За т.нар. „началници“

От https://facebook.com/nikolay.slatinski

Днес бивша моя студентка ме помоли за препоръка за чужбина и понеже я поразпитах как е, поговорихме си известно време и тя ми каза следното:

Защо ли в университетите ни преподавате стратегическо ръководство, сценарийно мислене, целево ориентирано управление, мениджмънт, лидерство, корпоративна сигурност, психология на взаимодействието с общности от хора, след като всички ние, които някак сме успели да намерим работа в България с отличните си дипломи, виждаме едно и също, абсолютно едно и също и то е много уродливо – хората които са на началници, особено онези, които са висши началници

-- използват командването; стила „Като разговаряш с мен ще мълчиш“, безпрекословните заповеди, предупреждавайки ни, че по-лошо от това да изпълниш една заповед как да е, е да започнеш да я обсъждаш с тях;

-- отнасят се арогантно с подчинените си, мачкат ги, унижават ги, тъпчат човешкото им достойнство; използват ги за какво ли не, вкл. да им купуват пици, сандвичи и банички;

-- държат се в поверената им институция като в бащиния и се разпореждат в нея като с феодална собственост;

-- обграждат се с подмазвачи, безгръбначни протежета, интриганти и доносници, поръчват им да дебнат и слухтят какво се прави и говори в институцията;

-- налагат строги ограничения, внедряват оруелови системи за наблюдение и контрол, следят не какво е качеството на работата, а дали се спазва формално работното време;

-- разпределят наградите, поощренията и екстрите само на много приближени им служители.

А най-лошото е, че когато ти посягат на самочувствието, правата, резултатите от труда и достойнството, няма на кого да се оплачеш – веднага ни казват, че никой не ни държи тук, ако не ни харесва – прав ни път, крива ни пътечка…