Гласуване с крака
От Николай Слатински:
Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова:
- Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят.
Разбира се, всичко това е донякъде условно и отчасти хипотетично.
Но си струва да се замислим:
– Защо тези стремителни и стремглави бежански потоци или както някой много точно го е казал тези дни – това преселение на народите, не се насочва към Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, а именно към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон?
Може би докато ние в България, подпрени под кривата круша, водим никому ненужни спорове „Европа или за Евразия?“, милиони и милиони хора с краката си са готови да гласуват за какво общество са За и в какво общество биха искали да живеят… И понеже в техните държави такова общество не е възможно (или за да стане възможно изисква много десетилетия на невероятен труд, самодисциплина, либерални човешки отношения, толерантност, демокрация, отговорно управление, активни граждански организации и прочие съвсем не толкова леки и лесни усилия), а също така защото такова общество се предлага главно в Европа, те поемат риска на Планината, тръгнала към Мохамед и потеглят на талази, на девети вълни, на турбулентни потоци към Европа…
Това гласуване с крака може би слага точка на спора кой е Победителят, чия е победата в стремежа да се изгради далеч не идеалното, но най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества.
За жалост в глобализиращата се наша човешка цивилизация, тази победа не може да бъде друга, освен Пирова; тя от победа, става беда.
Аз поне не си представям как може да се спре това Велико преселение на народите от цял и то огромен свят с повече от 6 милиарда човешки същества, жадуващи много по-добър живот, към един и то малък континент с по-малко от 600 милиона души, живеещи изключително добър живот.
Преди време един либерален политолог с философски привкус в монографиите си, бе казал нещо такова:
- Ако искаме да разберем кое общество, без да е идеалното, е най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества, то нека поне мислено проведем следния експеримент – махаме всички граници, ограничения, визи, зелени карти, покани, временни пребивавания и т.н. и гледаме накъде ще тръгнат потоците хора – от Уганда, Заир, Сирия, Бангладеш към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон или от Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон към Уганда, Чад, Заир, Сирия, Бангладеш? Хората с краката си най-добре ще гласуват в какво общество искат да живеят.
Разбира се, всичко това е донякъде условно и отчасти хипотетично.
Но си струва да се замислим:
– Защо тези стремителни и стремглави бежански потоци или както някой много точно го е казал тези дни – това преселение на народите, не се насочва към Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка, а именно към Берлин, Париж, Рим, Мадрид, Лондон?
Може би докато ние в България, подпрени под кривата круша, водим никому ненужни спорове „Европа или за Евразия?“, милиони и милиони хора с краката си са готови да гласуват за какво общество са За и в какво общество биха искали да живеят… И понеже в техните държави такова общество не е възможно (или за да стане възможно изисква много десетилетия на невероятен труд, самодисциплина, либерални човешки отношения, толерантност, демокрация, отговорно управление, активни граждански организации и прочие съвсем не толкова леки и лесни усилия), а също така защото такова общество се предлага главно в Европа, те поемат риска на Планината, тръгнала към Мохамед и потеглят на талази, на девети вълни, на турбулентни потоци към Европа…
Това гласуване с крака може би слага точка на спора кой е Победителят, чия е победата в стремежа да се изгради далеч не идеалното, но най-доброто от всички възможни или поне най-доброто от реално съществуващите общества.
За жалост в глобализиращата се наша човешка цивилизация, тази победа не може да бъде друга, освен Пирова; тя от победа, става беда.
Аз поне не си представям как може да се спре това Велико преселение на народите от цял и то огромен свят с повече от 6 милиарда човешки същества, жадуващи много по-добър живот, към един и то малък континент с по-малко от 600 милиона души, живеещи изключително добър живот.
Коментари
Публикуване на коментар