Тромаво правораздаване
Изключително тромавото правораздаване в България не калява нервите ни, а ни обезнадеждава като граждани. То всява категорично недоверие спрямо институциите и поставя под въпрос основите на правовата държава. Ако казаното дотук ви се струва крайно, запознайте се с двата примера в тази публикация.
Има един особен случай от последните седмици, който добре илюстрира причините за всеобщото чувство за липса на справедливост в страната ни:
Една 29-годишна жена многократно е заплашвана, че ще бъде убита. Както се предполага, компетентните органи са сезирани не веднъж, а 5 пъти в продължение на 13 месеца:
- на 8 април 2016 г.
- на 12 април 2016 г.
- на 20 юли 2016 г.
- на 14 септември 2016 г.
- на 16 май 2017 г.
Едва на 28 юни 2017 г. прокуратурата тепърва започва досъдебно производство. Това обаче е станало пет дена след убийството на въпросната жена.
И това не е психо-трилър; това е реалната обстановка в България, с която всички сме свикнали!
С подробности по този случай може да се запознаете на тези линкове:
Друг пример за "бързината" на съдебната система е този:
На 18-и юли 2012 г. мъж се взривява до автобус с туристи на паркинга до летище Сарафово, Бургас. Загиват 6 души. Обвинителният акт се внася в съда четири години след инцидента - на 15 юли 2016 г. А към днешна дата (18 юли 2017 г.) Специализираният съд все още не може да даде ход на делото. Това са точно пет години след случилото се. Така е озаглавена и новината в mediapool.bg - Пет години след атентата на летище "Сарафово" делото все още не може да започне (виж тук: http://www.mediapool.bg/pet-godini-sled-atentata-na-letishte-sarafovo-deloto-vse-oshte-ne-mozhe-da-zapochne-news266762.html).
Оказва се, че проблемът с правораздаването в България не е само в неговата мудност и мъчноподвижност.
Дори след като се случат делата, повече от 60% от обвиняемите не влизат в затвора, а получават условни присъди или биват освобождавани от наказателна отговорност, т.е. санкционирани са с глоба. Това са данни на Националния статистически институт за миналата година (т.е. за 2016 г.).
Когато все пак има ефективно наказание, то най-често е до 6 месеца (това е срокът при над 54% от присъдите; между 6 и 12 месеца са присъдени в 28.2% от случаите). Виж тук: https://financebg.com/над-63-от-обвиняемите-се-измъкват-с-усло/
Надявам се цитираната фактология тук да ви помогне да стигнете до извод за състоянието на върховенството на закона в страната ни.
Правораздаването е толкова тромаво, че не се забелязва присъствието му....
Понякога се питам - Имаме ли нужда от институции, ако те не вършат работата си? За какво са ни?
Има един особен случай от последните седмици, който добре илюстрира причините за всеобщото чувство за липса на справедливост в страната ни:
Една 29-годишна жена многократно е заплашвана, че ще бъде убита. Както се предполага, компетентните органи са сезирани не веднъж, а 5 пъти в продължение на 13 месеца:
- на 8 април 2016 г.
- на 12 април 2016 г.
- на 20 юли 2016 г.
- на 14 септември 2016 г.
- на 16 май 2017 г.
Едва на 28 юни 2017 г. прокуратурата тепърва започва досъдебно производство. Това обаче е станало пет дена след убийството на въпросната жена.
И това не е психо-трилър; това е реалната обстановка в България, с която всички сме свикнали!
С подробности по този случай може да се запознаете на тези линкове:
- https://offnews.bg/temida/ubitata-v-sofia-zhena-zhestoko-prebita-i-namushkana-ot-revnost-659117.html
Друг пример за "бързината" на съдебната система е този:
На 18-и юли 2012 г. мъж се взривява до автобус с туристи на паркинга до летище Сарафово, Бургас. Загиват 6 души. Обвинителният акт се внася в съда четири години след инцидента - на 15 юли 2016 г. А към днешна дата (18 юли 2017 г.) Специализираният съд все още не може да даде ход на делото. Това са точно пет години след случилото се. Така е озаглавена и новината в mediapool.bg - Пет години след атентата на летище "Сарафово" делото все още не може да започне (виж тук: http://www.mediapool.bg/pet-godini-sled-atentata-na-letishte-sarafovo-deloto-vse-oshte-ne-mozhe-da-zapochne-news266762.html).
Оказва се, че проблемът с правораздаването в България не е само в неговата мудност и мъчноподвижност.
Дори след като се случат делата, повече от 60% от обвиняемите не влизат в затвора, а получават условни присъди или биват освобождавани от наказателна отговорност, т.е. санкционирани са с глоба. Това са данни на Националния статистически институт за миналата година (т.е. за 2016 г.).
Когато все пак има ефективно наказание, то най-често е до 6 месеца (това е срокът при над 54% от присъдите; между 6 и 12 месеца са присъдени в 28.2% от случаите). Виж тук: https://financebg.com/над-63-от-обвиняемите-се-измъкват-с-усло/
Надявам се цитираната фактология тук да ви помогне да стигнете до извод за състоянието на върховенството на закона в страната ни.
Правораздаването е толкова тромаво, че не се забелязва присъствието му....
Понякога се питам - Имаме ли нужда от институции, ако те не вършат работата си? За какво са ни?
Коментари
Публикуване на коментар