Търсене в този блог

Translate

2.08.2016 г.

Иво Беров за съвременната бг-журналистика. Интервю

Източник:  | 05, юни 2016
Най-острото перо на България има собствен план за развитие на журналистиката у нас. Чувства се аутсайдер, но стои изправен, здраво стъпил на таланта си.
 Не стоиш в страни от журналистиката, нали? Кои са темите ти днес?
Това, върху което пиша и мисля е, че в България има отрицателен подбор. На всичко – на политици, на икономисти, на бизнесмени, на „журналисти“. Слагам думата журналисти в кавички, защото такива няма, има отделни имена – четири – пет, които имат сведения, които са образовани и имат разума да обработят тези сведения, както би трябвало да направят истинските журналисти. От тези имена половината са социолози и политолози.
Така наречените журналисти не се интересуват от информация, освен когато ще им послужи да защитят теза, която им е зададена от техните редактори и началници. Тогава ще потърсят информация, за да подплатят предварително подготвената теза, която се нарича пропаганда и е с лъжливо пропагандно съдържание.
Четох журналист, който е решил да наплюе Плевнелиев, което сега е модерно. Той търси подплата и изведнъж е намерил, че когато е бил назначаван за президент, Плевнелиев не е имал подходящ  костюм. Това не е информация, за да обогатиш своите познания. Това е търсене на подходяща информация, за да изпълниш долнопробна поръчка.  Този човек е изключително умен човек и журналист. Или поне беше някога.
Как собственици и редактори на медии си подбират журналисти, на които да дават поръчки?
За да почнеш да получаваш поръчки, първо трябва да се харесаш.
Млади хора искат да пробият – да бъдат прочути, да печелят пари. Шефът на сайта им казва: Наплюй, например, Огнян Донев. И младият вика: Добре. И прави справка в Google да види кой е Огнян Донев. Момчето или момичето дори няма съзнание, че прави нещо лошо. То знае, че така се пробива. Ние, по-възрастните, поне имаме чувството за срам. Новите – нямат съзнание, че вършат нещо лошо, когато плюят.
Съзнателно ли се прави този подбор на неосведомени млади хора?
Абсолютно съзнателно. Този който е направил този сайт или вестник, го е направил със съответната политическа цел – да измести от пазара Огнян Донев. На него му трябват хора, които веднага ще изпълнят тази поръчка и които са полуграмотни. Последното нещо, което му трябва са журналисти. Те няма да му служат на делото, за какво са му. Така е с всички медии на Делян Пеевски. Ако може да пригълта някое име – прави го, понякога. Пригълта – означава плаща му.
Кои са журналистите, които  трябва да бъдат четени?
Веселина Седларска, Евгени Дайнов, Огнян Минчев, Илиян Василев, Иван Бедров, е, може и някой да пропускам. Но повечето са социолози, политолози.
Почтени вестници няма.
Няколко сайта са си извоювали някакъв вид почтеност. Това са Дневник, Медиапул, Капитал, Бивол, но те са маргинали, сред цялата тази маса от журналистическа продукция, тъкмо защото са почтени. Ние си мислим, че те са нещо повече, защото един тесен кръг се четем помежду си. Не си даваме сметка, че сме една тънка просветена софийска прослойка, която има някакъв разум в главата си.

Масата сега ще гласува масово  за новата звезда, досущ като старите звезди – Слави Трифонов, който мощно ще влезе в парламента, както влезе Бареков, и който  ще бъде същата печална и жалка история. Само че това трябва да се изживее. Междувременно България ще изгуби още 4-5 години в лутане, проба-грешка.
Чувстваш ли се ощетен професионално?
Разбира се. Аз се чувствам извън обществото. Но не съм огорчен, защото съм го очаквал, това е неизбежно. Неизбежно е аз да не бъда маргинал.  Аз имам добро самочувствие, доста знания, неизмеримо повече знания от средната маса, така наречени журналисти, много повече знания от така наречени професори. Всичко това ме обрича на маргиналност. Аз освен това мисля – това е голям проблем. Ако мислиш, не може да не бъдеш маргинал.
На сегашните хора, които държат медиите, политиката, на сегашните собственици и главни редактори на медии, не им трябват мислещи хора.
Някога трябвали ли са им? Коя е журналистиката от миналото, която би искал да бъде и днес?   Кога си се чувствал най-комфортно в медиите?
Веднага след промените.
Ако върнеш времето назад, би ли направил компромис, макар и малък?
Да, много компромиси бих направил. Сега ме е яд, че съм бил толкова безкомпромисен. Викам си, за какво ми беше да обяснявам на хората, че царят лъже. Те ме замерваха с боклуци от балконите си, защото кой съм аз да говоря срещу цар. След това излезе, че съм прав. Но вече бях низвергнат.
Сега не би  го направил, така ли?
Не, не, да си идва царят, да си взима горите, да се присмива на простолюдието. И си казвам, защо ми е пукало на мен за всички тези хора.
Ти не можеш да преодолееш глупостта. Трябва да имаш хора, които те поддържат. Тогава никой не ме поддържаше. Дори и СДС. Написаха донос срещу мен в ЦИК, че съм говорел срещу царя.
Днес можеше да си главен редактор на вестник, на някоя медия.
Да, можех.
И нямаше да се чувстваш зле!?
Може би щях. Сега не съм нещастен, това е огромно предимство.
Единственото ми предимство е, че не съм нещастен. Аз виждам голяма част от успелите хора. Те са лизали толкова много подметки, че са нещастни.
Да, понесли са толкова унижения, че просто няма как да са доволни от това, което им се случва.
Да, виждам ги на приеми, коктейли – това са потиснати нещастни хора. Имат един такъв угрижен, намръщен вид. А на мен ми е весело, леко, хубаво ми е.
С какво се занимаваш?
С огромно удоволствие изкарах курс по градинарство. Любимото ми цвете е пеларгония зонале. Пиша и книга, която ще се казва така.
Да не са някои плевели?
Като каже някой  плевели и ме хваща градинарски гняв (много смях, бел. ред) . Направих свое антропологическо откритие, почти световно,  в областта на градинарството. Съотношението между основния стрък и допълнителните стръкове и вазата в икебаната се оказа, че е златното сечение на  Евклид. Виж, две напълно отдалечени култури, като японската и древногръцката, са имали еднакво усещане за красота. Написах го на изпита, ама не го оцениха.
Обречен си да бъдеш неразбран. Така е като излезеш извън матрицата.
Не, не си обречен. Неразбран си само в твоя жизнен отрязък. Най-слушаните парчета на света са „Четирите годишни времена“ на Вивалди, но човекът го няма, за да си прибере славата.
Ами нищо хубаво не виждам в това. Дали пък не е добре навреме да се сетиш за матрицата с компромисите…
Обективно погледнато аз съм печелившият. Казах им – социализмът ще се срути – много преди да стане.
От това обаче печели егото ти, но не и джобът ти.
Да, но се оказвам прав. И за Кремиковци бях прав. За това, че пазарната икономика е неизбежна. Прав бях за Европа, за НАТО. И  моите идеи си ги присвои Първанов.  Той беше против НАТО, а пръв се нареди до генералите да подписва влизане в НАТО. А мен ме нямаше там.
Как се гради името на журналиста?
С това, което пише, но може да се срине за един ден.
Може ли бързо да се изгради?
Не, може да нашуми за известно време. От личен опит знам, че когато си на гърба на една институция не си даваш сметка за собствената си значимост. Мислиш си, че си много велик, защото много хора те гледат. Особено телевизионерите. И когато останат без телевизия мислят, че животът е свършил. Били са значими, защото са се появявали на екрана. Има малко журналисти, които извън институцията успяват да бъдат имена и да не изчезнат от общественото пространство.
Докато аз бавно събирам последователи, въпреки че зад мен не стои институция.
Най-важното, което трябва да кажа, че самите журналисти сами са си виновни.
Има нещо, в което Бойко Борисов е прав. Той казва:  „Какво се оплаквате, че няма журналистика,  изданията били корпоративни, журналистиката била поръчкова. Ами съберете се и си направете медия“. И тук е прав. Точно това  мисля да направя.
Ти си бил на много високи позиции, беше много известен журналист. Кога, как стана така, че вече не си в системата. Как се стигна  до тук?
Фактите – един по един. Веднага след промените, когато казвам, че беше свободната журналистика, не се знаеше при кого ще отидат парите и всички тези потенциални нагаждачи не знаеха към кого да се нагодят. Тогава ме викаха всички, защото съм и бях талантлив, и можещ. Тогава  никой не знаеше накъде ще тръгнат нещата. Ако тръгнеха в демократична посока, както исках да бъде, аз щях да остана. Но ако тръгнеха в антидемократична – то неизбежно щяха да ме отхвърлят, независимо от моите способности. Първото нещо, което Гранитски направи е да ме уволни, защото беше комунист и русофил. Той и сега е такъв.
Отся се една прослойка, която трябва да опитаме да се запази като съдружие, сподвижничество, като опит за общи действия.
Сега съм се заел да направя вестник. Ние се оплакваме от държавна сигурност. Но ДС действа,  ченгетата действат, правят нещо, уреждат се. И си помагат.
Защо демократичната общност не направи нищо – издателство, медия, кафене, фестивал, конкурс. Само мрънкат и се оплакват. Ето, Иво Инджев защо не направи, а се оплаква.  Самочувствие на маргинали, съответно участ на маргинали.
Казвам им – направете академия за оценка на книги.
Някой трябва да я финансира.
Това е основната грешка… някой трябва да финансира и ето идва ченгето и финансира. За направата на една академия са нужни три хиляди лева. Е, като не можете да съберете три хиляди лева, всичките много прочути журналисти, Гранитски ще ви издава каквото си поиска.
Дори и градинарството ли не те научи, че когато  работиш трябва да ти плащат, а не да си плащаш?
Не, трябва да се размърдаш. Всеки се е приютил в свое уютно убежище и нищо общо не иска да прави с другите. Само мрънкане.
Дори организация не прави тази демократична общност. Нищо без някой да даде пари. А този някой ще е ченге. Защото България в продължение на 45 години е била тяхна, на ченгетата. Те имат самочувствието, имат опита и енергията да го направят. А когато  си бил смачкан и притиснат, можеш само да мрънкаш.
Свалям шапка на Евгени Дайнов, че направи фестивал.
Мислиш ли, че е възможно?
Най-великото събитие на 20 век не са войните, нито рухването на комунизма. Това е фестивалът Удсток. Двеста хиляди души се събраха. Хората мислят, действат, правят.
Това, за което никой не си дава сметка, нито политици, нито олигарси, че ако се направи една медия от умни хора, тя ще има зашеметяваш ефект. Зашеметяващ!
Те не се досещат да заемат тази ниша.
Е, сещат се, ама е риск.
Е, да, значи освен тъпи са и страхливи.
В България живеят хора със сгушени души. Това е страната на посредствеността.
Въпросът е, че ако има стойностно произведение в България, то няма да си намери купувача.
Поради руските пари и партии, руското влияние е много силно тук. В България има две руски и една проруска партия. Огромни руски капитали, руски медии, сега ще правят руска телевизия. Всички пропагандни пари на Путин се изсипват в България, защото не могат да отида в Полша, Чехия, Литва, Латвия, Естония, Румъния – отиват в Молдова, България и Гърция.
Как виждаш нещата да се случат тук?
В един пазар някой избира нишата на почтеността. Съществува такава пазарна ниша у нас. За да печелиш ти, трябва да спазваш някои основни правила, иначе няма да печелиш. Жълтата преса във Франция казва – ние ще послъгваме, но малко, не като в Българи, тук се лъже без проблем.  Те казват, ние няма да лъжем, не защото сме много готини, а защото от това печелим. „Le Monde“, „Le Figaro“, „Observateur“ печелят от това, че не лъжат.
Моят патос е от това, че в България има ниша за почтена и талантлива медия, никой обаче не го е надушил това – олигарсите защото са тъпи и страхливи, а журналистите, истинските, защото са лениви и смачкани.
Една малка медия може да се издържа само от това, че е почтена. И талантлива. Капиталци се опитаха да направят почтена медия без талант и не им се получи. И Дневник също.
Безпристрастието и скуката не са истинска журналистика.  Най-прочутите световни журналисти не са безпристрастни – Ориана Фалачи, Степан Демура.
Чувстваш ли се аутсайдер?
Да, аз съм аутсайдер.
Неразбран, неоценен?
Да, но аз съм си създал свой свят и имам самочувствието на способен и талантлив човек. И приемам това, че в България съм аутсайдер като нещо неизбежно и разбиращо се от само себе си. В тази България, която е сега, човек като мен няма начин да не бъде аутсайдер. Къде да пробия аз? При Пеевски – няма начин, в сгушената национална телевизия – няма начин или пък в проруското национално радио, при страхливите капиталци със сгушените душици, които като чуят Костов и треперят. Мога да създам само нещо мое  и ще го направя.
А така наречената демократична общност защо не създаде Академия за оценяване на книги? Във Франция има няколко организации, които не са държавни, и са много престижни.
Можеш ли да кажеш,  на прима виста, книга с какво заглавие би се продавала много добре сега?
Тайният харем на Бойко Борисов.




Интервюто продължава на този адрес: http://media-partner.info/%d0%b8%d0%bc%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d1%88%d0%b0-%d0%b7%d0%b0-%d0%bf%d0%be%d1%87%d1%82%d0%b5%d0%bd%d0%be%d1%81%d1%82-2-%d1%80%d0%b0-%d1%87%d0%b0%d1%81%d1%82/

Няма коментари:

Публикуване на коментар