Към въпроса за толерантността

Толерантността се превърна в основна тема на нашето общество. Вече никой не може да сподели какво наистина мисли и чувства, защото ако не мисли и не чувства като ближния си, веднага бива заклеймен в липса на толерантност и омраза.

Хората са различни. Всеки човек има своите граници. Физически - кожа, имунна система. Психически. Морални. Нашите граници са причина да бъдем такива, каквито сме. Да бъдем други, означава да спрем да бъдем себе си. Да започнем да приемаме всичко, означава да спрем да приемаме себе си. Да се променим, да изчезнем в този си вид.

Когато тялото срещне чужд белтък, в него се развива имунна реакция, която разгражда белтъка, за да запазва живота на собственото тяло. Ако имунната реакция е неуспешна, тялото умира.

Същото се случва и на психологическо ниво. Ако човек приеме чужди, несвойствени за него идеи, неговата психика умира. Превръща се в нещо друго.

Ето защо аз не съм привърженичка на толерантността. Всеки човек има право на съществуване, всяка идея има право на съществуване, ако не вреди на другите. Но това не значи, че всички трябва да харесват тази идея, нито да я приемат в живота си. Достатъчно е да я оставят да съществува - някъде другаде. Повече от това никой няма право да изисква.

Автор: Maya Zhivkova

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от блога

Глаголи от свършен и несвършен вид - раличаване

      З а изказване на всяко действие в език ни съществуват обикновенно 2 глагола – един от несвършен и един от свършен вид. Глаголите от свършен и несвършен вид са различни думи, а не форми на един и същ глагол. Видът е лексикално-граматичната категория и изразява начина, по който протича действието. Тоест видът на глагола показва дали действието се дава в неговото развитие или в цялостната му завършеност.       Свършеният вид представя действието в неговата цялост и завършеност. Например: бодна, клъвна, дам, зашия, купя, напиша.       Несвършеният вид представя действието в процеса на неговото протичане. Например:  бода, кълва, давам, зашивам, купувам, пиша.       Колкото и просто да звучи разграничаването на двата глаголни вида, то представлява изключителна трудност ако критерий е само "начина, по който протича действието". Затова ние - филолозите - сме си намерили разни други начини, по които да ги различаваме (това са т. нар. чалъми). Как да различаваме видът на глаголит
Прочетете още

Каква е поуката от Смирненската стълба

В "Приказка за стълбата", Христо Смирненски поставя убийствения епиграф "Посветено на всички, които ще кажат: "Това не се отнася до мене!" Авторът знае каква ще бъде реакцията от прочита на читателя. Знае, че някои читатели ще възкликнат точно така - "Това не се отнася до мене!". И именно на тях посвещава своята "приказка". Може би и момъкът, който е главен герой в творбата, може би и той така би реагирал, ако беше прочел творбата, преди Смирненски да го направи нейн главен герой. Сигурен съм, че би казал същото. В този смисъл творбата е посветена и на младежа, който е нейн главен герой. А този младеж, който по-рано се е самоопределял като плебей, а по-късно - като принц, неговото място достойно може да бъде заместено от който и да е читател, стига този читател да отговаря на едно условие: след като прочете творбата, да възкликне с "Това не се отнася до мене!". В този смисъл образът на младия мъж е събирателен. Епиграфът е натоваре
Прочетете още