ц.: Да, дадохте ни.


Ю.: Похарчихте ли ги?


Ц.: Да, похарчихме ги.


Ю.: Е, кога ще върнете парите?


Ц.: Какви пари?


Край на вица.







 

Има една българска поговорка, която добре би паснала като извод тук: „Добре, че е майтапът, за да си кажем истината.“




Вижте също: Гръцки разговорки

Мой статус от фейсбук, 25 юни 2015

 

ДРЪЖТЕ СЕ ЗА МАСА, БЮРО ИЛИ СТОЛ - ЗА ДА НЕ ПАДНЕТЕ, ЧЕТЕЙКИ ГОРЧИЛКАТА НА ИСТИНАТА ПО-ДОЛУ!
Извод от една нарочно създадена (от мен) екселска таблица показа, че средностатистическият представител на приятелите ми тук, във фейсбук рязко е погрознял, омалоумничил, дезинформирал се е и се е занемарил от гл.т. на собственото си развитие: психическо и физическо. Статистиката ми показва, че най-драстична е промяната във външния вид, като тази промяна не е към по-добро, а към по-лошо. Съветвам ви да насочите погледите си към последните две-три години и да видите как, къде и защо омаловажихте и изоставихте прекрасните си естетически възприятия. Съветвам ви да предприемете конкретни действия в другата посока!

Професия ''Интелектуалец''

Професии "Интелектуалец" и "Общественик"; Изисквания към кандидатите за длъжностите:


- Да умеят да пишат открити писма и декларации

~ ~ ~

Популярни открити писма и декларации от български интелектуалци и общественици:

Функцията на интелектуалците и обществениците спрямо обществото е именно активно да се включват и да влияят върху обществените процеси. В този смисъл тяхната функция се припокрива с тази на гражданското общество. Посочените примери показват, че в известна степен понятията „гражданско общество“ и „обществен елит“ (а също и „интелектуален елит“) разполагат /оперират с едни и същи функции/възможности. Това, от своя страна, би могло да доведе до сливане на категориите „гражданско общество“ и „обществен елит“. А дали не се е вече случило?

25.06.2015 г.

Поезия и самобръсначки

По националното радио всяка нощ от 00:00 ч. до 03:00 ч. се предава тематична радио-продукция, озаглавена "Нощен Хоризонт". Информация за нея можете да видите тук: www.bnr.bg/horizont/noshtenhorizont . Почти през вечер се рецитира поезия и се канят поети и поетеси, разказващи и рецитиращи това и онова.
В една от именно тия поетични нощи водещият е поканил някаква поетеса и разговарят. За пространството, за изкуството, за живота. Идва време на слушателските включвания в предаването. Включва се мъж със спокоен и уравновесен глас започва да разсъждава, питайки:

"Как така у нас не процъфтява производството на самобръсначки, например, на локомотиви и машини, а имаме такъв разцвет на поезия. У нас има толкова много поети и поетеси, пишат се толкова много стихотворения, издават се безброй стихосбирки, но за съжаление поезията не е конвертируема валута на световния пазар."

След това разсъждение на слушателя, водещият на предаването подхваща темата за бръснарските ножчета: колко трудно е да се направят всъщност, колко висококачествена стомана им трябва и прочие. Припомня за някогашните турски бръснарски ножчета.

Водещият приключва с разсъждението си и в ефира на радиото зазвучава музика.

А аудиторията: тя слуша музиката, но фактически настъпва време за размисъл между дискусиите на водещия с гостенката. И в това време за размисъл у съзнанието на знайни и незнайни представители на аудиторията ехтят тия думи, дето онзи, който се включи "на живо" каза. Ехтят и думите на водещия. И се избистрят едни мъчни въпроси: лесно ли е, наистина, да се пише поезия и трудно ли е, наистина, да се правят самобръсначки и локомотиви?

Новини и актуални информации (юни 2015)

Впрочем: не е минала и една година от "фалита" на голяма българска банка (КТБ) и се появява статистика (със задна дата): "България бележи един от най-големите спадове на фалити в региона" (Виж тук: http://www.economy.bg/business/view/18527/Bylgariya-belezhi-edin-ot-naj-golemite-spadove-na-faliti-v-regiona ). В статията, показваща статистиката, се казва също и че силните икономически сектори у нас са ИТ, аутсорсинг, фармацевтичен бизнес, химическа индустрия и рибарство.

-

Пак от economy.bg научаваме, че предпочитаният медиен канал за европейците е телевизията, следвана от интернет. След тях са радиото и печатните медии. Социалните медии (или, както често ги наричаме, "социалните мрежи") се използват от европейците почти толкова, колкото и печатните медии. (повече информация по темата, тук: http://www.economy.bg/marketing/view/18534/Predpochitaniyat-medien-kanal-za-evropejcite-e-televiziyata )

-

Съществувал някакъв композитен индекс, наречен „Икономика на светло“, който Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/ публикува ежегодно. За 2014-та година стойността му е 68,28, а за 2013: 69,19. Тоест: индексът намалява. На практика това показва „посивяване“ на икономиката. (виж повече инфо тук: http://www.economy.bg/economy/view/18517/Indeksyt-Ikonomika-na-svetlo%E2%80%9C-namalyava )

-

Да кажа нещо и за един друг интересен индекс. Информацията е от Economy.bg. Ако те лъжат, и аз ви лъжа. Та... учени от Южна Корея са открили/създали индекс на социалния капитал, който е в пряка връзка с богатстото (to est развитата икономика) на дадена страна. И тази връзка е правопропорционална или, казано с други думи: колкото е по-голям индексът „Социален капитал“, толкова по-богата е дадена страна. А самият индекс се „изчислява“ от няколко показателя, сред които са следните:

  • усещане за социална справедливост,

  • доверие в институциите, партиите и медиите,

  • нива на корупцията

  • вероятност хората да се присъединяват към общности (съобразно сходни интереси в областта на изкуството, религията, спорта и др.)


-

Според анализ на „Индъстри уоч“ чуждестранните инвестиции в страната ни за последните 18 години са почти €43 милиарда. Най-много инвестират у нас (в нас) страните от Еврозоната, които са и основен търговски партньор на страната ни.

24.06.2015 г.

Думата хамалогия

"Тука е голяма хамалогия". Това изречение чух наскоро от устата на един почти 50-годишен мъж.
Не се притеснявам да помоля събеседника да уточни какво означава думата "хамалогия". А той ми пояснява: "хамалска работа, кърски труд. Идва от "хамалин" (хамал).


Подобна дефиниция на думата може да се види и в сайта bgjargon.com, където понятието е обяснено така: "тежка, неблагодарна работа; трудоемка и досадна работа, която трябва да се свърши като подготовка за същинската дейност".

Добавих второ, поясняващо значение на думата в споменатия вече сайт. То е следното: „Хамалска работа, кърски труд. Думата е образувана от "хамал" + "логия" по пример на думи като биология, физиология, кардиология и прочие, но за разлика от тях не назовава определена наука, а се търси по-скоро експресивен нюанс.

По мое мнение по-адекватният вариант на думата, назоваваща тази реалия е "хамалщина".

В сайта „Евро Хамали“ (виж тук: http://hamali-bg.com ) значението на думата е обяснено на дълго и широко. В първия абзац пише следното: „При опит да се даде точна дефиниция на думата хамалогия, първото и асоциативно сравнение, описваща я приблизително точно, е извършването на хамалски услуги и всичко свързано с хамали, транспортиране, преместване, опаковане, на различни по размер и големина предмети.“ (Вижте целия текст на този адрес: http://hamali-bg.com/hamali/hamalogiya.

Във фейсбук съществува страница, чието заглавие звучи забавно - „Университет по строителствo и хамалогия „ПЕШО МИСТРИЯТА“ (виж тук: https://www.facebook.com/pages/Университет-по-строителствo-и-хамалогияПЕШО-МИСТРИЯТА/223171414387071 ).

Толкова по тази дума.

 

Нощна идилия във Велико Търново

Снимката долу е от 17-ти юни 2015 г. Мястото е площад Царевец, Велико Търново.
На фотоса се вижда възрастен мъж (дядо), който държи пръчка в дясната си ръка и крачи по тротоара. В дясно от него са разположени няколко кози, движещи се по пътя в синхрон със стареца.

11201140_489803711184520_3184935368319774854_o
Снимката направи Йорданка Добрева.

Коментар на Методи Андреев по повод предстоящото поредно оскъпяване на електроенергията

"В момента НЕК купува от различните производителите на електроенергия микса за 160 лв. за мегават/ч. В същото време НЕК предлага електроенергията на ЕРП-тата за 125 лв. Тоест получава се една ножица, непокрита от 35 лв. За да се компенсират тези загуби е въведена добавка в полза на обществото. Като в момента заради тази добавка бизнесът плаща 19 лв. за мегават/ч, а битовите абонати плащат 52 лв. Идеята сега е да се изравни това, което плащат бизнесът и битовите абонати и сумите да станат по 40 лв. за мегават/ч за двете страни. Целта е цената на микса от цялата произвеждана електроенергия да падне до 133 лв., а изкупуването от електроразпределителите дружества да става на 120 лв. Това в момента е философията на тази реформа, която се предлага от регулатора. Не смятам, че бизнесът трябва да е толкова чувствителен, защото той има огромен резерв, но и е в огромен дълг към държавата и обществото. Най-протежираният бизнес е българският - ниски заплати и ниски данъци. Убеден съм, че Лукойл е една от големите фирми, която се готви да стачкува, но как държавата не ги пита години наред - как съществуват като фирма, след като непрекъснато отчитат, че са на загуба и не плащат данък печалба. Не мога да повярвам, че руснаците са толкова заблудени, че остават този гигант на загуба." 

Методи Андреев

22.06.2015 г.

Битова обстановка

И стаята ми:
пълна с пеперуди,
а по подът:
неотваряни граматики.


Търкалят се по масата
недоизпити чаши
с питиета всякакви,
недопушени цигари
и някакви бележки...


В леглото се спотайват
неусетени желания,
макар шедьоврестата спалня
да скърца всеки ден.

20.06.2015 г.

Толерантност и данъци

По-долу ще прочетете един гневен, по моя преценка,статус на една моя фейсбук-приятелка. Ето какво пише Петя Тодорова от Велико Търново:

Тая толерастия ще ни затрие!
Сред циганите имало свестни, сред политиците - честни. Сред даскалите грамотни, сред лекарите - кадърни. Сред полицаите неподкупни, сред селяните - граждани. Сред чалгарките певици, сред затворниците - невинни, сред учениците амбициозни и сред родителите - грижовни...и куп куп глупости и простотии, които изчетох и изслушах, откакто започна "нещото" в Гърмен и Орландовци. В Западните, белите, цивилизованите, или както щете ги наречете държави - това не са изключения, а масовост. Тук е обратното -
живеем сред ширещи се беззаконие, безнаказаност, безхаберие и безотговорност и се радваме на изключенията.
Толерантност ли? Солидарност ли? Няма такъв филм!!!
Солидарен и толерантен можеш да си с човек, който сам си помага, не с паразит!!!
В една държава има закони и наказания, права и задължения отнасящи се до и за всички нейни граждани!!! Повтарям - граждани на една държава - без оглед на пол, раса, етнос, социален статус, образование, професия, как се казва, кои книги е прочел, как си пие кафето и кой номер гащи носи!!! Не са важни тия неща, важното е да си плаща данъците, да спазва правилата и да носи отговорност, когато ги наруши!!! Не плащаш данъци - отнема ти се гражданството, хвърляш паспорта и ставаш гражданин на света! Лично ще изпращам такива до границата /най-добре някоя от водните /, с почести.
Държавата се издържа от данъци! Данъците се плащат от населението в тази държава, което сформира и нацията!
Иначе това си остава просто една географска област, населена от разни-разнообразни. Много често такива географски области влизат в рамките на други държави...
И наближава времето, в което ще си зададем въпроса: "Държавата не направи нищо за мен, а аз направих ли нещо за нея? За да не изчезне?" 

[край на цитата]

15.06.2015 г.

Подготвя ли се нов преврат у нас?

"Нещо става... Нещо се готви... 
Размирици в Орландовци. Футболни агитки. Цигански размирици. Стачкуващи полицаи на палатки пред НС. Искания за оставка на вътрешния министър и ръководния екип на МВР.. 
Твърде много накуп за да е случайно..." 

Това написа във фейсбук късно вечерта на 14 юни 2015 г. Evgeny Mihaylov .

Не бих се учудил, ако се подготвя нов преврат, подобен на този от февруари 2013-та година. Днес няма никакво съмнение кой създаде февруарската обстановка отпреди две години (виж тук: http://vivafolk98.blogspot.com/2013/08/2013.html ).

Към горния си статус г-н Михайлов малко по-късно добави и коментар, питащ: "Дали няма да последва и дестабилизация на следваща банка?

Възможно ли е Петата колона на Русия да се е активирала заради излязлата по-рано информация в медиите, според която САЩ евентуално биха могли да разположат танкове и оръжие в България (виж тук: http://acta-diurna-bg.blogspot.com/2015/06/blog-post_15.html ) ?

Очевидно е, че на много въпроси тепърва ще се търсят отговори.

Руски пирожки

Пирожките са четиристишия, написани в четиристъпен ямб с малки букви и без препинателни знаци. В тях отсъстват явните рими. Това е обяснено на този линк: http://vk.com/perawki , където редовно се публикуват пирожки. Ето как изглежда дефиницията за пирожките на руски език:

"Что такое пирожок?

Это четверостишие, написанное четырёхстопным ямбом, строчными буквами, без знаков препинания, с отсутствием явных рифм, но воистину со смыслом!"

Ето и някои от популярните пирожки:

берёшь ли ты аделаида
аркадия себе в мужья
нет ёпт я тут в фате и платье
пришла с толпою постоять
© Цай



в моей тюрьме сломали стены
охрана мёртвая лежит
и кто теперь меня накормит
и кто позволит погулять
© dingo



давай кота пропылесосим
ведь кот крупнее чем хомяк
и он физически не может
застрять как тот хомяк в трубе
© Хиор & Денис У.



сквозь дождь и снег ветра и грозы
сквозь тьму и бури боль и страх
навстречу солнечному свету
олег стремительно трезвел
© Мария Беляева



я каждый день напоминаю
себе что я женатый муж
и что жена блядей не любит
к тому ж
© Дей



я не могу венцом творенья
назвать людей в то время как
спать стоя может слон и лёжа
умеет крокодил ходить
© luci


блондинке боцман иннокентий
на ногу наступил в метро
узнал шесть новых оборотов
а два так даже записал
© Quass



сказал приезжий мне учтиво
какой в россии злой народ
а я учтиво отвечаю
заткни хлебало уебан
© Ольга Гусева


олег подумал это мусор
и это мусор и вон то
и вынес всё оставив только
кота в квартире и диван
© Кошкин



подай ка мне вон ту бутылку
но пух ведь мы идем к сове
какой кошмар тогда пожалуй
дай две
© zrbvjd



ну да я говорил работа
ну да я говорил аврал
ну да я говорил до встречи
ну врал
© Цай



мадам пройдёмся-ка мы с вами
да по есенинским местам
то тут вам сделаю приятно
то там
© Бронт


любовь витальевна надела
пальто и выбежала вон
от луковых колец в сметане
туда где бродской и музэй
© kvatanastini



я был в аду я видел ужас
невероятной пустоты
там нет чертей и сковородок
там ты
© al_kop



наш организм всевышним создан
наполовину из воды
зато соски и убежденья
тверды
© раз раз



роман в стихах? нет нам не нужен
ни про любовь ни про дуэль
иван пишите про ворону
про ель
© Гут



для девушек российских в макси
тургенев написал муму
чтоб выжать слёз из них по макси
муму
© Никтур



антихрист не звонил а звонил
и тырил свёклу из борщей
он делал много нехороших
вещей
© ∀кын



нет ты неправ джоржано бруно
а инквизиция права
закончим спор и поджигайте
дрова
© Boroda



и пусть в саратове как в песне
парней так много холостых
но я люблю давать женатым
под дых
© Татьяна Сафонова



мы познакомились в дороге
смеясь играли в города
и незаметно скоротали
года
© Кисычев



поэты жаждут озаренья
но долгожданная заря
то рано светит им то поздно
то зря
© Гут & solo



рождаясь глеб кричал эй предки
а почему бы не спросить
меня хочу ли я рождаться
вобще и в частности от вас
© luci



жена ворчит и дети ноют
начальник выговор вкатил
но под дождём в окопной жиже
об этом можно лишь мечтать
© bazzlan



есть жызнь и смерть у непоэтов
а у поэтов жызни нет
и смерть забрать к себе не может
из светлой памяти людей
© bespamiatnyh



на мой вопрос как жизнь дружище
сперва ответил всё окей
но вдруг задумался заплакал
стал вены резать на руках
© Дей



квитанция рыдал боярский
квитанция квитанция
констанция бросает с гневом
ему квитанцию в лицо
© olin



крадутся жёны декабристов
тропой звериной сквозь тайгу
сюрприз мужьям но вдруг упёрлись
в саяношушенскую гэс
© тамтамыч


Други пирожки можете да видите тук: http://vk.com/perawki и тук: http://facebook.com/perawki

11.06.2015 г.

По въпроса за минималната работна заплата

Ако той само ше слуша лозунги : ми той ше слуша, ше слуша, ше аплодира, па след това... ясно е какво ше направи.“ - из реч на Тодор Живков от 10 ноември, 1989 година.

(виж тук и тук)

( Ключови думи: лозунг, пропаганда, популизъм, заплата, минимална работна заплата )


Заплатата – това е цената на стоката „работна сила“, продаваща се на пазара на труда. Минималната заплата е минимална цена на пазара на труда. Тя е въпрос на социална справедливост. Максимална работна заплата не съществува (или поне не в този вид, в който съществува минималната).

Общоприето схващане за основните функции на минималната заплата няма. Националните практики в тази област са различни. Трудовия пазар обикновенно е склонен да поддържа заплатата на ниско равнище в сравнение с равнището , което реално отговаря на условията. Минималната заплата е ефективно средство, с което разполага правителството, за провеждане на своята макроикономическа политика. Освен това, минималната заплата е и:

  • Средсво за защита на работната заплата на уязвими групи работници и слижители
  • Средство за определяне на справедлива работна заплата.

От следващия месец минималната работна заплата в България ще стане 380 лева <=> 195 €. (В момента тя е 360 лв или 184€. Въпреки увеличението, страната ни е сред последните в континента и последна в Европейския съюз по показател „Минимална работна заплата“. Буквално в дъното на класацията:

Таблиците по-долу разкриват информации, актуални към 2013-та година. 

Страна

Минимална работна заплата на месец (€)

Литва

289

Латвия

284

Румъния

205,34

Черна гора

193

България

158,5

Босна и Херцеговина

154

Сърбия

152

Косово

150

Албания

142

Република Македония

130

Беларус

111

Украйна

107

Молдова

72

А ето какво е състоянието в европейските страни с развити икономики:

Страна

Минимална работна заплата на месец (€)

Белгия

1501,82

Ирландия

1461

Холандия

1477

Франция

1430

Великобритания

1198

Словения

783

Испания

752

Испания

7523

Кипър

683

Таблица, показваща минималната работна заплата в страните от Европа можете да видите тук: http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/blog-post_10.html

За историческата неизбежност на един паметник

Ситуацията с новооткрития столичен паметник на Цар Самуил, чийто очи светят нощем предизвика противоречиви реакции както у интелигенцията, така и у гражданското ни общество. Препубликувам авторски анализ на Иванка Курвоазие, без да твърдя, че споделям изложените изводи. Анализът има своята стойност, дължаща се най-вече на градивността и последователността в избора и подредбата на аргументите. Ето и анализа:
Сложно е да се говори за това кое е грозно и кое е красиво. Естетическата оценка не е нещо обективно. Най общо, естетическата оценка е в някава степен условна, конвенционална. Идеите за грозно и красиво са културно обособени и са свързани с конкретен етап от развитието на общността; т.е. не са статични. Освен това, естетическата оценка се базира върху интелектуалното равнище на индивида, степента в която той е усвоил културата, към която принадлежи, неговото образование и не на последно място на личните му предпочитания, вкус, емоции, подсъзнание съзнателен избор и тн. В този смисъл е трудно е да се прецени абсолютно стойността на една работа на изкуството. Върху платната на импресионистите са плюли. Руските абстракционисти са били принудени да напуснат родината си, заради платната си. В някакъв смисъл историята на изкуството е история на конкретни мъже и жени. История на промените в оценката за това какво е красиво, какви са задачите пред една работа на изкуството, на какво служи изкуството, за какво е. Промени извършени от конкретни мъже и жени. Последната дума върху една работа на изкуството има времето. Нейната способност да прекосява смъртите. Да вълнува умовете. Извън релативната стойност на една работа на изкуството обаче има неща, за които може да се говори обективно. Скулптурата е дейност с която човечеството се занимава от хилядолетия и тия хилядолетия на сътресения и конфликти, са всъщност натрупване. Съществуват обективни показатели, според които една работа на изкуството може да бъде разгледана. От професионална гледна точка. Втория критерий, който можем да разгледаме обективно са задачите, които авторът си е поставил при изпълнението на конкретната работа на изкуството. От една страна работата на господин Хайтов си поставя за цел да бъде класическо изпълнение. В този смисъл работата му е провал. Имитативна е. Бутафорна. Прилича на сричане. На дипломна работа, която може да напълни с трепети и въздишки на роднини двора на художествената академия. На статуя пред казино. На едно място касапинът Рада Барутска, казва за едно стихотворение, че ако въпросното стихотворение, било мост, никой нямало да посмее да премине по него. Мисля, че със същата сила това твърдение може да бъде стоварено и върху работата на господин Хайтов. Избирайки класическия подход в работата си, вече накуцвайки, господин Хайтов се осмелява да направи един помпозен обрат, с решението да направи очите на царя светещи. Буквално. За да подсили драматизма и силата на монументалното внушение. Според собствените му думи нещо нечувано в света. Освен трогателно творческо безсилие, решението за светещите очи е и опияняващия троен аксел, шпагатът, който къса естетическите сухожилия на творбата. За съжаление проблемите с работата на господин Хайтов не свършват тук. Неговото произведение е натоварено и с нелеката задача да бъде паметник на български цар. Първият паметник на български цар в столицата. Произведението на господин Хайтов е натоварено с непосредствено социална функция. То е отражение на нашето отношение към паметта ни. Трябва ни напомня кои сме и от къде идваме. Със задачата си да бъде паметник, произведението се справя завидно. Паметникът е открит с военни почести, реч на върховния главнокомандващ, освещаване от патриархат и лек скандален привкус, заради отсъствието на Боко. По късно пада мрака и очите на царя светват. Церемонията по откриването, конкурсът, одобрението на общината, архитектите и съюза на художниците, напъните за антропологична достоверност, стоте хиляди лева, наляти в тоя паметник, не могат да скрият неговата несъстоятелност.
Тя свети, точно както светят очите на царя вечер в градинката. Несъстоятелността на конкретното произведение прави видима несъстоятелността на културните институции, духа на времето. Ние сме тоя паметник. И оставяме това на поколенията след нас. Една нелепа, бутафорна, помпозна фигура, която би стояла по добре пред казино. Или вътре в казино. Тва не е хейт. Не се заяждам. Просто това е важно. Тоя паметник е отражение на всичко, на цялостното състояние на обществото и държавата. В някакъв смисъл паметникът е исторически неизбежен. Дори при наличието на по-добри проекти тоя паметник остава да стърчи и да свети в мрака.
Това остава след нас.

Споменът на един българин

Evgeny Mihaylov:

Най-тъжният изгрев в живота ми

Преди 25 години, точно в този ден, точно в този час, преживях най-големия крах на надеждите и вярата, че можем да скъсаме с комунизма и да станем нормална държава.
Точно в този час - 21.30ч. на 10 юни 1990 г започнаха да пристигат в пресцентъра на първите "демократични" избори в НДК, данните за това, че БСП(БКП) води в резултатите. Не ни се вярваше, че комунистите могат да спечелят тези избори. Надеждата, че доброто и желанието за свобода, и справедливост ще надделеят беше заслепяващо голяма. Все още не знаехме на какво са способни в манипулацията на резултатите тези, които за 45 години бяха подчинили със страх и демагогия мнозинството от народа ни.
Нощта беше кошмарна, а утрото обидно тъжно.
Никога няма да забравя изгрева на 11 юни и стичащите се сълзи по мълчаливите лица на стотиците млади хора по алеите около НДК.
Снимах с камерата си зачервените от безсъние и обида очи , взирах се в тези невярващи в загубата лица, а не можех да спра собствените си сълзи.
Най-тъжният изгрев в живота ми.
Дано доживея и в нашата България за изгрее слънцето на надеждата...

 

9.06.2015 г.

Няколко кратки откъса от философските текстове на Александър Херцен

По-долу съм наредил шест фрагмента от философските текстове на Александър Херцен от "Дилетантизмът в науката":

-1-


Сега философията не може да бъде възприета от масите. Философията като наука предполага известна степен на развитие на самомисленето, без което не можеш да се издигнеш в нейната сфера. На масите изобщо са недостъпни безтелесните умозрения; те възприемат онова, което има плът.

-2-


На запазващите личните си убеждения е скъпа не истината, а онова, което те наричат истина.

-3-


Егоизмът ненавижда всеобщото, той откъсва човека от човечеството, поставя го в изключително положение; за него е чуждо всичко, освен собствената личност. Той навсякъде носи със себе си своята злокачествена атмосфера, през която светъл лъч не може да проникне, без да се деформира.

-4-


Уважението към истината е началото на премъдростта.

-5-


Извънредната всеобхватност на философията ѝ придава вид на достъпност отвън. Колкото по-всеобхватна е мисълта и колкото повече се придържа тя към всеобщността, толкова по-лесна е тя за повърхностно разбиране, защото подробностите на съдържанието не са развити в нея и не могат да бъдат подозирани.

-6-


Има въпроси, които вече никой не засяга не защото са били решени, а защото са омръзнали; без да са се уговорили, се съгласяват да ги смятат за непонятни, минали, непредставляващи интерес и не споменават за тях.

 - - - - - - - - - - - - - -


Други мисли на Херцен можете да прочетете в Уикицитат тук:  bg.wikiquote.org/wiki/Александър_Херцен

Тенденциозни записки 17

Винаги съм твърдял, че удоволствието е в мярката. Това обаче така и не го приложих на практика...


-


Два пъти се хващам да говоря не това, което мисля, а това, което другите очакват да чуят от мен.


-


Думи на Диоклетиан Тракийски: „За съжаление вярата на българския народ не е задълбочена. Тя е повърхностна. Хората вършат неща, които не са християнски, а чисто суеверие. Много неща сполетяха нашия народ. Пътят на спасението е българинът да си намери загубената вяра, да се поучава в това, което Господ е казал. Трябва голяма просвета.“ (Източник: „От първо лице“, Радева, Виолета, 2013, София, с.138)


-


Наблюдение: времето е основен фактор при изясняването на отношението правопропорционалност между интелектуален и социален статус.


-


Дордето живея, няма да забравя двата деня, що прекарах в Батак, и каквото видях и чух там...“ Странгфорд. (Източник: „Жален спомен за лютите рани на България през година 1876“, Илия Блъсков, , 1878, Букурещ)


-


И една моя закъсняла записка от 4 май 2015-та г.: „На руския президент Вл. Путин му трябват официални гости за честването на 9 май в Москва. Свeтият Синод преди дни официално обяви Симеон Сакскобургготски за цар на българите. Преди това Сакскобургготски заяви, че ще присъства на Парада в Москва. И въпреки, че нито министър-председателят на Република България, нито Президентът ѝ ще присъстват на Девето-майския парад в Москва тази година, там ще бъде „Царят на българите“. Дали това ще успее да внуши на руснаците, че липсата на официални гости от наша страна не означава, че ги игнорираме така, както това се прави от целия цивилизован свят?“ [ край на закъснялата записка ]

-


Преди време създадох сайта „Нова България“ (виж тук: http://nova-bulgaria.blogspot.com ). Днес в него са качени 50 от 75-те броя на изданието. Друго си е да се похвалиш с това, че си допринесъл за обществената памет с нещо, макар и скромно... Казвам скромно, защото това дело – да изтупаш прахта на нещо от архивите и да го положиш в сравнително лъскава опаковка – в същността си то не изисква някакви свръхсили, свръхамбиции и прочие, ами тъкмо обратното: подобни дела може да извърши всеки един от нас, стига да има няколко излишни минути на ден. Защо, обаче, това не се прави – е загадка: необяснима. Защо е този егоизъм: защо всеки се захваща с дела, които носят само лична, персонална, частна полза, а не се захване с нещо, дето би било от полза на обществото, на нацията, на бъдните поколения. Тъй де! Но: да не се ядосвам на глупостта и безразличието. Продължаваме напред.


-


В София откриха паметник на Цар Самуил с частни средства. Всъщност с какви други, ако не с частни средства, щом държавните потъват ежесекундно в олигархични кръгове и ежемесечно в пенсионни изплащания. Но да оставим средствата на икономистите, а да обсъдим културните измерения на въпроса с паметника (защото ние сме преди всичко културни хора, макар и културата ни да е със широк обхват). Паметник на същия цар има и на едно друго място в Европа: в Скопие, Македония. Този, който е у нас е със светещи очи. И точно този елемент подейства смущаващо на някои обществени единици (разбирай граждани). Имайки предвид обаче с какво този цар Самуил присъства в съзнанието ни, може да се каже, че идеята паметникът да бъде със светещи очи освен противоречива, е и оригинална и въздействаща. В медиите, освен естетическите качества на паметника, беше споменат и един интересен (но непроверен от мен факт), а именно: че това е първият паметник на цар у нас. Тази информация ме хвърли в размисли че наистина: масово паметниците представят личности от Възраждането ни, но не и отпреди този период. И друго нещо също: в столицата ни има паметник на Съветската армия (т.нар. МОЧАМонумент на Окупиралата ни Червена Армия), но няма такъв на нито един български цар. Това е притеснително.


В един текст на Ивайло Дичев - покрай целия негативизъм, песимизъм и отрицателна емоция, чувстваща се по протежението на изписаното от него – могат да се видят интересни факти, отнасящи се до паметника. Вижте текста на Дичев тук: http://acta-diurna-bg.blogspot.com/2015/06/blog-post_28.html .


-


Значително нараства броят на електронните медии, разпространяващи руска пропаганда на български език. Вижте списък на сайтовете тук: http://acta-diurna-bg.blogspot.com/2015/06/blog-post_99.html .


-

6.06.2015 г.

Човекът като средство и човекът като цел

В сайта на Иво Инджев под заглавието <<Руски професор за руския фашизъм: обяснение като за български “антифашисти”>> бяха поместени интересни мисли на руския професор Андрей Зубов. Стряскащите и привличащи вниманието сигнално жълти заглавия на публикациите в този блог не бива да плашат читателите. Бутафорията е само привидна.


Няколко думи за въпросния професор.

Андрей Зубов е доктор на историческите науки, съветски и руски историк, политолог (1). Той е един от първите руски интелектуалци, които открито се изказаха срещу анексирането на Крим. (2) Зубов сравнил действията на Русия с присъединяването на Австрия към Третия Райх през 1938-ма година (3). Заради откритата си критика - или, както в Русия я наричат: неуместна и оскърбителна историческа аналогия (3) - професорът е уволнен от Московския държавен институт за международни отношения.

Та ето една от мислите на Зубов, които Иво Инджев цитира в блога си:

И цялата борба, която сега виждаме между Украйна и Русия, е в действителност борба между тези два подхода към живота. Единият подход – когато в центъра е човекът, и вторият – когато в центъра е нещо друго, а човекът – начин за съществуване за някакво по-голямо понятие, абстрактен принцип: държава, нацията, раса”.

Това съждение автоматично препраща към лекция на Юрген Хабермас (4), в която се припомня една от многото максими на Кант: „Никога не се отнасяйте към човека като към средство, а винаги като към цел”.

Може би именно от тази гледна точка – човекът като цел и човекът като средство – се дефинира разликата между Изтока и Запада. Функцията и мястото на човека определят разликите в обществените системи и форми на управления. И тук става дума не за формално, а за същинско противопоставяне на две концепции. Човекът не бива да бъде средство за оцеляване на една или друга политическа система или форма на управление, той е тяхна цел; формите на управление съществуват заради него и поради него. Обратното: човекът да съществува в името на определена форма на политическо управление, да бъде средство за нейното осъществяване и поддържане е антихуманно.

Summa summarum разликата между „човекът като цел“ и „човекът като средство“ всъщност е разликата между индивидуализъм и колективизъм. Това твърдение е исторически доказано и аргументирано.




Източници:

(1) Виж тук: https://ru.wikipedia.org/wiki/Зубов,_Андрей_Борисович

(2) Виж тук: http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2014/07/29/2352447_prof_andrei_zubov_otnoshenieto_kum_istoriiata_v_rusiia/

(3) Виж тук: http://www.bbc.co.uk/russian/rolling_news/2014/03/140304_rn_zubov_crimea_article.shtml

(4) Виж тук: http://cao.bg/юрген-хабермас-човешкото-достойнств/ или тук: http://vivafolk98.blogspot.com/2015/06/blog-post_55.html




Вижте също:

Материали, свързани с Андрей Зубов:

По въпроса за индивидуализма и колективизма:

4.06.2015 г.

Из "Воля за власт" от Фридрих Ницше


Превод от немски: Пламен Градинаров


 


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Коренът на всички злини: че робският морал на примирението, свенливостта, самопожертвованието и абсолютното послушание е победил - по този начин господстващите натури са обречени на 1) присмех, 2) угризения на съвестта, - творческите натури се чувстват като бунтовници срещу Бога, те са несигурни и потиснати от вечните ценности.


                  Варварите показаха, че не са способни да се придържат към определена мяра: те се страхуваха от страстите и природните нагони, затова ги опорочиха: - същото се отнася за господстващите цезари и съсловия. От друга страна, възникна подозрението, че всяка умереност е признак на слабост, старост или умора (- дори Ларошфуко подозираше, че "добродетелта" е просто една хубава дума в устата на онези, на които порокът повече не носи удоволствие). Самата умереност се представяше като въпрос на твърдост, самопринуда, аскетизъм, като борба с дявола и т.н. Естественото предпочитане към естетически оразмерената природа, вкусът към красотата на мярата се пренебрегваше или отхвърляше, защото хората искаха един антиевдемонистичен морал.


                  Вярата в удоволствието от умереността досега липсваше - това удоволствие на ездача на огнен кон! - Посредствеността на слабите натури се смесва с умереността на силните!


                  In summa: най-добрите неща бяха опорочени, защото слабите или неумерените свине ги представиха в най-лоша светлина - и най-добрите хора останаха скрити - и дори не се познаха.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Порочните и разюзданите: тяхното развращаващо влияние върху ценността на въжделенията. Именно показното варварство на нравите е това, което особено в средновековието води до един истински "съюз на добродетелта", - както и също толкова показното преувеличаване на това, което изгражда ценността на човека. Борческата цивилизация (обуздаването) се нуждае от всички видове железа и мъчения, за да може да издържи ужаса на хищническата природа.


                  Тук, макар и под лошо влияние, понятията се смесват съвсем естествено: това, което хората на властта и волята могат да изискат от себе си, задава също и мярата на това, което те могат да си позволят. Подобни натури са пълната противоположност на порочните и необузданите: макар че при определени обстоятелства те правят неща, които надхвърлят въображението на ограничения греховен и неумерен човек.


                  Тук понятието "равноценност на хората пред Бога" страда извънредно много: забраняваме си -постъпки и настроения, които сами по себе си спадат към прерогативите на силните, - като че ли сами по себе си те са недостойни за човека. Необходимо е да се заклейми цялата тенденция [ която води до появата ] на силните хора, за да може защитните средства на най-слабите (дори и насочени срещу самите тях) да бъдат обявени за ценностна норма.


                  Смесването на понятията стига дотам, че дори и най-великите виртуози на живота (чиято красота е в рязък контраст с порочните и необузданите) са били заклеймявани с най-обидни имена. Дори и днес човек вярва, че трябва да подценява един Чезаре Борджиа; това е смехотворно. Църквата е проклела немските кайзери заради техните грехове: сякаш един монах или свещеник може да обсъжда въпроса какво трябва да изисква от себе си един Фридрих Велики. Дон Жуан бил пратен в ада: това е много наивно. Забелязали ли сте, че в рая няма нито един интересен човек?... Ако помислим малко по-последователно и задълбочено какво представлява "великият човек", то едва ли ще подложим на съмнение [ основанията, поради които ] църквата праща всички велики хора в ада - тя се бори срещу всяко "величие на човека".


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Правата, които един човек си присвоява, се съотнасят със задълженията, които той си възлага, и задачите, за които той се чувства израсъл. Най-често срещаните хора нямат право на съществуване, но те са едно нещастие за по-висшите.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Изграждането на господарите и господстващите съсловия е причинило най-големите безчинства в историята! Без римските цезари и римското общество християнството нямаше да стигне до господство.


                  Когато ограничените хора биват обзети от съмнение дали съществуват висши хора, тогава опасността става голяма! И човек стига до откритието, че дори и ограничените, потиснатите, бедните духом имат добродетели и че всички хора са равни пред Бога: по-голяма глупост не е имало на земята! Именно висшите хора измерват себе си в края на краищата с мащаба на робските добродетели - и откриват, че са "горди", откриват, че всички техни висши свойства са осъдителни.


                  По времето на Нерон и Каракала възниква парадоксът, че "низшият човек е много по-ценен от този, който стои отгоре"! Затова си проправя път образът на Бога, който е възможно най-далеч от образа на могъщите, - богът на кръста!


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Аз разбрах следното: ако възникването на великите и редки хора зависеше от съгласието на мнозинството (при условие, че те знаят какви свойства са характерни за величието и за сметка на какво се развива всяко величие), - то никога нямаше да има значителни хора!


                  Ходът на нещата не зависи от съгласието на мнозинството: на земята се е прокраднало нещо удивително.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Къде трябва да се търсят по-силните натури. - Изнамирането и изграждането на самостоятелните видове е много по-голямо и по-страшно: те имат насреща си инстинктите на стадото, традицията на ценностите; техните средства за защита, техните предпазни инстинкти не са силни, нито пък достатъчно сигурни, - това че те процъфтяват до голяма степен се дължи на благоприятния случай ( - най-често те преуспяват в средата на най-низшите и обществено безполезни елементи; когато потърсим там личността, ние я намираме с много голяма сигурност, отколкото в средните класи).


                  Съсловната и класова борба, която се води в името на "равноправието", - ако пострада с нещо, в такъв случай тази борба се насочва срещу самостоятелната личност. (В определен смисъл личността може да се запази и развие най-лесно в едно демократично общество: тогава, когато грубите защитни средства не са повече необходими и средните условия се характеризират с една определена привичка към реда, честността, справедливостта и доверието.)


                  Най-силните трябва да бъдат вързани най-здраво, поставени в окови и внимателно наблюдавани: това го иска инстинктът на стадото. За него остава режимът на самопреодоляване, на естетическо отстраняване или "задължението" за принудителен труд, благодарение на който човек повече не може да дойде на себе си.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Борбата срещу великите хора е оправдана от икономически съображения. Те са опасни като случайности, изключения, неблагоприятни обстоятелства, които са достатъчно силни, за да поставят под въпрос постепенно изграденото и обоснованото. Експлозивният материал трябва не само да се обезврежда, но и където е възможно, да се избягва самото обезвреждане. Това е основен инстинкт на всяко цивилизовано общество.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Аз изобщо не виждам как ще се оправи човек, който не е успял навреме да постъпи в добро училище. Подобен човек не познава себе си; той минава през живота, без да се е научил да ходи; заспалите мускули го предават на всяка крачка. Животът обаче е милостив към тези, които искат да завършат тази трудна школа: дългогодишната отпадналост вероятно, която изкарва наяве крайна сила на волята и самодостатъчност ; или едно внезапно появило се бедствено положение, отгоре на това бедствена за жените и децата, което подтиква към дейност, която придава нова енергия на заспалите влакна и жилавост на волята за живот. Най-желателното при всички обстоятелства си остава твърдата дисциплина в нужното време, т.е. в онази възраст, в която да изискаш много от себе си е въпрос на гордост. Защото това, което различава суровата школа като добра школа от другата, е, че се изисква много, че се изисква строго, че като правило се изисква доброто, отличното самò по себе си, че похвалата е нещо рядко, че липсва опрощаване на греховете, че укорът е остър, обоснован, без оглед на талант и произход. Ние имаме нужда от подобна школа във всяко едно отношение: това се отнася както за физически, така и за духовно развитите: би било фатално, ако тук прокарваме някаква разлика! Еднаквата дисциплина прави старателен както военния, така и учения: и погледнато по-отблизо, няма прилежен учен, в чиято кръв да липсват инстинктите на старателния воин. Да можеш да заповядваш и гордо да се подчиняваш; да си в строя, но във всеки момент да си в състояние да застанеш начело; да предпочиташ опасността пред уюта; да не мериш с един и същ аршин позволеното и непозволеното; да си по-голям враг на мискините, мошениците, паразитите, отколкото на злите. - Какво научаваме в една сурова школа? Да се подчиняваме и да заповядваме.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Малкото прилежно момче ще ви погледне иронично, когато му кажете: "Искаш ли да станеш добродетелен?" - но той си отваря широко очите, когато го запитате: "Искаш ли да станеш по-силен от твоите приятели?"


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Един поглед върху съвременните европейци ми дава големи надежди: тук се изгражда една дръзка господстваща раса, по протежението на една крайно интелигентна стадна маса. Наложително е движенията за образование на последната да не остават повече на заден план.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


                  Същите условия, които тласкат напред развитието на стадното животно, подтикват също и развитието на водещото животно.


~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~ ~


 


2.06.2015 г.

Ценни мисли от Ангела Меркел

В сайта "Ценности и общество" могат да бъдат видяни интервюта с Ангела Меркел, една от най-влиятелните жени в света. (Всъщност тук не е правилно да се каже "една от", защото за пета поредна година списание Форбс я обявява за най-влиятелната жена в света.) Оттам подбрах няколко нейни мисли, които заслужават да бъдат прочетени. Вече ги има и в Уикицитат. Ето ги:




Не обещавам повече от това, което мога да спазя.

Свободата е основата за развитието на индивида.

В диалога между културите може да устои този, който действително познава своята собствена култура.

...който рискува да каже смела дума, трябва да е сигурен, че постоянно ще изпитва съпротива срещу себе си.

Вярвам, че чрез образование хората могат да бъдат подтикнати към нов начин на поведение.

Човекът е свободен, но не е автономен. Утре и най-силният може да бъде в положение да разчита на помощта на другите.

Ако съм разочарована от нещо след обединението на Германия, то е от това, че в демокрацията не съществува добра култура на дебатите, че много неща веднага се смесват с личните, следователно духовните спорове не се водят като научни разисквания и размяна на мнения.

Аз съм дълбоко убедена, че човешкият живот се развива еволюционно, което означава, че ние винаги се променяме и трябва да се променяме. Не намирам промените за нещо ужасно.

Много, много бих се радвала да дам своя принос Германия да стане една страна, която не е нито над другите, нито под тях, а която намира своята мярка да бъде един добър съсед и добър приятел на другите страни.

Вярвам, че човешкото благодеяние не може да се сведе в никакъв случай до икономиката, но и че икономическите стимули участват във формирането на политическия ред.

Социалдемократите казват: семейството е там, където са децата. Това е едно от най-безсмислените изречения, които съм чувала някога. Семейството не е нито на улицата, нито на спортната площадка, нито в детските ясли. Семейството е там, където децата поемат отговорност за родителите и където родителите поемат отговорност за децата. Без отговорност няма семейство.

Интеграцията не е еднопосочна улица.

За нас, към интеграцията безусловно се причислява и готовността да се включиш действително в съдбините на тази страна.

Ако глобализацията служеше за благото на малцина, тя щеше да се провали и загние.

Държава, на която можеш да имаш доверие, не може да тиранизира своите граждани посредством бюрокрацията. Една държава, на която можеш да имаш доверие, трябва да бъде силна там, където гражданинът има нужда от нея. Тя трябва да държи на реда, на правото и на законите.

1.06.2015 г.

Бели мисли за черни дни (Тодор Чонов)

Фейсбук е приятно място, в което не само можеш да убиеш времето, но и да научиш нещо полезно или интересно. В списъкът с приятелите ми има един господин, Тодор Чонов се казва. Той е един от основателите на СДС в Пловдив, известно време е имал вземане-даване с политиката. От сайта events.bg се разбира, че е издавал списание "Плесница" (джобен формат). Господин Чонов е и поет. Често публикува стихотворения в профила си във фейсбук. Но освен с поезия, той радва виртуалните си приятели и последователи и с интересни разсъждения. Ето някои от тях, взети директно от профила му:

1 юни 2015 
"Отдавна във фейспространството циркулират едни военно-полеви записки на Достоевски, в които се казва колко добре си живеели българите под турското робство, как си имали всичко - и ниви, и къщи, и имоти, и как гледали накриво и с омраза руските освободители, които дошли тук да им развалят кефа. И как руските освободители също гледали накриво българските селяни, защото те били по-свободни и имотни от руските мужици, и като каква ще е тая работа, дето истинските роби идват да освобождават един свободен народ, ами те идват да го поробят, не да го освободят.
И сега аз питам: има ли по време на Руско-турската война, български доброволчески военни формирования в състава на турската армия, които да бранят нивите, добитъка и къщите си от руския завоевател. Имало ли е български опълченци с фесове на главите?"

31 май 2015 
"Забелязал съм как хората, които ни превъзхождат - било с ум, било с красота, било с някакво умение, дарба или дори чисто физически, в ежедневното си общуване с нас изпитват неудобство от превъзходството си, стремят се да го неглижират, да го направят незабележимо или поне несъществено и маловажно. Щадят ни. Само простотията не изпитва ни срам, ни скрупульозност, ни милост към онези, които не са белязани с нейния знак."

27 май 2015 
"Съзнателно или не, ние приемаме, че колкото по-голямо усилие, че дори и жертви сме направили, за да окажем помощ на ближния, толкова повече сме му помогнали. В повечето случаи изобщо не е необходимо да си чупим ръцете и краката, да си блъскаме ума и да се охахавяваме, нито пък да пресушаваме реки и да преместваме канари. Достатъчен е един поглед, който означава "С теб съм!" и ние ще върнем вярата на човека в себе си, в другите и в нас, а обикновено на него повече не му трябва, нататък той ще се оправи и без нас."

26 май 2015 
"Внимателно с реформите, дами и господа!
Навремето комунистите така се бяха барикадирали във властта, че съдилищата ги върнаха на постовете им до един, като получиха и солидни обезщетения за времето, през което бяха изгонени. Тогава нашите глупаци въведоха в кодекса на труда печално известния "член Капудалиев", който позволяваше на всеки ръководител да уволнява по собствено усмотрение. И точно когато минаха всички процедури, законът влезе в сила и стана действащ, дойдоха комунистите на власт и попиляха с него цялото седесе, оставяйки само онези седесари, които подписаха клетвени декларации да им служат предано и вярно до смърт.
Това е най-малкият, но най-виждащ се пример, как се обръща кочината.
Така че - умната, да няма после плач и скърцане със зъби!"

24 май 2015 
"Никой не прави това, което иска, правим само това, което можем или просто не знаем какво правим."

23 май 2015 
"Познати и роднини ми се оплакват, че трудно живеят, че парите не достигат, че изплащат големи заеми. Те са толкова искрени в оплакването си, че аз оставам с впечатлението, че заемът е нещо, което не се взима, само се изплаща!"

23 май 2015
"Бедният човек прави невероятно разумни планове как максимално добре да усвои определена сума, ако я има. И когато я има, я харчи за глупости."

23 май 2015 
"Добрият човек дели залъка си със ближния, и като го раздели, дава му по хубавата половина. Тогава онзи решава, че човекът нито е добър, нито е ближен, ами е просто глупав."

22 май 2015 
"Властта увълчва, бил съм във властта, макар на най-ниското й ниво, и имам преки наблюдения и впечатления.
Любопитно е да се отбележи, че най-податливи на увълчване са най-слабите, най-страхливите и най-безхарактерните люде, попаднали във властта."

20 май 2015 
"Съд, прокуратура, полиция, данъчни, община, министерство, медия, посолство, армия, парламент - ако не си част от тях, по-добре стой настрана от тях и не ги допускай до себе си, защото рано или късно ще ти сритат задника."