Търсене в този блог

Translate

1.08.2017 г.

Карло Чипола за типовете хора и принципите на глупостта им

Карло Мария Чипола е италиански икономист, специализирал се в стопанската история. Животът му протича в 20-и век.

Автор е на прекрасното есе "Принципи на човешката глупост", което българочетящите могат да видят в книгата "Allegro ma non troppo". Добре е да сте запознати с този хумористичен и леко ироничен текст, тъй като, оказва се, глупаците са много и са навсякъде. Всеки един от вас в живота си ще се сблъска с десетки (ако не и стотици) такива индивиди. В този смисъл запознаването с есето ще ви осигури един предпазен колан, докато се движите по житейския си път. Обезателно се запознайте с "Принципи"-те, защото със сигурност ще научите нещо, което не знаете, а и в най-лекия случай ще се усмихнете. Ето ги основните моменти, на които се спира италианецът:



Чипола разглежда хората в четири типа според това дали причиняват добро или зло на себе си или другите:

 - 1 - Умници (принасят полза както на себе си, така и на другите)
 - 2 - Разбойници (причиняват загуби за другите и полза за себе си)
 - 3 - Балами (създават полза за другите, а на себе си нанасят загуба)
 - 4 - Глупаци (реализират загуби и за другите, и за себе си)


Икономистът вижда пет основни принципа на глупостта, които обобщава така:

1) Винаги и неизбежно всеки от нас подценява броя глупаци, които се намират в обращение.
2) Вероятността някой да се окаже глупав, не зависи от която и да било друга характеристика на личността на този някой.
3) Човек е глупав, ако причинява вреда другиму, като от това не извлича полза за себе си или дори сам си причинява вреда.
4) Неглупавите хора винаги подценяват вредоносния потенциал на глупавите и постоянно забравят, че по което и да било време, на което и да било място и при каквито и да било обстоятелства общуването или обвързването с глупаци задължително се оказва скъпоструваща грешка.
5) Глупакът е най-опасният тип човек, който съществува.

Заключението на есето е генерализирана идея, състояща се в следния извод:

"Историята доказва, че обществата напредват тогава, когато на власт в тях има достатъчно умни хора, за да неутрализират активните глупаци и да не им позволяват да разрушат онова, което са създали умните. В регресиращите държави има същия брой глупаци, но във властта се наблюдава ръст от глупави бандити, а сред останалото население – на наивни простаци. Това разпределение на силите неизменно засилва разрушителните действия на глупаците и цялата страна отива по дяволите."


С малки съкращения есето е преведено в този сайт: http://www.manager.bg/свят/петте-закона-на-глупостта .

Част от есето може да бъде видяно и тук: http://www.capital.bg/light/revju/knigi/2007/11/07/395448_principite_na_choveshkata_glupost/ .


Няма коментари:

Публикуване на коментар