Аз съм тази чаша

Аз съм просто чаша алкохол.

Бях тук преди да се родиш.

Ще съм тук дълго време след като изчезнеш от този свят.

Аз ти повлиявам през цялото време – дори когато си далеч от мен.

Аз нося отговорността за всичките ти грешки, за всичките ти страстни пориви, за всяка твоя стъпка, която е встрани от пътя ти.

Лесно е да се оправдаеш с мен, нали?

Но – замисли се:

Ако е вярно, че човек е това, което яде или това, което мисли – то защо да не е вярно и че човек е това, което пие?

Сега разбираш ли, че не само аз съм чаша алкохол.

Чаша алкохол си и ти, и тя, и той.

Хайде огледай се, човече – не сме ли всички ние чаши с алкохол? И не е ли животът един безспирен симпозиум                ?

Когато двама се целуват – не отпиват ли от своите чаши; когато трима се любуват – не вдигат ли едно „наздраве”?

Не е ли всяка оргия групово напиване, опиянение от удоволствия?

Не е ли всяко пъшкане и охкане звук от чукащи се чаши?

И не е ли всеки оргазъм една мощна наздравица?

Всъщност тази история може да бъде продължена още много.

Но главното тук е, че това съм аз.

Аз съм тази чаша!

---

---

Текста го написах специално за събитието „Никому поезия #2“, чийто организатор е Северина Плачкова.

Ето и моя снимка от четенето на текста: https://posledniqt.wordpress.com/2015/11/05/моя-снимка-от-месец-октомври-2015-г/